site.btaОтбелязваме 100 години от рождението на Антон Антонов - автор на първите художествени творби на спортна тема в българската литература

Днес отбелязваме сто години от рождението на автора на първите художествени творби на спортна тема в българската литература - Антон Антонов – Тонич (1924-1993).

Книгата му „Красна поляна“ (1956) е първият български спортен роман и разказва за пораженията и славата на един квартален футболен отбор. Негови са още романът „Откраднатият влак“ (1971), новелата „Цар Футбол“ (1964). 

Антон Антонов - Тонич е автор на повестите „Последният рунд“, „Бележникът Сам-па“, „Автобаза Желъдна“, художествените пътеписи „Северната Венеция“, „Олимпиадата в Рим“, „В плен на Златната богиня“ - за световните футболни първенства в Швеция, Англия и Мексико, както и на книги с хумористични разкази и фейлетони, между които „Три на нула“, „Усмивки на стадиона“, „Бутилка Бяло конче“, „Стъпи му на шията“, „Само Левски“, „Как станах шампион“, „Автогол“. Някои от книгите му са преведени на руски, немски, чешки, словашки, украински и сръбски, хърватски.

„ШОП“ Е БЛАГОРОДНИЧЕСКА ТИТЛА

Антон Антонов – Тонич е роден на 21 юни 1924 г. в София в бедно семейство. Летата си обаче прекарвал в Хасково. В интервю за в. „Вечерни новини“ от 1978 г. той разказва спомените си от това време: „Като дете по време на училищните ваканции ходех в Хасково, където е родена майка ми. Там много се ядосвах, когато ми викаха „шопче“, дори обиден налитах и да се бия. Щом се върнах в София, баща ми научил за моите тревоги, веднага ме запита с присъщия му спокоен глас: „Чувам, че в Хасково често си се биел?“. На този въпрос той отговорил: „Ще се бия, щом като обиждат“, като по думите му обидата е била в това, че го наричат „шопче“. „Така ли? И ти се обиждаш? Я, слушай, моето момче, друг път, щом някой ти извика „шоп“, ще изпъчиш гърди и ще се гордееш“, отвърнал баща му. „Та това е единствената, най-благородническата титла за един българин! Също както чужденците имат „граф“, „лорд“, „маркиз“ „дук“, казал още той.

СПОРТУВА И ПИШЕ РЕПОРТАЖИ ЗА МАЧОВЕ ОЩЕ ОТ ТИЙНЕЙДЖЪРСКА ВЪЗРАСТ

Антон Антонов е активен спортист още от 15-годишна възраст, когато играе в първия волейболен отбор на „Победа“, Красна поляна. Практикува също лека атлетика и футбол в юношеските отбори на своя клуб. На 16-годишна възраст е кореспондент на тогавашния вестник „Спорт“. До завършване на гимназиалното си образование Антон Антонов е не само кореспондент, но и хоноруван репортер във в. „Спорт“, където пише репортажи за мачове от I, II и III софийска дивизия, спортен хумор и очерци за спортисти от бедняшките квартали.

През 1945 г. след уволнението си от казармата, Антон Антонов е студент по правни науки и същевременно репортер във в. „Народен спорт“ (в който сътрудничи още от първите му броеве – септември 1944 г.), а по-късно редактира спортната колона „Стъпи му на шията“ във в. „Стършел“ и две спортни страници в илюстрования в. „Свят“. Не се отказва и от активно спортуване – има първи разряд по тенис на маса, тренира и бокс.

ЗАВЕЖДА СПОРТНИЯ И МЕЖДУНАРОДНИЯ ОТДЕЛ НА „СТЪРШЕЛ“

Над 23 години – от 1946 г. до 1969 г., Антон Антонов – Тонич работи в „Стършел“, като освен спорта завежда и Международния отдел на вестника. По-късно е отговорен секретар на Съюза на българските писатели. Работи и като главен редактор на Телевизионния център в Българската телевизия. Той е едни от основателите на конкурса за телевизионен театър „Златна ракла“. По негова идея тръгва и телевизионната поредица „Студио Х“.

ПРИЗНАНИЕ

През 1974 г. Антон Антонов – Тонич е удостоен с орден „Кирил и Методи“ първа степен , а през 1984 г. с орден „Народна република България“ втора степен.

Писателят умира на 22 февруари 1993 г. 

/ ГН

/НП/Отдел „Справочна“

Използвани източници: в. „Литературен фронт“, 4. 7.1974, в. „Вечерни новини“, 3.8.1978, в. „Стандарт“, 22.11.2009, Миланов, Дечко. За автора на настоящата книга. В: Антонов – Тонич, Антон. Последният рунд, Цар Футбол, София, Медицина и физкултура, 1974, с. 256-257.