Петата дискусия в програмата на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“, открит на 5 септември в Киев, бе посветена на темата „Традиции и женска дискриминация“. Разговорът бе излъчен на живо в социалните мрежи на фестивала.
В панела участваха продуцентът Дмитро Хрипун, антроположката Джорджия Ефремова, етнографката Дария Анцебор, директорката на „ОКО“ Тетяна Станева, както и изследователката по джендър теми Катрина Алън. Онлайн се включиха и режисьорките на филма „House with a Voice“ Кристине Нрецай и Бирте Темплин.
Авторките представиха своята лента за общността на „бурнеша“ в Албания. Това са жени в албанското патриархално общество, които дават обет за безбрачие и завинаги приемат мъжка роля, за да получат мъжки права и привилегии в общността, като право на глас или възможност да се разпореждат с имущество, обясниха те.
Дария Анцебор разказа за границите между украинската традиция и практики от други региони: „У нас почти липсва история на съзнателно преобличане на жени като мъже извън строго ритуални случаи“. Тя припомни явления от Афганистан, Пакистан, Индия и Иран като „bacha posh“ (момиче се представя за момче до първата менструация, за да изпълнява публични функции) и „bacha bazi“ (момчета, преобличани за танци — практика, свързана с експлоатация и преследвана от активисти).
В украински контекст тя припомни историческия, строго разделен труд по пол и късното отваряне на десетки професии за жени: „Войната ускорява промяната — днес има цели шахти, където под земята работят жени“.
Тетяна Станева коментира системни бариери пред майките на пазара на труда. „В Швеция част от отпуската е гарантирана за бащата и ако не се ползва — изгаря. Така семействата споделят грижата и никой не губи кариера“. Тя сподели личен опит с отказани интервюта за работа заради „малко дете“.
„Дори в Брюксел, където амбицията за повече жени в лидерството е висока, системата често възпроизвежда антагонизъм. Самото присъствие на жени не гарантира по-съпричастни политики“, каза антроположката Джорджия Ефремова. Като член на бордове, работещи с ромски общности в Словакия, тя описа как бедността и социалната стигма се превръщат в инструмент за политически манипулации и водят до затворен кръг за жените: „Много от тях остават без изход, уязвими към насилие и трафик, дори когато търсят убежище“. Решенията, според нея, минават през включващи политики, образование и реална защита от експлоатация.
„Полът започва биологично, но ролите са силно социални и културни. Киното не само отразява, а и моделира нагласите“, каза изследователката по джендър теми Катрина Алън.
Алън припомни и т.нар. тест на Бекдел: „Днес едва около 50–60% от филмите минават изискването две жени да разговарят помежду си за нещо различно от мъж — това не е тест за равенство, а шега, която показва колко зле е положението“. По думите ѝ през 2022 г. жените имат приблизително 30% от говорещите роли; във филмовите училища студентките са около 50%, но в индустрията режисьорките и продуцентките са около 20%, а жените са „пет пъти по-вероятно да бъдат сексуализирани и четири пъти по-вероятно да бъдат голи на екрана“.
Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград, песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област, както и изпълнения на украинските формации LUIKU и „ГуляйГород“.
Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.
/ЙК/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
