site.btaАрхивната изложба "Световният отзвук от Априлското въстание – 1876 г." вече може да бъде видяна до Централния военен клуб в София

Архивната документална изложба "Световният отзвук от Априлското въстание – 1876 г." вече може да бъде видяна от столичани и гости на София до Централния военен клуб. Тя е по инициатива на депутатите от ПГ "Продължаваме промяната - Демократична България“ Кирил Петков и Николай Денков.

Експозицията първо бе представена в Народното събрание на 14 юни в присъствието на Франсис Гладстон, потомък на Уилям Гладстон. 

Николай Денков посочи днес, че изложбата е по повод 2 юни и годишнината от Априлското въстание. От историята знаем, че благодарение на делото на няколко журналисти – като Макгахан, Джеймс Баучер, политици - Уилям Гладстон, се променя общественото мнение в Европа и по този начин се подготвят условията за руско-турската война и мирните преговори, с които да се създадат Княжество България и Източна Румелия и след това да се промени историята, така че да имаме независима българска държава.

Изложбата е посветена на един от най-важните етапи – между Априлското въстание и началото на руско-турската война, каза Денков. Тя съдържа основно документи и кратки биографични справки за тези ключови участници в събитията, които са допринесли най-много да се чуе за клането в Батак, за зверствата на башибозука и турската армия, така че Европа да разбере, че случващото се в България е напълно неприемливо от човешка и политическа гледна точка, разясни депутатът.

Доц. д-р Радослав Спасов, главен архивист в Български исторически архив на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий“ уточни, че заедно с Държавна агенция "Архиви“ са подготвили изложбата, която показва международния отзвук от Априлското въстание и съответно реакцията на великите сили по решаването на българския въпрос. Благодарение на тази международна реакция, се стига до руско-турската война, с която е освободена България, подчерта той. Изложените документи представляват, както визуални материали – снимки и карти, така и документи от ДА“Архиви“, които са на микрофилми, също и документи от фондовете на Български исторически архив при Националната библиотека. Поставен е акцент върху връзките с Великобритания, а документите са, както личен архив, така и от вестници, в които има информация за насилие срещу българите. Трябва да се отбележи, че след въстанието в около 200 печатни издания има около 3000 публикации, посветени на него и желанието на българите за освобождение, изтъкна доц. Спасов. Архивните документи осветляват малко познати аспекти от историята на българското Възраждане, добави той.

При откриването на експозицията присъства и зам.-кметът по културата към Столичната община Благородна Здравкова.