site.btaВърховен касационен съд: Списък на насрочените за разглеждане дела с обществен интерес във Върховния касационен съд до края на м. декември

02.12.2022 г., 09.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 687/2022 г. (срещу Мирчо П., Веселин К., Динко А., Цоло Й., Кремена К., Васко Й. и Николай К. за ОПГ, свързана с фиктивно възстановяване на пшеница по договори за продажба чрез замяна в бази, различни от указаните от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“), ІІІ н. о., докладчик: Блага Иванова

Делото е образувано по касационен протест срещу въззивната присъда от 25.05.2022 г. по в.н.о.х.д. № 659/2021 г. на САС, с която са признати за невиновни и оправдани Веселин К., Кремена К., Динко А., Васко Й., Николай  К. и Цоло Й. 

С първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 894/2008 г. на СГС:

- Мирчо П. е признат за виновен за ръководене в периода октомври 2003 г. – април 2004 г. на организирана престъпна група (трайно сдружение на лицата Веселин К., Динко А., Цоло Й., Кремена К., Васко Й и Николай К., формирано с цел съгласувано извършване в страната на престъпления по чл. 212, ал. 1, пр. 1 от НК – чрез използване на документи с невярно съдържание да получат без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на Републиканския бюджет, с намерение да го присвоят, с цел набавянето на имотни облаги за фирми, като ръководенето на групата се изразява в даване на указания и координиране действията на участниците в престъпната група за фиктивно възстановяване на количества пшеница по договори за продажба чрез замяна в бази, различни от изрично указаните от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДАДРВЗ). Наложено му е наказание от 3 г. „лишаване от свобода“, признат е за невиновен и е оправдан по обвинение за измама в големи размери;  

- Веселин К., Кремена К., Васко Й., Цоло Й., Динко А. и Николай К. са признати за виновни за участие в организирана престъпна група (ОПГ) и за извършени самостоятелно престъпления по чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 от НК, като поотделно на всеки от подсъдимите е наложено общо наказание от 3 г. „лишаване от свобода“, отложено за изпитателен срок от 5 г.;   

- Станислав К. е признат за виновен за това, че в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – председател на ДАДРВЗ, извършил престъпление по служба, като му е наложено общо наказание от 3 г. „лишаване от свобода“, отложено за изпитателен срок от 5 г.;   

- Васил Ц. е признат за виновен за това, че в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – главен директор на главна дирекция в ДАДРВЗ, умишлено улеснил извършителя Станислав К., извършил престъпление по служба, като Васил Ц. е признат за невиновен и е оправдан за това да е извършил престъпление по чл. 219, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 2 от НК. Наложено му е общо наказание от 3 г. „лишаване от свобода“, отложено за изпитателен срок от 5 г.   

С присъдата е уважен частично гражданският иск, предявен от ДАДРВЗ срещу Станислав К. и Васил Ц. 

С решение на САС по в.н.о.х.д. № 94/2019 г.: по отношение на Мирчо П. присъдата е отменена и е прекратено наказателното производство по обвиненията на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК; по отношение на Веселин К., Кремена К., Васко Й., Цоло Й., Динко А. и Николай К. присъдата е отменена в частта, в която са осъдени за престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК и наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК; отменено е приложението на чл. 23, ал. 1 от НК за Веселин К., Кремена К., Васко Й., Динко А., Николай К.; по отношение на Станислав К. е отменена присъдата и наказателното производство е прекратено по повдигнатите обвинения на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК; по отношение на Васил Ц. присъдата е изменена, като е приложен закон за давността, наложените наказания са отменени. В останалата част присъдата е потвърдена.  

С решение по к.н.д. № 216/2020 г. на ВКС е отменено въззивното решение в частта, с която Станислав К. и Васил Ц. са признати за виновни за извършено престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 от НК, като са признати за невиновни. Отменено е решението и в гражданско-осъдителната му част, като са отхвърлени изцяло предявените искове срещу Станислав К. и Васил. Ц. Отменено е решението и в частта срещу Веселин К., Кремена К., Васко Й., Цоло Й., Динко А. и Николай К. по обвинението за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и делото е върнато за ново разглеждане.

С новата въззивна присъда по в.н.о.х.д. № 659/2021 г. на САС е отменена първоинстанционната в частта за Веселин К., Кремена К., Васко Й., Цоло Й., Динко А. и Николай К., като са признати за невиновни и са оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.

В касационния протест се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, като се прави искане да се отмени оправдателната присъда на САС по отношение на подсъдимите и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

12.12.2022 г., 09.30 ч., зала № 24 – наказателно дело № 774/2022 г. (срещу Йозал И., Илиян Ц. и Атанаска М. за противозаконно лишаване от свобода на лице и превеждане през границата на жени с цел да бъдат използвани за развратни действия), ІІ н. о., докладчик: Бисер Троянов

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Илиян Ц. и Атанаска М. срещу решението по в.н.о.х.д. № 388/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

С присъдата по н.о.х.д № 925/2020 г. на Окръжен съд – Русе са признати: 

- Йозал И.: за виновен в това, че в периода 24.04.2016 г. – 31.05.2016 г. в гр. Бяла и ГКПП Кулата – Промахон в условията на продължавано престъпление на два пъти набрал и транспортирал жена и я превел през границата с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Гърция независимо от съгласието ѝ и деянието е извършено чрез обещаване на облаги, като са му наложени наказания „лишаване от свобода“ в размер на 8 г. и „глоба“ в размер на 30 000 лв.; за виновен  в това, че в периода 15.11.2019 г. – 03.02.2020 г. в гр. Бяла и ГКПП Кулата – Промахон в условията на продължавано престъпление на два пъти транспортирал жена и я превел през границата с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Гърция независимо от съгласието ѝ и деянието е извършено чрез обещаване на облаги, като са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ в размер на 9 г. и „глоба“ в размер на 30 000 лв.; за виновен в това, че в периода 17.11.2019 г. – 31.12.2019 г. в гр. Русе, гр. Сливо поле и с. Борисово набирал и  транспортирал жена с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието ѝ, като са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ в размер на 5 г. и „глоба“ в размер на 7000 лв.; за виновен в това, че в периода 06.03.2020 г. – 28.03.2020 г. в гр. Сливо поле, подпомогнат от Илиян Ц. чрез предоставяне на жилище, където да бъде принудително държана, противозаконно лишил от свобода Н. В. Д., като деянието е продължило повече от две денонощия, поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 6 г. Определено е едно общо наказание от 9 г. „лишаване от свобода“, присъединено е и наказанието „глоба“ в размер на 30 000 лв.;

- Илиян Ц.: за виновен в това, че за времето от 10.06.2017 г. до 20.10.2017 г. в с. Въбел и в гр. Русе в условията на продължавано престъпление на два пъти в съучастие с Атанаска М. отвлякъл другиго, деянието е извършено от две лица и отвличането е с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната – в Република Гърция, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 г.; за виновен в това, че на 10.06.2017 г. в с. Въбел и ГКПП Кулата – Промахон в съучастие с Атанаска М. набрал и транспортирал жена и я превел през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Гърция независимо от нейното съгласие, като деянието е извършено чрез отвличане, поради което са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ в размер на 7 години и „глоба“ в размер на 35 000 лева; за виновен в това, че в периода  06.03.2020 г. – 28.03.2020 г. в гр. Сливо поле в съучастие с Йозал И. съзнателно подпомогнал Йозал И. противозаконно да лиши от свобода Н. В. Д. – чрез предоставяне на жилище, където да бъде принудително държана, като деянието е продължило повече от две денонощия, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 г. Определено му е едно общо наказание от 10 г. „лишаване от свобода“, към което е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 35 000 лева; 

- Атанаска М.: за виновна в това, че  за времето от 10.06.2017 г. до  20.10.2017 г. в с. Въбел и в гр. Русе в условията на продължавано престъпление на два пъти в съучастие с Илиян Ц. отвлякла другиго, като деянието е извършено от две лица и отвличането е с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната – в Република Гърция, поради което ѝ е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 г.; за виновна в това, че на 10.06.2017 г. в с. Въбел и ГКПП Кулата – Промахон  в съучастие с Илиян Ц. набрала и  транспортирала  жена и я превела през границата на страната с цел да бъде използвана в Република Гърция за развратни действия независимо от нейното съгласие, като деянието е извършено чрез отвличане, поради което са ѝ наложени наказанията „лишаване от свобода“ в размер на 6 г. и „глоба“ в размер на 25 000 лв. Определено ѝ е едно общо най-тежко наказание от 8 г. „лишаване от свобода“, присъединено е и наказанието „глоба“ от 25 000 лв.

С атакуваното въззивно решение присъдата е изменена, като: е намалено наложеното на Йозал И. наказание за престъплението по чл. 142а, ал. 5, пр. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК на 5 г. „лишаване от свобода“; Илиян Ц. и Атанаска М. са оправдани да са извършили престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК в гр. Русе; намалено е наложеното на Илиян Ц. наказание за престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на 8 г. „лишаване от свобода“; намалено е наложеното на Илиян Ц. наказание „глоба“ за престъплението по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК на 30 000 лв.; намалено е определеното на Илиян Ц. общо най-тежко наказание на 8 г.  „лишаване от свобода“, присъединено е наказанието „глоба“ в размер на 30 000 лв.; намалено е наложеното на Атанаска М. наказание за престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на 7 г. „лишаване от свобода“; намалени са наложените на Атанаска М. наказания за престъплението по чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК на 5 г. „лишаване от свобода“ и „глоба“ на 20 000 лв.; намалено е определеното на Атанаска М. общо най-тежко наказание на 7 г. „лишаване от свобода“, присъединено е и наказанието „глоба“ в размер на 20 000 лв. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част.

С жалбите на Илиян Ц. и защитника му са заявени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 2 от НПК, като в условията на алтернативност се иска отмяна на решението и оправдаване или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.  

С жалбата на Атанаска М. са заявени всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК, като в условията на алтернативност се иска отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата или отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

15.12.2022 г., 10.30 ч., зала № 23, заседанието е за изслушване на допусната експертиза – наказателно дело № 1045/2018 г. (срещу Кирчо К. – бивш директор на Националната разузнавателна служба, по обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери), ІІІ н. о., докладчик: Мая Цонева 

Делото е образувано по протест на Военно-апелативната прокуратура и две касационни жалби на подсъдимия срещу решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС), с което частично е изменена присъдата по н.о.х.д. № 00160/2013 г. на Военен съд – София.

ВКС ще гледа делото за втори път, след като с решение от 07.11.2016 г. по к.н.д. № 776/2016 г. отменя решение от 19.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 0031/2015 г. на ВнАС и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

С присъда от 07.08.2015 г. по н.о.х.д. № 00160/2013 г. Военен съд – София признава подсъдимия Кирчо К. за виновен за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, за улесняването на което е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като престъплението е продължавано) и го осъжда на 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 203, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 съдът лишава подсъдимия от право да заема длъжност „ръководител“ в държавно или обществено учреждение и лишаване от право да упражнява ръководна професия за срок от 15 години. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания по делото граждански ищец – Националната разузнавателна служба (сега – Държавна агенция „Разузнаване“), сумата от 4 720 196,53 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея.

С второто си решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. въззивният съд частично изменя първоинстанционната присъда, като извършеното от подсъдимия е преквалифицирано в престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като престъплението е продължавано). Подсъдимият е оправдан по първоначалното му обвинение. Наложените наказания „лишаване от права“ също са намалени на по 13 години. Подсъдимият е признат за невиновен за длъжностно присвояване чрез посредствен извършител, като е оправдан в тази му част. В останалата ú част присъдата е потвърдена.

С касационния протест се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и при условията на алтернативност – да бъде изменено въззивното решение в частта относно квалификацията на деянието, като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция.

С касационните жалби на защитниците на подсъдимия се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Правят се искания при условията на алтернативност въззивно решение да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.

19.12.2022 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 535/2022 г. (срещу Елизабет М. и Дмитрий А. за пране на пари), ІІ н. о., докладчик: Милена Панева

Делото е образувано по протест срещу присъдата от 29.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на САС. С нея е отменена осъдителната част на присъдата по н.о.х.д. № С-155/2011  г. на Софийския градски съд, с която подсъдимите Елизабет М. и Дмитрий А. са признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като вместо това са признати от САС за невиновни.

Касационното производство е второ поред. В предходното производство пред ВКС (наказателно дело № 776/2019 г.) делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане поради наличие на съществени процесуални нарушения, освен в частта, с която е потвърдено оправдаването на Елизабет М. по обвинението по чл. 251, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С първоинстанционната присъда Елизабет М. е призната за виновна за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК (длъжностно лице, в кръга на службата му, получило повече от два пъти имущество – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за които знаело, че е придобито чрез престъпление, което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание) и по чл. 251, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери). С присъдата Дмитрий А. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК (извършване на финансова операция или сделка с имущество или прикриване на произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имуществото – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за което извършителят знае или предполага, че е придобито чрез престъпление и което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, в качеството на помагач). На подсъдимите е наложено общо най-тежко наказание – по 10 години „лишаване от свобода“ за всеки от двамата, към което е присъединено наказанието „глоба“ в размер от по 698 982 056,01 лв. за всеки, както и наказанието по чл. 37, т. 6 и т. 7 от НК – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право за упражняване на определена професия, за всеки поотделно.

С атакуваната сега пред ВКС присъда по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на САС подсъдимите са признати за невиновни.  

В касационния  протест са заявени касационните  основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и  т. 2  от НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

21.12.2022 г., 11.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 617/2022 г. (срещу Бисер М. за закана с убийство през 2018 г. в гр. Русе), І н. о., докладчик: Христина Михова

Делото е образувано по касационна жалба от Бисер М. срещу въззивната присъда от 18.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 295/2021 г. на Окръжен съд – Разград, с която е частично отменена присъдата по н.о.х.д. № 302/2020 г. на Районен съд – Русе.

Касационното производство е второ поред.

С първоинстанционната присъда Бисер М. е признат за невиновен по обвинението за закана с убийство на Ертан К. и на Еркин С. на 01.11.2018 г. в гр. Русе пред денонощен магазин. Признат е за невинен и по обвинението за хулиганство, отличаващо се с изключителен цинизъм и дързост, извършено при условията на опасен рецидив. На основание чл. 1, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство му е наложено административно наказание – задържане за срок от 15 денонощия в структурно звено на ОДМВР.  

С въззивна присъда от 14.05.2021 г. на Окръжен съд – Разград частично е отменена първоинстанционната и е постановена нова, с която Бисер М. е признат за виновен по обвиненията за закани с убийство, като му е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. В останалата част присъдата е потвърдена.

С решението на Върховния касационен съд (ВКС) по к.н.д. № 615/2021 г. присъдата на Окръжен съд – Разград е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото с присъда по в.н.о.х.д. № 295/2021 г. на Окръжен съд – Разград е отменена първоинстанционната в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за закани с убийство към Ертан К. и Еркин С. Признат е за виновен по тези обвинения и му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца. Постановено е Бисер М. да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието, наложено му по друго дело на Районен съд – Русе в размер на 1 година, 1 месец и 18 дни.         

С касационната жалба са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова справедлива и оправдателна присъда.