site.btaРежисьорът Марий Росен за „Братята с лъвски сърца“: Разказвайки тази история, давам кураж на себе си и на всички други

Притихнал салон. Малко смълчано море от деца. Това се случва по време на премиерните представления на „Братята с лъвски сърца“ по Астрид Линдгрен. Когато върви спектакъл в Столичния куклен театър, обикновено се чува непрестанна глъч – малчуганите подсвиркват, разговарят с актьорите или помежду си, излизат до тоалетната, връщат се... Този път положението е коренно различно, въпреки нетипично дългия за тази сцена спектакъл – деветдесет минути. 

„Самата история е изключително трогателна, защото, от една страна, става въпрос за братска любов. А за мен братската любов, дори в по-голям смисъл, не само между братя, е нещо много силно. Другото нещо, което изключително ме вълнува, е темата за умирането. Особено когато се разказва през детския поглед, това олекотява темата и за нас, възрастните. Тя ни дава кураж. В момента аз, разказвайки тази история, давам кураж на себе си. Искам да дам кураж и на всички“, казва пред БТА режисьорът Марий Росен.

Допълва, че другата тема, която го вълнува, са страховете и механизмите, по които можем да ги преодолеем: „Малкият и големия брат, тази двойка функционира точно по този начин. Големият брат помага на малкия брат да преодолява страховете, не спестявайки му ги, а напротив – хвърляйки го в големите води и бъдейки до него. Той понякога се отдалечава от него и малкият само тогава може да се научи да плува в тези развълнувани води. Но големият брат винаги се появява и казва „Тук съм“.

„Това братско усещане, че винаги можеш да разчиташ на друг, а не само да плуваш сам в това море, е някакво здравословно чувство, което те кара да не се чувстваш сам, самотен. И това е важно. Важно и не само за децата, важно и за родителите, които ще дойдат да гледат“, смята Марий Росен.

На всеки в живота му се е случвало да изпита страх, а тук виждаме как героят преодолява страха, как се одързостява и става по-смел, казва пред БТА Мариан Рангелов, в ролята на малкото братче Карл. Стефан Димитров, в ролята на по-големия брат Йонатан, допълва: „Моят герой е идеалист. Опитва се да следва един много солиден морален кодекс, който не му позволява да извършва нищо, което така клони към зло. Неговата роля е да служи за пример на брат си и да му помага в приключенията, които той преживява. С този опит той може да бъде наистина идеален, съвършен, като отношение към другите хора, като отношение към събитията, които се случат в двете долини. Той е пример за подражание“. 

В „Братята с лъвски сърца“ участват още Любомир Генчев, Мила Коларова, Румен Гаванозов и Стоян Дойчев. Сценичната адаптация е на Йохан Гиле, превод – Анелия Петрунова, сценография – Борис Далчев, кукли – Невена Георгиева, музика – Александър Евтимов, видеодизайн – Албена Баева.

Режисьорът Марий Росен пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за дебюта му в кукления театър, за избора на заглавие, за темата за смъртта през погледа на детските очи, за „оживяването“ на куклите и работата с актьорите.

Разкажете как се стигна до Вашия режисьорски дебют в Кукления театър? 

- Историята е дълга, но ще се опитам да я съкратя. Всичко започна с Мила Коларова и Румен Гаванозов (актьори от Столичния куклен театър – бел. а.), които ми се обадиха един ден и ме попиха дали не искам да направя куклен театър с тях, и дали въобще ми се върти такава мисъл в главата. Не беше ми се въртяло аз да направя куклено представление, но по някакъв начин сякаш животът ме е подготвил за този момент. Като започнем от Юлия Огнянова, която беше един от моите професори в НАТФИЗ, със сериозен опит в кукления театър. Така че закваската за кукления театър започна от нея, още в първи курс. Тя носеше едни керамични кукли, а ние ги разигравахме върху едни маси...

На мен това изкуство, по някакъв начин, не ми е чуждо. Едва завършил, Веселка Кунчева (режисьор – бел. а.) ме извика да изиграя Пиноккио в едно представление, което се казва „Пиноккио, забранено за деца“ –  на тази същата сцена, което беше експериментално представление за възрастни. Това беше моят дебют в кукления театър като актьор... 

Но Мила и Румен бяха хората, които ми казаха „Защо не се осмелиш?“... И аз започнах да разсъждавам по този въпрос. Единственият текст, който наистина много дълго време съм си мислил, че искам да направя за деца, е „Братята с лъвски сърца“. Преди много години бях го предложил, но той не беше одобрен заради тематиката в книгата – смърт, деца, страхове. Особено пък смърт, която се случва двукратно в самата история.

Може би, темата не е точно табу, но ако може да го спестим родителите, да го отложим... Макар че смъртта не отлага. Тя се случва, и то в семействата с деца. Тоест, ние не можем да отложим този разговор и той невинаги е страшен. Астрид Лингрен умее така го да разказва по такъв начин, че да не излиза страшното на смъртта, а приключенското в умирането. Тя отваря този свят. И отваря не един, а два свята. И някак си това двукратно умиране потвърждава една безкрайност, която прави умирането не толкова страшно, а приключенско...

Това предложих на Иван Райков в Кукления театър. Не бих казал, че той с лекота се съгласи. Отне му време тази мисъл да узрее и при него. Но, в крайна сметка, се осмели и аз съм благодарен, защото се изисква директорска смелост да се постави в един театър толкова нетипичен, нестандартен текст за деца.

Казахте, че това е единственият текст, който бихте поставил в куклен театър. Защо?

- Самата история е изключително трогателна. Трогателна е, от една страна, защото става въпрос за братска любов. А за мен братската любов, дори в по-голям смисъл, не само между братя, е нещо много силно. 

Другото нещо, като изключително ме вълнува, е темата за умирането. Особено, когато се разказва през детския поглед, това олекотява темата и за нас, възрастните. Тя ни дава кураж. В момента аз, разказвайки тази история, давам кураж на себе си. Искам да дам кураж и на всички...

Другата тема са страховете и механизмите, по които можем да  ги преодолеем. Малкият и големия брат, тази двойка, функционира точно по този начин. Големия брат помага на малкия брат да преодолява страховете, не спестявайки му, а  напротив – хвърляйки го в големите води и бъдейки до него. Той понякога се отдалечава от него и малкият само тогава може да се научи да плува в тези развълнувани води. Но големият брат винаги се появява и казва „Тук съм“.

Това братско усещане, че винаги можеш да разчиташ на друг, а не само да плуваш сам в това море, е някакво здравословно чувство, което те кара да не се чувстваш сам, самотен. И това е важно. Важно и не само за децата, важно и за родителите, които ще дойдат да гледат.

Работил сте много с актьори, както и с различни предмети, като част от театъра. Но какво е да работиш с кукли?

- Първоначално гледах да бъда не несигурен, защото това се предава и на артистите, но внимателен. Бях много внимателен, гледах, слушах артистите как боравят, но някъде накрая на процеса вече бях в свои води.

Знам, че ако ми се случи ново куклено представление, куклите всеки път ще са различни. Тук избрахме да работим с два вида кукли – едните са по-импровизационни, а другите – меки кукли.

Знам, че ако се наложи да използваме някаква друга система, предизвикателството пак ще бъде пред мен и пак ще бъда новак. Но аз мисля, че за режисьора това е основното – винаги да е новак и винаги да почва отначало. Целият опит помага – да, но винаги си на стартовата позиция и никога не знаеш... И това незнание винаги е важно за мен. Това ме държи буден и жив, така че с артистите, лека-полека, намерихме езика на представлението и сега те си го владеят. Владеят формата, владеят куклите. Този процес е страхотен – да видя как куклите изведнъж оживяха. Защото първоначално не бяха живи... Бяха едни мъртви материи, за които си казвах „Боже, това е ужасно“, в жив план е далеч по-лесно.

Актьорите са минали неведнъж, не два пъти, сто пъти са минали по този път. Някои от тях са с повече опит и не се страхуват, докато за мен всеки път беше отчайващо. Кога ще живнат тези кукли? Кога ще станат живи? Е, станаха живи. И удоволствието е голямо.

Това ли беше най-голямото режисьорско преодоляване – да оживеят куклите, или имаше и друго? 

- Това е медия, с която не съм се изразявал. Да, в жив план, с живи артисти, мога да се изразявам. Там имам малко по-голямо самочувствие. Но през кукла е по-различно, през нежива материя, която изведнъж... (Замисля се – бел. а.). Ти си толкова убеден, че тя е жива, че като ги видиш после сложени на масите, зад кулисите, се питаш защо седят тук без енергия. Така че – да, това беше много интересно. 

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева