site.btaДомна Ганева: Не мога да си представя живота без театър

Не мога, или по-скоро не можех, да си представя живота без театър. Бях решила да кандидатствам, докато ми позволяват годините. Ако не ми беше провървяло, щях да отида някъде стажант-актриса. С театър се занимавам от първо отделение, че и преди това. Думите са на голямата българска актриса Домна Ганева. Днес се навършват 90 години от рождението й.

Тя се появява на бял свят на 27 юни 1935 г. в София. Учи актьорско майсторство от 1953 до 1958 г. в класа на проф. Кръстьо Мирски във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ). След като завършва, работи в държавните театри във Варна и Русе. През 1958 г. Домна Георгиева се омъжва за актьора Николай Бинев, който тогава е разпределен в Русенския театър, а от 1959 г. заедно стават част от трупата на Младежкия театър.

„С Домна се запознахме още като ученици на преглед на художествената самодейност. Следвахме заедно театрално изкуство. След като завършихме, тя реши да провери любовта ми и като видя, че съм разпределен в Русенския театър, замина за Варна. Но не след дълго ми се обади и на 16 декември 1958 г. се оженихме на сцената в Русе. След тържествената вечер в пет сутринта Домна се качи на влака за представлението във Варна. През следващата година дойде нашият шанс – професор Мирски стана директор на Младежкия театър и ни назначи в него. Такава е съдбата ми – в един театър и с една жена…“, споделя Николай Бинев.

В театъра Домна Ганева изиграва роля във „Вражалец“ от Ст. Л. Костов, „Любов необяснима“ от Н. Йорданов, тя е актрисата в монодрамата „Мария“ от И. Иредински, Аманда в „Стъклената менажерия“ от Т. Уилямс, баба Гергана в „Съдии на самите себе си“ от К. Георгиев, Ивлин в „Джин и медени питки“ от Н. Саймън, Кралица Елинор в „Крал Джон“ от Шекспир-Дюренмат, Богоевская във „Варвари“ от Максим Горки, майката в „Дом върху пясък“ от Р. Ибрахимбеков, леля Минка в „Прокурът“ от Г. Джагаров, Великият инквизитор в „Дон Карлос“ от Шилер.

„С първата си поява на сцената на Младежкия театър, още 24-годишна, играх свекървата на най-възрастната актриса в театъра. Заредиха се майки и много баби. Има при нас поговорка: изиграеш ли веднъж поп, купувай си килимявка. И така не можах да изживея младостта си на сцената“, разказва Домна Ганева.

Участва в множество аудиодраматизации на детски приказки към студио „Балкантон“. В киното и телевизията изиграва ролята на приятелка на Зюлкер в „Ребро Адамово“ (1958), келнерка в „Последният рунд“ (1961), Женя в „Привързаният балон“ (1967), лелята в „Любовницата на Граминя“ (1969), майката на Наско в „Таралежите се раждат без бодли“ (1971), жената на Гроздан в „Гола съвест“ (1971), майката на Тинко в „Като песен“ (1973), чистачката в „Сиромашко лято“ (1973), затворничка в „Последна дума“ (1973), болярката в „Ламята“ (1974), майката на сватбата на войника в „Откъде се знаем“ (1975), Стоилка в „Нечиста сила“ (1978), Пейчева в „Черешова градина“ (1979), вуйната на Лиляна в „Концерт за флейта и момиче“ (1980), майката на Кондора в „Романтична история“ (1985), Калчева в „Горски хора“ (1985), лелята на Георги „Вик за помощ“ (1986), бабата с покупките от аптеката в „Патилата на Спас и Нели“ (1987), хазяйката в „Бронзовата лисица“ (1991), посетителка в „Без семейна прилика“ (2004).

Домна Ганева е носител на орден „Кирил и Методий“ (първа степен), наред с много театрални и кинонагради. От 1958 г. е член на Съюза на артистите в България. Умира на 30 декември 2012 г.

/ДД

/МВ/ДС/отдел „Справочна“

Използвани източници: сп. „Наша Родина“, бр. 8, август 1988 г.; в. „Стандарт News“, бр. 1355 от 27.06.1996 г.; Кой кой е в България. София, 1998, с. 140; Енциклопедия българско кино. София, 2000, с. 56.