site.btaВ Нов български университет е открита аудитория „Цветан Тодоров“

В знак на почит и уважение към философа, литературовед и историк на философската мисъл Цветан Тодоров Нов български университет (НБУ) официално откри зала на негово име, съобщиха от екипа на висшето училище.

Тази аудитория е още една стъпка в процеса на опознаванe на мислителя и човека Тодоров от академичната общност и външната публика в България, както и мост към неговата многостранно надарена личност.

Проектът за новата зала се вписва в утвърдената в НБУ традиция да се наименуват зали на видни творци, учени и общественици.

Възприеман като българо-френски мислител, роден в София, но прекарал по-голямата част от живота си във Франция, през целия си живот Тодоров е, както сам се определя, passeur - свързващо звено, преход, мост, посредник между „двете Европи”, между идеи, езици и култури, между научни дисциплини, а също, пак по неговите думи - „между баналното и същественото, възвишеното и всекидневното, бита и духовния живот”. Един от последните енциклопедисти, почитател на философията на Просвещението, проникновен изследовател на отношенията с Другия, Тодоров е недобре познат в България, но има трайна връзка с Нов български университет.

През 2004 г. издателството на НБУ публикува “Несъвършената градина”, преиздадена през 2014 г. със заглавие “Недовършената градина”. Публикацията е инициирана от проф. Богдан Богданов, който поддържа дългогодишни контакти с Цветан Тодоров. На септември 2014 г. във Френския културен институт се състоя дискусия с участието на Тодоров, съорганизирана от НБУ, на която за първи път той се яви пред широка публика от български почитатели, припомнят от НБУ.

„Цветан Тодоров е световно явление на интелектуалното, на можещото, на търсещото, на мъдрото“, е отбелязал при официалното откриване на аудиторията председателят на Настоятелството на НБУ проф. Веселин Методиев. „Най-важното е, че това се случва и то се случва в една среда, която е в криза. Една среда, в която злобата нарасна, оглупяването и опростачването също. И някой трябва да държи факела, НБУ прави това. Защото това, което е написал Цветан Тодоров е 100 процента светлина. Просто трябва да можеш да четеш“.

Проф. Методиев е подчертал съответствието между хуманистичната традиция, на която Тодоров се явява ярък изразител и мисията на Нов български университет. Методиев е отбелязал също възхищението си от способността на Тодоров да осмисля и осветлява най-значимите проблеми на нашата епоха, сред които състоянието на либералната демокрация.

Ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов е връчил благодарствен адрес на дъщерята на Цветан Тодоров – режисьорът и сценарист Леа Тодоров, която е пристигнала от Франция специално за събитието. Дарените от нея архивни снимки и документи от детството и младостта на баща й са направили възможно създаването на новата аудитория на университета.

„За нас е привилегия, че НБУ ще бъде дом на част от личния фото и документален семеен архив на Цветан Тодоров. Уверени сме, че както аудиторията, така и архивния фонд, дарен от Вас, ще представляват интерес не само за ценителите на Цветан Тодоров, но и за широка публика от преподаватели, студенти, представители на академичната администрация и последователи“, е казал ректорът.

„Смятам, че ако той беше жив, тази аудитория щеше да му допадне, защото той винаги е отдавал голямо значение на образованието. Каквото и да е писал, каквото и да е творил, образованието е стояло в центъра на неговите идеи, мисли и дела. Да има дълъг живот на аудиторията!“, е пожелала Леа Тодоров, разказват от НБУ.

На официалното откриване е присъствал проф. Стоян Атанасов, специалист по френска литература в СУ „Св. Климент Охридски”, преводач и редактор на творбите на Цветан Тодоров, който разказа за огромния му принос в съвременното хуманитарно мислене. Проф. Атанасов е определил новата зала като „свещена“ и е отбелязал, че Цветан Тодоров е "човек, който не обичаше да го хвалят. Но той не беше против да се четат неговите книги.“ Проф. Атанасов е разказал също интересни факти около преводите на някои от ключовите съчинения на мислителя – "Завладяването на Америка", "Въпросът за Другия", "На чужда земя", "На предела".

Мария Пеловска и Емила-Лилия Петрова, студентки в бакалавърска програма „Meждународна политики на френски език”, са представили текстове на Цветан Тодоров и са ги коментирали на френски и български език. 

Идейният проект, съдържанието и дизайна на новата зала са дело на екип в състав: д-р Богдан Атанасов, преподавател в департамент „Археология”, Магдалена Божкова, преподавател в департамент  „Чужди езици и култури”, Филип Рашев, дизайнер в Лаборатория по графичен дизайн към НБУ и д-р Радосвета Кръстанова, ръководител на Франкофонски център за академични постижения в НБУ, със специалното участие на дъщерята на Цветан Тодоров – Леа Тодоров. Залата представлява особен поглед към личността и творчеството на Тодоров и разкрива различни аспекти от живота му чрез книгите и мислите му.

Водещ на церемонията е била д-р Радосвета Кръстанова, ръководител на Франкофонския център за академични постижения в НБУ - инициатор и координатор на проекта. Във встъпителното си слово тя е представила кратък биографичен портрет на големия мислител и открои някои от значимите приноси на Тодоров за развитието на хуманистичната наука и мисъл от втората половина на 20-и в. и началото на 21-и в. Д-р Кръстанова е изтъкнала като отличителна характеристика на творчеството му изследването на „крехкостта на доброто” в катастрофалните за човечеството исторически епизоди и събития от 20 век – Холокоста, комунистическия и нацисткия терор, тоталитарните режими. Д-р Кръстанова е акцентирала върху разсъждението на Тодоров, че "по-трудно от това човек да оцелее в Злото и да запази човешките си характеристики, е да не възприема себе си като олицетворение на Доброто". 

В своето изказване д-р Богдан Атанасов е изтъкнал някои от важните черти от личността на Тодоров, около които екипът се е обединил – неговата способност да пише просто и ясно за сложни неща, умението му да бъде голям чрез малкото. Той е подчертал също, че Тодоров би се чувствал добре в по-малките мащаби, тъй като това съответства на ценностите, която е изповядвал и сред които трябва да се откроят неговата скромност, деликатност, бягство от всякаква крайност и стремеж към красота чрез умереност и хармония. 

Церемонията в НБУ е била закрита от проф. д-р Васил Гарнизов, член на Председателския съвет на Настоятелството на НБУ,  който е споделил спомени от срещите си с Цветан Тодоров. Той е подчертал значимостта на изповядвания от философа  „умерен хуманизъм” и е изразил намерението на ръководството на НБУ проектът да прерасне в Център за дебат, който да носи името на именития философ и който да подслони част от архива му. 

На събитието са присъствали също Клодиа Калво, съветник по културните въпроси, проф. Арно Боберо – аташе по научно и университетско сътрудничество при Посолството на Франция в България, Петър Топарев, ръководител на Националното бюро на Университетската агенция на Франкофонията, преподаватели, студенти, членове на академичната администрация и почитатели на Цветан Тодоров. /ПВ/