Миналата седмица руската частна военна компания (ЧВК) „Вагнер“ влезе във водещите новини след 24-часовия бунт на нейния основател Евгений Пригожин, който набързо насочи бойците си в поход към Москва. Не след дълго обаче последва развръзката и на метежа беше сложен край с посредничеството на беларуския президент Александър Лукашенко. Сега се очаква ЧВК „Вагнер“ да бъде разформирована, а бойците ѝ да се влеят в редиците на руската армия, но нищо не се знае за това, какво ще се случи с наемниците от групировката в Африка и в горещи точки в други краища на света.
След като въоръжени мъже убиха девет китайски граждани в златна мина в Централноафриканската република (ЦАР) през март, в интернет беше разпространено видео, в което се казва, че Франция тайно е разпоредила атаката, като е планирала да дискредитира наемниците от руската ЧВК „Вагнер“ в страната.
Във видеото бунтовнически боец от ЦАР казва, че „французите искат да изгонят „Вагнер“ от Африка“.
Видеоклипът породи тревога във френското външно министерство, което бързо проследи произхода на видеото към група акаунти във Фейсбук и Туитър, свързана с кампании за руска дезинформация, включително с „Вагнер“. Министерството отрече каквато и да било роля на Франция в атаката в златната мина.
Извършителите на нападението не бяха заловени и Ройтерс не успя да узнае кой стои зад нея.
Франция отдавна се опитва да противодейства на засилващото се влияние на Москва в Африка, което според Париж подкопава дългосрочните усилия на френската външна политика да преодолее стереотипите от миналото и да изчисти имиджа си на континента. Франция и Русия с право се смятат за основни съперници за влияние в Африка, но и Китай напоследък полага усилия да установи икономическо присъствие на континента.
Не за всички антифренски нагласи в Африка обаче може да бъде обвинявана Москва, посочва Ройтерс. Френските военни кампании причиниха цивилни жертви, а много критични публикации в социалните мрежи отразяват реалните опасения за прекомерната намеса на Франция в Африка.
През май говорителката на руското външно министерство Мария Захарова каза, че Франция се намесва във вътрешните работи на африканските държави от десетилетия, сваляйки неугодни лидери и правителства и изграждайки „неоколониална система за влияние“. По думите ѝ, Русия, напротив, не се намесва във вътрешните работи на други държави и играе стабилизираща роля в Африка.
Видеоклипът за убитите китайски граждани в ЦАР носи чертите на дейността, извършвана от „Проекта Лахта“, руска операция за влияние, финансирана от основателя на „Вагнер“ Евгений Пригожин, казаха френски служители.
Пригожин съобщи през февруари, че е създал специално изследователско звено в инетернет – фермата за тролове „Проект Лахта“, за да се бори, по думите му, срещу западната антируска пропаганда.
Изтеклите в интернет по-рано тази година документи на американското военно разузнаване сочат, че служител на Пригожин, който работи за президента на ЦАР Фостен-Арканж Туадера е предложил през февруари провеждане на антизападна кампания в медиите в страната, където Русия разполага с близо 2000 военни съветници, повечето от които са бойци на „Вагнер“.
Откакто завърши изтеглянето на военните си контингенти от Мали през 2022 г. и от Буркина Фасо през 2023 г. Франция твърди, че преформулира военното си присъствие в Сахел в рамките на новата си дипломатическа стратегия в региона.
Париж също така разчита на своя план за икономическо, културно и социално сътрудничество, представен от френския президент Еманюел Макрон, когато той дойде на власт през 2017 г., и предлага много по-мащабна подкрепа от тази, която би могла да окаже Москва на държавите в Африка.
„Те (французите) просто изгубиха информационната война“ заради цинизма и недоверието към намеренията на Франция, каза пред Ройтерс Майкъл Шуркин, директор за глобалните програми „14 Норт Стратеджис“, бизнес консултантска фирма, занимаваща се с въпросите на Африка.
Дали обаче Франция ще си върне изгубеното влияние в Африка след разформироването на ЧВК „Вагнер“ е въпрос, който все още не е намерил своя отговор. Русия притежава силно военно присъствие в страни като ЦАР, Мали и Буркина Фасо, а бившите бойци на „Вагнер“ е много вероятно просто да подпишат договори с руското министерство на отбраната и да останат в Африка като руски военнослужещи. Москва е също водещ доставчик на военно оборудване, зърно и торове за много африкански страни, което ѝ дава допълнителни лостове за влияние в Африка. Единственото неудобство за Русия е, че сега ще трябва да оказва открита военна подкрепа на антизападни режими на континента, а не да го прави подмолно с услужливата помощ на „Вагнер“.
В Мали обаче неотдавна гласуваха на референдум за нова конституция, проправяща пътя за преход към гражданско управление, а същото може би беше напът да се случи и в Судан, ако не беше избухнал конфликта между генералите там. Според западни издания Русия разчиташе да получи от управляващите в Судан военни военноморска база на Червено море, но тези планове бяха осуетени.
За Москва Африка е сред приоритетите във външната ѝ политика още от ерата на деколонизацията и Съветския съюз. „Вагнер“ беше удобен инструмент за налагането на влиянието на Русия в региона, но изглежда и без наемническата групировка Москва е способна да запази извоюваните си позиции на континента.
/ПТА/
news.modal.text
