Дискусия на тема „Инклузивност във филмите и сериалите като елемент на просвещението“ се състоя в четвъртия ден на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“. Събитието бе открито в Киев на 5 септември и продължи до 10 септември с програма от прожекции и дискусионни панели. Разговорът беше излъчен на живо в социалните мрежи на фестивала.
В панела участваха Дмитро Хрипун, модератор на дискусията и продуцент, Дария Мазур, експерт по комуникации по темите за безбариерност, Олександър Швачка, ветеран и водещ, и Тетяна Станева, журналист и директор на „ОКО“.
Дария Мазур очерта безбариерността като социален модел. Тя припомни, че след Първата и Втората световни войни обществата започват да мислят за достъпността като част от правата на човека и социализацията.
„Когато говорим за безбариерност и достъпност, се включват много компоненти. Трябва да работим не само с човека, а и със средата около него“, каза Мазур. По думите ѝ войната поставя Украйна в режим на бързи промени и актуализираните строителни норми и националната стратегия за безбариерна среда трябва да се прилагат така, че хората да могат да учат, да работят и да живеят пълноценно въпреки травмата.
„В Украйна това е въпрос на оцеляване, а не плавен цивилизационен процес“, подчерта тя. Мазур добави, че добрите реформи се обезсмислят без реална употреба и информираност: „Едно е да построиш убежище, съвсем друго – как хората ще стигнат до него“.
Олександър Швачка посочи, че страната все още е далеч от истинска безбариерност, която засяга не само хората с увреждания, а и възрастните, майките с малки деца, хората с нарушено зрение. „Безбариерност означава създаване на равни условия – да стигнеш до работа или среща, да учиш, да покриваш базовите си нужди“, каза той.
„За мнозина това е ежедневно оцеляване“, допълни Олександър, описвайки как хора в инвалидни колички не могат дори да влязат в магазин и често нямат финансова възглавница при завръщане от служба. Той акцентира и върху безбариерността в общуването: „хората с увреждания не бива да се крият, а обществото трябва да ги възприема като равни“.
Тетяна Станева представи фестивала „ОКО“ като отговор на нуждата обществото да говори за „другостта“ и да намалява страха чрез знание и емпатия.
„Киното е слово, облечено в образи. То не просто показва, а потапя зрителя в реалността и работи едновременно с ума и със сърцето“, каза Станева.
Тя призова за информираност и по теми като разстройствата от аутистичния спектър и настоя за нормализиране на присъствието на ранени военнослужещи в публичното пространство: „Ветеранът няма за какво да се срамува. Наш дълг е да му направим място, а не да отвръщаме поглед“, заключи директорката.
Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград, песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област, както и изпълнения на украинските формации LUIKU и „ГуляйГород“.
Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.
/ЙК/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
