site.btaНационалният парк-музей „Самуилова крепост“ е открит край Петрич на 23 октомври 1982 г.

На 23 октомври 1982 г. тържествено е открит Националният парк-музей „Самуилова крепост“. Централна фигура в архитектурния ансамбъл е бронзовият паметник на цар Самуил, който е дело на художника Борис Гондов.

Според официалната страница на Историческия музей в Петрич царят е изобразен във величествена фигура в цял ръст, но с превити колене. Владетелят е „прекършен не от поражението, а от болката, която ще го убие, по своите осакатени сподвижници“. От двете страни на Самуил са изобразени барелефите на войниците.

До паметника се намира музейна експозиция, където са изложени находките, намерени при археологическите разкопки на крепостта. Сред тях са две мраморни плочи със старобългарски надписи, накити, оръдия на труда, стрели и керамика.

Археологическият обект „Самуилова крепост” включва 40 консервирани малки землянки и т. нар. „Голяма землянка“, руините на наблюдателна кула и природен парк.

Националният парк-музей се намира на 16 километра западно от град Петрич, покрай брега на река Струмешница, на границата между България и Република Северна Македония.

От 2003 г. обектът е част от Националното туристическо движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“.  

За откриването на Националния парк-музей „Самуилова крепост“ четем в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА: 

Величава крепост на българския дух

Петрич, 23 октомври 1982 г. /кор. на БТА Никифор Ненков/ На легендарния хълм между Беласица и Огражден през 1014 г. се разиграва един от най-драматичните епизоди в 13-вековната история на българския народ – битката между войските на цар Самуил и византийските нашественици. Това свято за нашето летоброене място, наречено от народа „Самуилова крепост“, и сега е свиден символ на жертвоготовността на българите да пазят родната земя, да защитават името й, да го издигат гордо и непоклатимо. Сътворен буквално върху праха на Самуил и неговите храбри воини, върху болката на една народна трагедия, сега тук величествено се извисява мемориалния комплекс „Самуилова крепост“.

По повод тържественото откриване на комплекса в полите на Беласица днес се състоя вълнуващ многохиляден събор-митинг. (…)

Митингът бе открит от първия секретар на Общинския комитет на БКП в Петрич Методи Рибнишки. Нашият народ получава още една реликва на своя неизчерпаем исторически оптимизъм и още едно потвърждение, че ние свято пазим в своята памет всяка страница от 13-вековната ни летопис – каза той. Социалистическа България изпитва синовно преклонение към делото на Самуил, този древен български цар, чийто живот в продължение на 40 години е себеотричане в името на свободата на България, пример за жертвоготовност в защита на нейната независимост. Този заветен хълм, на който стоим, няма непомръкващата слава на „Царевец“. Родната история все още го нарежда по-назад, когато отваря страниците си за Велики Преслав или Плиска. Безспорно е обаче, че неговото място е там, наравно със светилищата на Първото българско царство. С меч и с мисъл Преслав и Плиска създадоха материалните и духовни ценности на младата българска държава. Самуилова крепост проля и сетната си капка кръв в тяхна защита. Това са еднакви по сила извори на родолюбие и национално самочувствие, това е еднакъв по значение исторически подвиг.

Мемориалният комплекс „Самуилова крепост“, продължи ораторът, е резултат на дългогодишни проучвания, на координирани усилия археологически разкопки трябваше да ни покажат неговата автентичност, скулптори и архитекти трябваше да ги пресътворят, строителите трябваше да ги съградят. (…)

***

Слово на академик Димитър Ангелов

Петрич, 23 октомври 1982 г. /БТА/ Слово „Борбата на българския народ за утвърждаване и отстояване на българската държава и великата саможертва на Самуиловите войници“ произнесе академик Димитър Ангелов.

В началото той се спря на умелата вътрешна и външна политика на създадената през 681 година българска държава, която в продължение на два века включва в своите предели всички славяни от българската група, населяващи географските области Мизия, Тракия и Македония. Към края на 9 и началото на 10 век се утвърждава окончателно българската народност като монолитна етносоциална и етнокултурна общност, сплотила славяни и прабългари в едно цяло. С въвеждането на славянската писменост и организирането на просветните и книжовни средища в Плиска, Преслав и Охрид българската държава тръгва по пътя на забележителен за времето си културен подем, чийто връх бе „Златния век“ при царуването на Симеон, донесъл заслужен авторитет на младата българска държава.

След това академик Ангелов характеризира неспокойната обстановка на чести военни сблъсъци с различни противници и преди всичко – със съседната византийска империя, която съпътства развитието на средновековна България. Редица византийски императори – Константин Пети Копроним, Никифор Първи Геник – се опитват да подчинят под своята власт северния си съсед и това се отдава на Йоан Цимисхи, който през 971 година предприел внезапен поход, преминал Стара планина, завзел Преслав и окупирал североизточните български земи (между Дунав, Стара планина, Черно море и Искър), а заетата територия била превърната във византийска провинция.

Колкото и тежък да бил нанесеният удар, той не означавал, че българската държава е загинала. Макар и с намалена територия, тя продължавала своя живот, като политическият център се преместил на югозапад, а начело на управлението застанали четиримата български боляри – братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил, синове на комит Никола, висш сановник и управител на град Средец (София).

По-нататък академик Ангелов подчерта усилията на четиримата владетели за стабилизирането на българската държава. В редица битки византийците претърпели сериозни поражения. След смъртта на Цимисхи на престола се възкачил Василий Втори, който продължава неговите усилия, а конфликтите между Византия и България се превърнали в двубой Василий Втори – Самуил. Най-внушителното сражение между двете войски става в дългата и тясна „Българска клисура“ (в долината на реката Яворица между Траянова врата и Ветрен) – на 17 август 986 г., когато внезапното нападение на Самуил разбива напълно ромеите, мнозина падат в боя, а византийският император едва се спасява от плен.

Последвали продължителни затишия и нови военни действия, в които Самуил, „човек войнствен, който никога не знаел почивка“ (по израза на византийския летописец Скилица), полагал усилия да спре вражия натиск. Така се стига до съдбоносния момент през лятото на 1014 г., когато Василий Втори начело на голяма войска потеглил от Сер и навлязъл в долината на река Струма. Развоят на събитията въпреки упоритата съпротива на българските войски завършил трагично за българите. В кръвопролитното сражение на 29 юли 1014 г. повече от 14 хиляди български войници били пленени, а след това последвал страшният епизод с ослепяването на войниците и смъртта, след сърдечен удар, на Самуил през октомври същата година.

Събитията от онова далечно време свидетелстват, че през епохата на Средновековието българският народ е бил не само народ-творец, създаващ непреходни материални и духовни ценности, но и народ-борец, готов за саможертва в името на свободата.

И днес, близо хилядолетие след тези трагични и величави моменти от далечното ни минало, заяви в края на своето слово академик Ангелов, ние се прекланяме пред подвига на Самуил и неговите воини, тачим и прославяме тяхната памет в обстановката и условията на нашата свободна и процъфтяваща социалистическа родина.

След това другарят Тодор Божинов приветства хилядите съборяни и обяви мемориалния комплекс “Самуилова крепост“ за открит.

На хълма под Беласица се издига петметрова бронзова фигура на легендарния български цар Самуил, дело на скулптора з. x. Борис Гондов, открояват се барелефи с образите на ослепените Самуилови войници, сцени от битките при Траянови врата, Солун, Лариса. В музейна експозиция са подредени веществени археологически материали от времето на Самуил. На билото на хълма се издига архитектурно тяло от четири бетонни стълба с панорамна площадка, от която се виждат цялата Ключка клисура, върховете на Беласица и Огражден.