site.btaШестото издание на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“ беше открито в София под звуците на гайда

Под звуците на гайда започна церемонията за откриването на българската част от шестото издание на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“ на 3 октомври в "Сити марк арт център" в София.

Сред почетните гости бяха народният представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Манол Пейков, директорът на дирекция „Култура“ към Столичната община Биляна Генова, директорът на Националния филмов център (НФЦ) Петър Тодоров, посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук, директорът на Френския институт в България Люк Леви, фотографът Иван Шишиев, художничката и писателка Силвия Антипова, продуцентът и актьор Алек Алексиев.

Във фоайето на "Сити марк арт център" и залата за прожекции бяха изложени творби на българския фотограф и теолог Иван Шишиев (с публикувани снимки в National Geographic, американското издание на Vogue и френския в. Le Monde), фотографии на Ukraїner, организация, която от 2016 г. изследва Украйна, украинския контекст и представя историите на украинците на десетки езици, картини на Силвия Атипова (проект „Изкуство в помощ на героите“), както и произведения на художничката Леся Бабляк от серията „Жълто-син албум“, посветена на борбата на Украйна по време на войната. Част от авторите присъстваха на събитието.

От сцената приветствени думи произнесе директорката на фестивала Тетяна Станева. Тя припомни историята на фестивала. „Той започва през 2020 г., в разгара на пандемията, когато за първи път се проведе изцяло онлайн. Започнахме в червената зона на Болград, бяхме затворени по домовете си, но киното ни събра“, припомни Станева.

Тя разказа и впечатления от откриването на шестото издание на форума в Киев. „В сърцето на Украйна създадохме българска амбасада - сред сирени и бомбардировки учехме украинците да танцуват български хора и да пеят наши песни“. Фестивалът включва и изложби за българските кукери и сходните украински зимни обреди, които показват колко близки са двата народа, допълни Тетяна Станева.

Депутатът Манол Пейков поздрави организаторите за инициативата. По думите му въпреки липсата на достатъчна държавна подкрепа, дарителите компенсират и вече са събрани значителни средства за фестивала. „Всеки малък жест е съпротива срещу насилието и авторитаризма. Правим го не само за себе си, а за децата и за мечтата си за по-добър свят“, каза той. Пейков посочи, че често се изправя срещу хора „без морален компас, които използват всяка възможност да завземат още територия“. Според него начинът да им се противодейства е „с морална позиция, спокойствие и усмивка, от хоризонт по-високо от тях“. 

Директорът на НФЦ Петър Тодоров поздрави организаторите за тяхната отдаденост. „Това, че правите този фестивал, е наистина похвално. Благодарен съм, че сте тук. Желая ви пълни зали и много зрители да видят филмите, които сте селектирали. На добър час на фестивала!“.

Посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук призова за минута мълчание в памет на украинските войници, загинали за свободата на страната си и за сигурността на Европа. „Техният подвиг е щитът, зад който днес стоим всички ние“, заяви тя. Илашчук припомни болката на майките, останали само с последното писмо от своите деца, на възрастните хора, изгубили домовете си, и на децата, които още от най-ранна възраст се учат да различават звука на снарядите.

Биляна Генова изрази радост, че Столичната община е партньор на фестивала, както и на редица инициативи, свързани с Украйна. Тя подчерта, че киното и изкуството са мост между хората, защото „ни карат да споделяме ценности и да разбираме по-добре другия“. Генова пожела успех на събитието. „Филмите, направени със сърце и талант, ще ни помогнат да градим свободно изкуство, свободно кино и свободно бъдеще“, отбеляза тя.

Алек Алексиев подчерта значението на фестивала като напомняне, че „ние съществуваме и сме тук“. Той разказа за своя среща с майка на пленен украински войник. „В очите ѝ имаше празнота и болка. Пожелавам си никога да не видим такива очи у нашите майки“, отбеляза Алексиев.

Директорът на Френския институт в България Люк Леви определи като „голяма чест“ присъствието си на фестивала и благодари на Тетяна Станева „за вдъхновението и отдадеността, с които изгражда културен мост между Украйна и България“. Той подчерта, че форумът вече е уникална платформа, обединяваща двете публики. Леви припомни, че тази година в София се представят 93 филма от 52 държави.

Силвия Атипова разказа историята на своите творби. „Войната е отвратително нещо, тя е грозна визуално, тя е рана. Когато започнах да избирам какво да рисувам, творческите ми колебания бяха насочени към това, че не исках да превръщам войната в нещо желано“.

Фотографът Иван Шишиев разказа свои впечатления от пътуване до Украйна. „Киев е невероятно място – изключително красив, чист и подреден град. Киев е велик град. Украйна е велика. Заслужава си да се борим за всяко парченце от нея. Нито една песъчинка не бива да се отдава на врага“, отбеляза той.

Изпълнителният директор на фестивала Сергий Зейналов благодари на партньорите, международните организации и на българския народ „за сърдечната подкрепа, която прави възможно провеждането на фестивала“. „ОКО" е единственият фестивал, който обединява две държави в различни региони и градове“, подчерта Зейналов. Той представи и филма на Тетяна Станева за зимните ритуали на българите в Украйна, който показва как традициите им са засегнати от руската военна агресия.

Българката от Украйна Кристина Жечкова изпълни на сцената български и украински песни. Володимир Щибря, кандидат на историческите науки и координатор на Центъра по фолклор и етнография към Киевския национален университет „Тарас Шевченко“, изпя акапелно украински народни песни.

Събитието продължи с прожекция на авторския филм „Мъртва китка“ на режисьорката и генерален директор на фестивала Тетяна Станева. Лентата разказва лична история за Бесарабия, нейните традиции и предизвикателствата по време на войната. Проследява как войната променя живота и обредите на българската общност в украинската Бесарабия и поставя въпроси за съхраняването на културата в условия на заплаха.

По данни на екипа той е сниман в продължение на шест години и е изграден върху наблюдение без глас зад кадър и без интервюта. Авторският слоган „От цвят на пламък“ обобщава основната линия, която представя трансформацията на ритуалния предмет от културен символ към предмет с функционална роля на фронта.

Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград и песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област.

Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.

В рамките на киевската част на фестивала имаше дискусии на теми: „От какво започва загубата на регион: болките и надеждите на Одеска област“, „Народни маскаради на различни народи по света: как народният театър съхранява културата“, „Войната, която дразни. Какви филми за войната могат да привлекат вниманието на чужденците?“, „Инклузивност във филмите и сериалите като елемент на просветата“, „Традиции и женска дискриминация“, както и среща с украинската актриса Анастасия Цимбалару, родом от Болград.

От 12 до 14 септември фестивалът представи културната си програма и в Болград. В рамките на Международния фестивал в украинската Бесарабия се проведоха дискусии „Културна дипломация срещу манипулациите“, „Маската – код на идентичността: как народният театър съхранява културата“ и „Общ дом – ЕС. Как (не) работи добросъседството в Бесарабия“, майсторски клас на House of Europe, презентация на резултатите от фолклорната експедиция в Буджак и среща с Анастасия Цимбалару.