Министерски съвет – Прессъобщене

site.btaПравителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 година

Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 година
Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 година

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2024-2026 година, която представлява мотивите към законопроекта. 

Запазват се целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство, при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, заложени в правителствената програма, с акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от ЕС.

Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към МФ предвижда през 2024 г. растежът на БВП да се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката и достигане на размер от 205,8 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%.

През прогнозния период се очаква инфлацията да продължи плавно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г. Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията, дължащ се на очакваното поевтиняване на транспортните горива.

Параметрите на Бюджет 2024 и АСБП за периода 2024-2026 г. са разработени в рамките на Маастрихтските критерии, като за сектор „Държавно управление“ дефицитът е съответно 2,9% от БВП за 2024 г., 3,0% от БВП за 2025 г. и 2,5% от БВП за 2026 г. 

Планираната консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление“ до 2026 г. се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната през 2025 г. при вече отчетени касови разходи през предходни години. По този начин се покрива и един от ключовите критерии за присъединяване към еврозоната.

Бюджетното салдо по КФП е дефицит от 3% от БВП за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси. Очаква се устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, и леко намаление на помощите от чужбина, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС. Като дял от БВП общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 – 37% от БВП. Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 39,5 – 40%.

Разходите по националния бюджет са в рамките на 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ и през плановия период варират в диапазона 35,2 – 35,5% от БВП.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за периода 2024-2026 г., предназначено както за рефинансиране на падежиращ дълг, така и за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и за обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 48 млрд. лв. (23,3% от БВП), а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8% от БВП) и 65,6 млрд. лв. (28,3% от БВП).

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2024 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв. 

 

Данъчна политика

През периода 2024-2026 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на наетите лица на социални разходи под формата на ваучери за храна в необлагаем с данък размер до 200 лв. месечно, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да се запази на 1,4 млрд. лв. 

От 1 януари 2024 г. се въвеждат електронни ваучери за храна с цел намаляване на административната тежест чрез дигитализация и осигуряване на по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение – оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвиден е шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и електронните ваучери за храна, като окончателното преминаване само към електронни ваучери ще е от 1 юли 2024 г.

Продължава прилагането на по-високия размер на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, като се запазва и възможността за авансово ползване на преференцията.

Предвижда се удължаване на прилагането на нулева ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно до средата на 2024 г. и на намалената данъчна ставка на ДДС от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 г.

В законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. е определен 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2024 г.

 

Инвестиционна политика

През 2024 г. правителството предвижда реализирането на капиталов бюджет по национални програми, по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори. За тази цел капиталовите разходи по отделните бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет за периода 2024-2026 г. са изведени в обособен ресурс в централния бюджет.  Целта е постигане на по-добро планиране и разходване на капиталовите разходи, както и по-висока ефективност и прозрачност при изпълнението на инвестиционните програми. В тази връзка се предвижда в хода на изпълнението на бюджета за 2024 г. средствата за капиталови разходи на министерствата и ведомствата да се предоставят по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. Предложеният подход ще даде възможност за своевременно насочване на средства от централния бюджет за разходи по проекти и програми на министерствата и ведомствата, за които е налице готовност за тяхната незабавна реализация. По този начин ще се преодолее дългогодишната практика капиталовите разходи в края на годината да се пренасочват към друг вид разходи или да остават нереализирани по бюджетите на министерствата и ведомствата, с което не се постигат ежегодно поставените цели за ниво на инвестициите в публичния сектор.

В рамките на капиталовия бюджет се предвижда и изпълнението на инвестиционна програма за общините, чрез която ще се реализират приоритетни инфраструктурни проекти на местните общности, които биха допринесли за подобряване на инфраструктурното развитие на регионите и подобряване на благоустройствената среда в населените места.

 

Осигурителна политика 

Правителството предвижда увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за 2024 г. от 3 400 лв. на 3 750 лв. През 2025 г. и 2026 г. е предвидено размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица да се увеличи съответно до 4 130 лв. и до 4 430 лв.. 

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв., а от 1 януари на съответната година за периода 2025-2026 г. до нивото на минималната работна заплата, определена съгласно чл. 244 от Кодекса на труда. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 1 януари 2024 г. нараства от 780 лв. на 933 лв., а от 1 януари на съответната година за периода 2025-2026 г. до нивото на минималната работна заплата, определена съгласно чл. 244 от Кодекса на труда. Минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии се увеличават до нивото на минималната работна заплата за 2024 г. – 933 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер на МРЗ.

 

Политика по доходите 

В бюджета за 2024 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2025 г. и 2026 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с разпоредбите на чл. 244 от Кодекса на труда.

За 2024 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията. 

Осигурени са в целогодишен размер за 2024 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2023 г. на отделни разпоредители с бюджет.

За преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации (за изглаждане на наблюдавани значителни дисбаланси/неравенства в нивото на заплащане на едни и същи длъжности в различни административни звена и структури в секторите, предоставящи публични услуги), включително и за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г., без структури, за които възнагражденията се определят по механизъм, са предвидени допълнителни средства в общ размер на 375 млн. лв., в т.ч. 32 млн. лв. за общинска администрация – държавни дейности, като за целта се предвижда средствата да бъдат разпределяни съобразно ред и условия, определени с акт на Министерския съвет. В рамките на определения общ ресурс за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г. са предвидени и средства за увеличаване на възнагражденията на академичния състав, в т.ч. 39 млн. лв. за държавните висши училища, 8 млн. лв. за Българската академия на науките и 3 млн. лв. за Селскостопанската академия.

 

Политика в образованието

Предвидено е нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование.

За предучилищното и училищното образование за 2024 г. са осигурени допълнителни средства, както следва:

●  289,9 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието през 2024 г. във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната за 2023 г.; 

●   72,2 млн. лв. за осигуряване недостиг от средства, в резултат на  промяна на натуралните показатели и ефект от увеличение на стандарти от 01.10.2023 г., в целогодишен размер;

●   93,3 млн. лв. за увеличение на разходите за храна и издръжка на децата и учениците в образователни институции;

●  88 млн. лв. за нови учебници и учебни комплекти от I до VII клас и познавателни книжки за децата в детските градини и осигуряване на безплатни учебници до XII клас от учебната 2024/2025 г., в т.ч. 8 млн. лв. индексиране цените на учебниците с отчетената средногодишна инфлация за предходната година, съгласно информация от НСИ;

●  80 млн. лв. за Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ за покриване на недостига на средства за изплащане на обезщетения на персонала в системата на образованието;

●   86,8 млн. лв. индикативен бюджет за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, в т.ч. 46,8 млн. лв. по одобрена програма за периода 2020-2024 г. и 40,0 млн. лв. по одобрена нова програма, като за периода 2024-2026 г. общият размер на средствата по новата програма е 240 млн. лв.;

●  50 млн. лв. индикативен бюджет за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища, като за периода 2024-2026 г. общия размер на средствата по програмата е 240 млн. лв.; 

●  10 млн. лв. за запазване размера и за продължаване политиката за компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети в детски градини и училища.

За реализиране на Национална програма за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик чрез допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения са предвидени разходи по централния бюджет в размер на 25,3 млн. лв.

За осигуряване на политиките за устойчиво развитие и разширяване на достъпа до висше образование и развитие на науката за 2024 г. са осигурени допълнителни средства:

●  38,4 млн. лв. за осигуряване увеличението на възнагражденията на академичния състав от 2023 г. в целогодишен размер; 

●  6 млн. лв. за осигуряване на актуализирания размер на стипендиите на студентите от 1 юли 2023 г.;

●  4,5 млн. лв. за увеличение на размера на средствата за храноден и леглоден за „Студентски столове и общежития“ АД и за студентските столове и общежития към държавните висши училища;

●  50 млн. лв. индикативен бюджет за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития, като за периода 2024-2026 г. общият размер на средствата по програмата е 100 млн. лв.;

●  100,0 млн. лв. индикативен бюджет за финансиране изграждането на изчислителен център за изкуствен интелект от Института за научни изследвания в областта на компютърните науки към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (INSAIT), като средства в същия размер са предвидени и за 2025 г. и 2026 г.

 

Социална политика

По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2024 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни средства:

●  104,3 млн. лв. за социални плащания във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г., в т. ч. за разходите за помощите по Закона за социално подпомагане – 75,6 млн. лв., допълнителни разходи при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания – 27,6 млн. лв. и 1,1 млн. лв. за помощите по Закона за закрила на детето;

●  230,3 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на МРЗ от 780 лв. на 933 лв., в т.ч.  224,6 млн. лв. при определяне възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и 5,7 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето; 

●   23,4 млн. лв. във връзка с целогодишното обезпечаване на въведената през 2023 г. еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца.

●  40,6 млн. лв. за увеличение на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца;

●  12,5 млн. лв. за увеличение на размерите на еднократните помощи при бременност и раждане по Закона за семейни помощи за деца;

●  15 млн. лв. допълнителни средства за активна политика на пазара на труда;

●  131,7 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на МРЗ от 780 лв. на 933 лв., при съобразяване с разпоредбите на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, приета с ПМС № 343 от 2020 г.;

●  81,7 млн. лв. за разкриване на нови социални услуги и осигуряване на увеличения капацитет на съществуващи такива - чрез бюджетите на общините;

●  42,8 млн. лв. за увеличение на издръжката на специализираните институции за предоставяне на социални услуги - чрез бюджетите на общините;

●  1,7 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на месечната помощ от 90 лв. на ученик, настанен в социална услуга - чрез бюджетите на общините.

 

Политика в здравеопазването

Политиката в областта на здравеопазването е насочена към подобряване на здравното състояние и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на профилактиката, диагностиката и лечението на заразни и незаразни болести, както и осигуряване потребностите от качествени, достъпни, доказани в терапевтичната практика и стойностно-ефективни лекарствени продукти, оказващи положително влияние върху здравния статус, които в дългосрочен план да доведат до подобряване на здравните показатели на населението. 

За финансово осигуряване на краткосрочни и средносрочни стратегически мерки в областта на здравеопазването са предвидени допълнителни средства, както следва:

●  68,8 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на увеличените възнаграждения на персонала в системата на Министерството на здравеопазването – за Центровете за спешна медицинска помощ и за Регионалните здравни инспекции, считано от 1 август 2023 г., и дължимите средства за социално-битово и културно обслужване за персонала;

●  2 млн. лв. за организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция при лица с безплодие, лечимо преди всичко с методите на асистирани репродуктивни техники;

●  60 млн. лв. допълнителни субсидии за лечебни заведения за болнична помощ за изпълнение на държавната политика за защита и опазване живота и здравето на гражданите в съответната област при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, в изпълнение на чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения;

●  10 млн. лв. за осигуряване на лекарствени продукти, предназначени за лечението на инфекциозни заболявания (ХИВ инфекция и туберкулоза)  във връзка с ежегодното увеличаване на броя регистрирани пациенти с ХИВ и включването на терапия с еднотаблетен режим;

●  15 млн. лв. за осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации по Имунизационния календар на Република България за 2024 г., с цел гарантиране на устойчивост и непрекъснатост на имунизационния процес и превенция на здравето на българските граждани от ваксинопредотвратими заболявания, при отчитане на европейски и национални препоръки за ваксинация, постоянно развиващите се иновативни технологии при разработване на ваксините за повишаване на тяхната ефективност и безопасност, както и развитието на имунизационната политика в България в съответствие с тази на държавите-членки на ЕС;

●  6,6 млн. лв. за подкрепа на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването при очаквано разширяване в обхвата на приетите специализанти на места, финансирани от държавата, с цел осигуряване на необходимите за страната специализанти;

●  2,5 млн. лв. за осигуряване на средства за навременно организиране на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации;

●  3,8 млн. лв. допълнителна финансова подкрепа за повишаване готовността на Българския Червен кръст за реакция при бедствени и кризисни ситуации, при което достигнатата субсидия от държавния бюджет за Планинската спасителна служба при БЧК възлиза на 2,6 млн. лв.;

●  15 млн. лв. за организирането и провеждането на скрининг на заболявания, свързани с детското здраве и репродуктивното здраве на жените - неонатален скрининг и скрининг на злокачествени новообразувания на шийката на матката, като средство, спомагащо за ранната диагноза на определени заболявания, които имат тежко протичане и сериозно здравно-социално значение;

● 12 млн. лв. допълнителен трансфер към НЗОК за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;

●  за здравноосигурителни плащания по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са предвидени допълнително 1 110,6 млн. лв., при запазване тенденцията за увеличение с над 20% на разходите за извънболнична помощ, спрямо 2023 г., които заемат 22,5% в общата структура на здравноосигурителните плащания. Планира се да се реализират редица дейности, свързани с профилактика и ранно откриване на заболяванията, както и дейности, свързани с проследяване лечението на пациентите и определяне на  ефективността на разходите;

●  2,3 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагозите в детските ясли за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната през 2024 г.;

●  2,2 млн. лв. за увеличение издръжката за здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища;

●  12 млн. лв. за запазване размера и за продължаване на политиката за компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети в детски ясли и яслени групи в детски градини.

 

Пенсионна политика

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на размерите на пенсиите съгласно действащото законодателство (11 на сто за 2024 г.), като в резултат на това за 2024 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 2 440,8 млн. лв. спрямо закона за 2023 г. През 2025 г. и 2026 г. тези ръстове спрямо предходната година са съответно 2 198,8 млн. лв. и 1 617,1 млн. лв. От 1 юли 2024 г. т. нар. „вдовишки добавки“ по чл. 84 от КСО се определят в размер 30 на сто от размера на пенсията на починалия съпруг/съпруга.

 

Политика в областта на младежта и спорта

Политиките в областта на младежта и спорта са насочени към насърчаване на икономическата активност и развитие на младите хора, развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време, развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения.

Осигурени са условия и допълнителен финансов ресурс за изпълнението на целите и дейностите във връзка с реализирането на приоритетите на провежданите политики в областта на младежта и спорта. За реализирането на политиките чрез мерки за развитие на спорта и за развитие на младите хора са предвидени допълнителни средства, както следва:

●  3,7 млн. лв. за осигуряване на условия и възможности за развитие на елитния спорт и ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво, развитие на потенциала на млади талантливи спортисти, подпомагане на спортни дейности в областта на спорта за високи постижения;

●  3 млн. лв. за финансиране на дейности по бюджетна програма „Олимпийска подготовка“ за провеждане на оптимална подготовка на проектоолимпийския отбор;

●  1 млн. лв. за насърчаване на учащите от различните възрастови групи към физическа активност, здравословен начин на живот и създаване на навици за занимания със спорт; 

●  1,6 млн. лв. за пожизнени месечни премии на медалисти от олимпийски и паралимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност и на треньори;

●  1,1 млн. лв. за финансиране на проекти за младежки дейности по Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта;

●  3,6 млн. лв. за увеличение на определените с Постановление № 46 на Министерския съвет от 2020 г. минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и учащи в институции в системата на предучилищното и училищното образование и във висшите училища.

В областта на спорта през 2024 г. е предвидено  реализиране на Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти с индикативен размер на разходи до 10,0 млн. лв. за финансово подпомагане на одобрени спортни проекти.

 

Политика в областта на културата

Политиката в областта на културата е насочена към създаване на условия за опазване и закрила на културното наследство и реализиране на потенциала му като ресурс за устойчиво икономическо, териториално и социално развитие. За повишаване на интереса към българската култура и активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и културни продукти са осигурени допълнителни средства, както следва:

●  50,1 млн. лв. за държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за осъществяване на дейности в областта на сценичните изкуства с базов компонент за един лев реализирани приходи от брой продадени билети от собствени театрални/музикални продукти;

●   9,3 млн. лв. за държавно подпомагане на филмовата индустрия на основание Закона за филмовата индустрия;

●   28,5 млн. лв. за допълнително целево подпомагане от държавния бюджет на държавни и общински културни организации, като от тях: 

-  13,5 млн. лв. за финансиране на културната дейност, осъществявана от държавни и общински културни организации в областта на културното и аудиовизуално наследство и библиотечното дело, в музеите, художествените галерии и библиотеките, и в читалищата, както и за реализиране на културни програми в чужбина, планове за управление и опазване на недвижимо културно наследство, по стандарти за финансиране, включително за възнаграждения на персонала въз основа на приети от Министерския съвет стандарти за финансиране и натурални показатели за съответната дейност;

-  15 млн. лв. за финансиране на проекти с приоритетен характер за развитие на държавни и общински културни организации и структури с цел създаване и развитие на културни продукти.

 

Политика в областта на отбраната 

Политиката в областта на отбраната  предвижда разходите за отбрана за 2024 г. да възлязат на 2,05% от БВП (с 0,05% повече от референтния процент), като през 2025 г. са разчетени до 2,00% от БВП, а през 2026 г. – 2,23% от БВП, с което се изпълнява Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/2018 г. и поетите ангажименти пред НАТО. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, както следва: 

●  174 млн. лв. за съпътстващи разходи по придобиването на новия тип боен самолет - I-ви етап (транспорт, ДДС, мита и други разходи, свързани с изпълнението на международните договори);

●  82,3 млн. лв. за придобиване на нов тип боен самолет - II-ри етап, включително и за съпътстващи разходи (транспорт, ДДС и мита);

●  161 млн. лв. за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС;

●  546 млн. лв. за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада.

Политика в областта на съдебната система - основният принцип при разработване на бюджета на съдебната власт е независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебните институции.

 

Съдебна власт

По проекта на бюджет с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. за съдебната власт са предвидени следните допълнителни средства:

●  120 млн. лв. за индексиране на основните и допълнителните възнаграждения на заетите в съдебната система, които се определят съгласно разписаните в Закона за съдебната власт механизми (чл. 218, чл. 233, ал. 6 и чл. 345, ал. 5);

●  4,7 млн. лв. ефект от увеличението на МРЗ от 780 лв. на 933 лв., във връзка с изплащането на възнагражденията на вещи лица и съдебни заседатели, които са обвързани с МРЗ на основание Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица;

●  6,2 млн. лв. ефект от увеличението на максималния осигурителен доход от 3 400 лв. на 3 750 лв.;

●  1,9 млн. лв. в изпълнение на инвестиция C10.I5 „Подкрепа на въвеждането на  задължителна съдебна медиация“, включена в Националния план за възстановяване и устойчивост;

●  1 млн. лв. за електронна система за случайно разпределение на делата.

 

Вътрешния ред и сигурност

Политика в областта на вътрешния ред и сигурността – за системата на МВР за 2024 г. са предвидени допълнителни средства спрямо ЗДБРБ за 2023 г., както следва:

●  367,3 млн. лв. – увеличение на разходите за персонал в резултат от увеличението на възнагражденията с 10%, считано от 1 август 2023 г., в изпълнение чл. 1, ал. 5, т. 9.1 от ЗДБРБ за 2023 г. (в целогодишен размер), за компенсиране на новия размер на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход през 2024 г.;

●  12,5 млн. лв. – увеличение на разходите по показател „Издръжка“, в т.ч. във връзка с промените в Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат (съгласно ПМС № 164 от  2023 г.);

●  50 млн. лв. – във връзка с дейностите, свързани с държавната граница, в т.ч. за изграждане на радио-локационна система за детекция и класификация на ниско летящи обекти до 3 хил. м.;

●  7 млн. лв. – за извънгаранционно поддържане на временното възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница и допълнителни дейности по ремонт и надграждане.

 

Правосъдие

Политиката в областта на правосъдието ще се реализира чрез предприемането на законодателни мерки, свързани с приоритета на Министерството на правосъдието да се реформира и подобри работата на съдебната система за постигане на достъпно, предвидимо, бързо и справедливо правосъдие, за възстановяване на справедливостта в обществото, което да гарантира правовия ред в страната, постигане на конкретни резултати в борбата с престъпността и ефективно справяне с корупцията. 

По бюджета на Министерството на правосъдието са предвидени допълнителни 1 млн. лв. за финансовото осигуряване на дейността на Националното бюро за правна помощ във връзка с разширяване кръга на лицата с достъп до правна помощ, както и въведените нови видове правна помощ, съгласно последните промени в Закона за правната помощ.

Политиката в областта на изпълнение на наказанията е насочена към по-нататъшното развитие, усъвършенстване и демократизиране на институциите на наказателно-изпълнителната система, като необходима предпоставка за хуманно третиране на закононарушителите и гаранция за спазването на правата на човека.

По бюджета на Министерството на правосъдието са предвидени допълнителни 44,7 млн. лв. за увеличението на възнагражденията на персонала в системата на Министерството на правосъдието за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и за Главна дирекция „Охрана“ - целогодишен ефект от извършените увеличения, считано от 1 август 2023 г.

 

Електронно управление

Политиката в областта на електронното управление има за ключов приоритет въвеждането на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи, като за тази цел е осигурен финансов ресурс за поддръжка на Държавния хибриден частен облак и Единната електронна съобщителна мрежа, както и за изграждане на оптична свързаност на защитени пунктове за управление.

 

Средства от ЕС

По отношение на средствата от ЕС, в резултат на процедурата по изготвяне на ревизирания Национален план за възстановяване и устойчивост, в т.ч. и във връзка с глава REPowerEU и неговото одобрение от Съвета на Европейския съюз, при предоговарянето ще настъпят промени в стойностите на отделните траншове в зависимост от начина на преразпределяне на етапите и целите, включени в тях. 

 

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:51 на 24.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация