site.btaУчителят Теодосий Теодосиев за „Социално силните“: От всеки средноинтелигентен човек може да се направи професор

Навсякъде има злато, което няма кой да извади. Няма кой да го изкара на светло. Това са едни безценни деца. Моята практика показва, че от всеки средноинтелигентен човек може да се направи професор. Основното е да не се изтърва детето. Това казва пред БТА учителят Теодосий Теодосиев (Тео), за чиито ученици се разказва във филма „Социално силните“.

„Социално силните“ се появи като естествено следствие на първия филм – „Формулата на Тео“, с който имахме огромен успех. Видях, че хората имат нужда от вдъхновение. Решихме да разкажем къде са тези златни медалисти, къде са успехите на тази школа по физика. Потърсихме ги в София и в целия свят. Снимахме в Америка, Австрия и Германия“, разказва пред БТА режисьорът Николай Василев. 

„От школата са излезли много успешни учени. Решихме да откроим тези, които се занимават с най-интересни научни открития“, казва още той. Това е една малка представителна извадка, допълва Теодосиев.

Сред имената в лентата са Петко Динев, който прави камери за НАСА. Теньо Попминчев е откривател на, както той самият го нарича, лазерно швейцарско ножче с лазерна светлина, с което успява да забави толкова движението на атомите, че може да ги снима посредством лазерната светлина. Иван Бъчваров е от физическия факултет (на Софийския университет), в чието подземие има лаборатория, където се обучават учени от цял свят как да работят с лазерна светлина. Участва и Павлин Савов, който живее в Ню Йорк и е работил по струнната теория на Кип Торн, носител на Нобелова награда.

„На нас нищо ни е дадено даром. Всичко сме постигнали с много кръв, много пот, много сълзи, много лишения, много-много несгоди. В крайна сметка, упоритият труд дава резултат“, казва пред БТА инж. д-р Петко Динев.

„Много беше сложно да изберем кой да влезе във филма, защото всички са много вълнуващи – и като хора, които занимават с наука, и като личности“, коментира Николай Василев. По думите му заглавието „Социално силните“ е провокация: „В общественото съзнание идеята за социално силния е образът на човека, който има повече воля и по-малко ум, и общо взето е постигнал всичко с измами. Искахме да се противопоставим на това и да обърнем главата нагоре. Искахме да покажем хора, които могат да бъдат социално силни и отговорни посредством наука и посредством знание. Искаме да очертаем една нова перспектива на хората – че не всичко е загубено и че има хора, които са успели наистина с главата си“. 

„Моята учителка по физика казваше, че човек се учи, докато е жив. А моята максима е, че човек е жив, докато се учи. Затова се стремя да дам колкото може повече живот – и на децата, и на родителите им. И се получава“, казва Теодосий Теодосиев.

Според Петко Динев въпросът е какво трябва да се случва, за да се върнат младите хора в България: „Трябва да има малко повече справедливост. Трябва да има малко повече смисъл в хаоса, който реално в момента е. Хората нямат доверие, тъй като виждат какво става. Нещата се променят ad hoc. Тоест, всяка минута има нещо, което се случва, което преди това не се е случвало. Няма доверие към политиката, няма доверие към правосъдието. За да го има един бизнес, за да може той да се установи в страната, независимо дали е малък или голям, се иска стабилност. А такава стабилност, за съжаление, има все по-малко и по-малко“. 

Както писа БТА, в екипа на „Социално силните“ са операторът Борислав Георгиев, композитор – Любомир Брашненков, Soundscapers, звуков дизайн – Мариана Вълканова, Иван Андреев, продуцент – „Скрийнинг имоушънс“, копродуценти са фондация „Тео“, „Сонус“, „Райт сълюшънс“, „Криейтив снаб“.

Режисьорът Николай Василев, учителят Теодосий Теодосиев (Тео) и инж. д-р Петко Динев пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за работата по филма, подбора на участниците, провокацията и посланията.

Защо е важно да има такива филми?

Теодосий Теодосиев: Има една книжка – „Приказката няма край“ на Михаил Енде – просто, защото приказката няма край. При нас е един безкраен хепънинг – това което правим с учениците, за да може една малка България да се представи по-добре от Франция и Великобритания взети заедно, и това са имперски държави. За да имаме спечелени златни медали, точно колкото Франция и Великобритания, значи това не е толкова проста работа. Практиката ми показва, че навсякъде има злато, което няма кой да го извади. Няма кой да го изкара на светло.

Това са едни безценни деца. Моята практика показва, че от всеки средноинтелигентен човек може да се направи професор. Основното е да не се изтърва детето, да се работи с него. Трябва много да се общува с него и да му се говори, за да усвои словото. В началото беше словото, така пише в Библията. В противен случай, ако му тикнеш само един таблет в ръцете и не говориш с него, има аутизъм и всякакви такива дивотии. Добрата майка трябва непрекъснато да говори за детето си....

Николай Василев: „Социално силните“ се появи като естествено следствие на първия филм – „Формулата на Тео“, с който имахме огромен успех. Видях, че хората имат нужда от вдъхновение. Решихме да разкажем къде са тези златни медалисти, къде са успехите на тази школа по физика и така ги потърсихме, освен в София, и в целия свят. Филмът е сниман в Америка, Австрия и Германия.

Как избрахте кои от учениците да бъдат представени?

Теодосий Теодосиев: Това е една малка представителна извадка. Много са. Имаше една Радостина, с която бяхме на поход в планината, на лагер школа. Бяхме се загубили, но в един момент излязохме точно там, където трябва. И тя ме  обвини в мошеничество – че съм знаел къде отиваме, но съм излъгал, че сме загубили, заради тръпката. Тя искала така да се загубим, че никога да не се намерим повече. Тя в момента е професор в Америка. Така се загуби, че стана професор в САЩ. Е, броих ги до 70-ия професор, след това спрях да ги броя. 

Николай Василев: Тъй като от школата са излезли много успешни учени, нямаше как да снимаме цялата плеяда. Затова решихме да откроим тези, които се занимават с най-интересните научни открития. Така в нашия списък попаднаха Петко Динев, който прави камери за НАСА, и Теньо Попминчев, който е открил, както той го нарича, лазерно швейцарско ножче с лазерна светлина, с което успява да забави толкова движението на атомите, че може да ги снима посредством лазерната светлина. Снимахме и Иван Бъчваров от физическия факултет, в чието подземието има лаборатория, където идват да се обучават китайци как да работят с лазерна светлина. Снимали сме и един много интересен ученик на Тео – Павлин Савов. Той е в Ню Йорк и е работил по струнната теория на Кип Торн, носител на Нобелова награда.

Много беше сложно да изберем кой да влезе във филма, защото всички са много вълнуващи – и като хора, които занимават с наука, и като личности. Търсихме нещо, което да може да се снима с камера, защото знаем, че науката е трудно да бъде снимана, особено пък неща, които са невидими за окото. 

А защо нарекохте филма „Социално силните“?

Николай Василев: Заглавието е „Социално силните“, защото искахме да провокираме с него. В общественото съзнание идеята за социално силния е образът на човека, който има повече воля и по-малко ум, и общо взето е постигнал всичко с измами. Искахме да се противопоставим на това и да обърнем главата нагоре. Тоест, искахме да покажем хора, които могат да бъдат социално силни и отговорни посредством наука и посредством знание. Искаме да очертаем една нова перспектива на хората – че не всичко е загубено, и че всъщност има хора, които са успели наистина с главата си. 

Основният виновник, който стои в дъното на филма, е самият Тео. Аз съм от Казанлък и го познавам още от малък. Винаги ми се е струвал странен, защото тогава не съм го разбирал. Но от дистанцията на времето осъзнах, че този човек прави важни неща и е редно те да бъдат споделени с повече хора. По-добре да бъде повод за подражание един успешен физик, отколкото един успешен позьор в социалните мрежи. Затова исках да разкажа за тези златни медалисти, че те не са изтекли в чужбина. Тоест, Тео не произвежда мозъци, които изтичат. Защото вече живеем в свят, който не е локален, а е глобален. Неговите деца, така да се каже, които е отгледал в школата, имат не само планетно мислене, защото един от тях праща камери в космоса, така че всъщност всички снимки, които ще се появят от Луната в бъдеще, са от Петко Динев, който „слага очи“ на НАСА.

Петко Динев: Аз попаднах случайно в НАСА. Когато станаха промените в България, бях много ентусиазиран. Но след първите избори видях колко жестоко сме излагани, и как планът е съвсем друг, и със съпругата ми заминахме да учим за Америка. В университета, в който тя беше приета, имаше лаборатория на НАСА. Аз отидох, представих се и започнах работа. Работих там шест години, директно за НАСА, а сега работим заедно като колеги вече 30 години.  

В момента съм в Америка, но времето ми е разпределено между София и Бока Ратон във Флорида. Компанията, която основах там, има офиси също в София и в Пловдив. Около 60 човека сме – 25 в България и 35 в Америка.

Несравними ли са условията за бизнес в България и САЩ?

Петко Динев: И двете страни са уникални. Винаги казвам, че България е много добра от часова гледна точка. Когато съм в България, мога да си говоря с клиенти от Япония и с клиенти от Америка в един и същи ден, което от Америка е малко трудно. Иначе не намирам някаква разлика. Да, в България бизнесът е малко по-труден, ако трябва да задълбавам в тези теми. Перипетиите са доста повече, отколкото в Америка.

Разкажете за първата си среща с учителя Теодосий Теодосиев.

Петко Динев: Случайността ме среща с Тео, но понякога животът се движи от случайности. Когато в осми клас записах математическата гимназия в Казълнак, Тео беше наш класен ръководител за първи път. Той започна да ни обучава по физика, но в същото време, като класен ръководител, и в много социален живот.

Това, което е характерно за него, е, че той направи от нас тим, както сега е много модерно се казва, но това стана преди 50 години. Той реално направи нашия клас много задружен. Направи така, че да можем да си вярваме един на друг, на нашите приятели, на нашите съученици. И ако някой изпадне в беда, да може другият да се обади и да му се помогне.

Откакто сме започнали с Тео, нашият клас продължава да се събира в Казанлък редовно, всяка година. Всеки разказва какво е било през годината, какво е преживял, какво е станало с него. Всичко това го дължим изцяло и само на Тео. Той направи от нас отбор.

Навремето го търсихме за задачи и как да ги решим. Но той никога няма да ти каже как се решава задачата. Той ще те насочи как да се намериш отговора. Сега го търсим просто, за да го видим как е, да му се похвалим нещо, да му се оплачем... Понякога отиваме при него и с проблеми, които са чисто житейски.

Г-н Теодосиев, с всичките ли ученици се гордеете?

Теодосий Теодосиев: Първият смъртен грях е гордостта. Няма гордост. Има благоговение пред добре свършената работа. Ние се раждаме длъжници. Най-грозното е да се пропилее 10 000 години духовно и физическо наследство – родовата памет. Опитвам се да давам на децата наследството. Сега, до голяма степен, интернет и други медии крадат наследството на децата. На детето трябва да му се даде положителна душевност, да се усвои наследството, да си го потърси. Моята учителка по физика казваше, че човек се учи докато е жив. А моята максима е, че човек е жив, докато се учи. Затова се стремя да дам колкото може повече живот – и на децата, и на родителите им. И се получава.

Петко Динев: На нас нищо ни е дадено даром. Всичко сме си го постигнали с много кръв, много пот, много сълзи, много лишения, много-много несгоди. В крайна сметка, упоритият труд дава резултат.

За младите хора е въпросът и какво трябва да се случва, за да се върнат. Трябва да има малко повече справедливост. Трябва да има малко повече смисъл в хаоса, който реално в момента е. Хората нямат доверие, тъй като виждат какво става. Нещата се променят ad hoc. Тоест, всеки минута има нещо, което се случва, което пред това не се е случвало. Няма доверие към политиката, няма доверие към правосъдието. За да го има един бизнес, за да може той да се установи в страната, независимо дали е малък или голям, се иска стабилност. А такава стабилност, за съжаление, има все по-малко и по-малко. 

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Иво Михайлов
Монтаж – Валя Ковачева