site.btaВисоките гласове са и наши гласове, каза Снежана Йовева-Димитрова за изложбата „Високи гласове“

Високите гласове са и наши гласове. Затова и концептуалната рамка изключително подходящо импонира на нашия институционален профил. Това каза пред БТА директорът на Държавния културен институт към министъра на външните работи - Снежана Йовева-Димитрова по повод изложбата „Високи гласове".

Живеем в свят, който е изпълнен с предизвикателства и страхове. Все повече имаме нужда на глас да изричаме нашите човешки желания, но и да ги отстояваме. Да защитаваме моралните качества – човешките, казва тя.

С експозицията институтът отбелязва 20-годишнината от създаването си. „Когато обмисляхме с моя екип каква да бъде програмата ни, имахме ясна посока, че искаме да бъдем максимално отворени към нашите партньори, без които публичните събития, които генерираме и правим, няма как да бъдат реалистични. И с увереност поехме по тая пътека и след няколко срещи и разговори с екипа на Регионален център за изкуство „Топлоцентрала“ стигнахме до убедеността съвместно да обединим усилия и да реализираме една мащабна, амбициозна, интересна, задълбочена, много сериозна изложба – „Високи гласове“, разказва Йовева-Димитрова.

Директорът на Държавния културен институт към министъра на външните работи отбеляза, че кураторът на изложбата Владия Михайлова е положила максимални усилия и професионализъм да подбере, да събере много интересни и различни съвременни български артисти, да даде един много важен контекст на темата „Високи гласове“, който е  свързан с важни социални теми - „теми, свързани с човешкото право, право да имаш добър начин на живот, право да бъдеш чут, право да бъдеш разбран, право да имаш своя висок глас“. 

КОНЦЕПЦИЯТА НА ИЗЛОЖБАТА

Владия Михайлова разказва, че избрала в основата на изложбата да стои един исторически факт от нашата най-близка история - обгазяването на град Русе през 1987 година. Там започват спонтанни граждански протести във време, в което думата протест изобщо не е съществувала. Но куража на гражданите на Русе, на едни шест жени, които първи излизат на площада, а след това са последвани от много свои съграждани, дава основата на един много мащабен процес, на движение за независимост и е пряко свързано с демократичните промени в страната, обяснява кураторът.

„Изборът да се върнем, особено в днешното хаотично политическо време, в което ляво и дясно и загубиха очертанията си, Запада и Изтока – също, да се върнем към един такъв момент, е избор да се върнем към първични права и неотменни ценности. Неща, за които сякаш забравихме да говорим. Правото да си жив, правото да дишаш, правото да пиеш вода, правото да имаш достъп до ресурсите, които ти дава живота. Което е свързано и с правото да живееш като достойно човешко същество и с това да имаш глас да изкажеш своите нужди“, казва Владия Михайлова.

Връщайки се към този момент в Русе, желанието ми бе то е много добре изследвано. Много хора са се занимавали с този казус. Има страхотни архиви в почти всички русенски институции, които са и наши партньори за изложбата, отбелязва кураторът. По думите й това, което изложбата се стреми да покаже, е да ги включи в нашето колективно въображение.

АВТОРИТЕ

За изложбата тя кани автори, които наблюдава като художествена и гражданска позиция през времето и се доверява на ценностите, от които те изхождат. „Не просто добрия художествен подход и естетическите качества на това, което създават като произведения. Но този ценностен хоризонт не е непременно морален, дори е много добре да не бъде морален, но определено личи, когато той е свързан с последователна визия спрямо света. Именно такива са и 11-те художници, които участват в изложбата. Те не бяха изправени пред задачата за това да коментират непременно събитията в Русе, които дават историческата основа на това събитие, но бяха поканени, за да покажат своето изкуство и своята художествена позиция спрямо света, какъвто го живеем тук и сега“, отбелязва още Михайлова.

В рамките на изложбата „Високи гласове“ публиката на „Топлоцентрала“ ще види филмовите заглавия „Дишай“ (режисьор: Юри Жиров) и „Шест жени“ (сценарий: Детелина Каменова, Веселина Антонова, режисьор: Владимир Кондов), както и документи, публикации, фотографии във връзка със събитията, предоставени от БНТ, БНР, от Държавен архив – Русе, Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Регионален исторически музей, Русе и други институции.  

ВИСОКИТЕ ГЛАСОВЕ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

„Иска ми се високите гласове на нашето време да бъдат мъдрите гласове. А тези гласове винаги говорят от гледна точка на ценности и от гледна точка на опитност за света и отговорност към него. Иска ми се днес да говорим с повече отговорност на висок глас и да си даваме ясна сметка, че отговорността значи не просто ние да се чувстваме добре, но да е добре за всички или поне за повече хора“, казва Владия Михайлова.

Тя отбеляза, че в момента, независимо от това, че ние всички продължаваме нашето ежедневие, че на индивидуално ниво, а и на колективно ниво ние решаваме и избираме - избираме бъдеще, което може да бъде мрачно или да бъде по-светло. „Ние в момента, чрез изборите, които правим, нещата, които подкрепяме, нещата, на които даваме глас, заставаме зад определени избори за бъдеще. И на мен ми се иска след 20 години да мога да покажа една такава изложба тук и тя вече да има една по-ясна представа за бъдеще“, казва тя. 

„Ако след 20 години, когато институтът е на 40 години, трябва да направим втора част на „Високи гласове“, нашите гласове би следвало да бъдат силни гласове. Силни и устойчиви. Надявам се да бъдат устойчиви в делата на времето, за да може да отговаряме на потребностите на обществото да съхраняваме това, което имаме като култура и като наследство“, отбелязва Йовева-Димитрова.

ПЪРВИТЕ 20 ГОДИНИ

По думите на Снежана Йовева-Димитрова 20 години са една възраст, в която е изграден профилът на Държавния културен институт към министъра на външните работи. „Ние сме членове на три международни организации, участваме активно в редица събития, подкрепяме и насърчаваме, както визуално презентиране, така и популяризиране на съвременно българско кино. Високите гласове са и наши гласове. Затова и концептуалната рамка е изключително подходящо импонира на нашия институционален профил“, казва тя.

През предстоящите месеци институтът е планирал редица събития, посветени на 20-годишнината. Само след няколко седмици екипът ще участва в международния франкофонски фестивал „Солей“ в Созопол, където ще представи друг проект – мобилна експозиция „България и мозайките“, както и ще участва в ключова конференция, посветена на 20 години от създаването на института „Култура и дипломация“.

„След това продължаваме с публични събития по покана на ректора на Националната художествена академия институтът ще гостува в галерията във филиала в Бургас и там ще покажем отбрана колекция от богатия художествен фонд на Външно министерство. Нашата изложба се нарича „Дипломация и изкуство“ - Част втора и тази прекрасна изложба бе част от програмата на редица български политически мисии – в Тирана, Скопие, Сараево, Черна гора, показахме я и в парламента в Албания и смятаме, че това е начин, елемент да споделяме това важно културно-историческо наследство, това изкуство през и чрез събития, които са свързани с дипломацията“, казва директорът на Държавния културен институт към министъра на външните работи.

БТА е медиен партньор на събитията по отбелязването на 20 години от създаването на института. На 17 април в Националния пресклуб на БТА бе подновен партньорският договор между БТА и Държавния културен институт към министъра на външните работи и предостави шрифта ЛИК на института.