Панелът „От какво започва загубата на регион: болките и надеждите на Одеска област“ даде старт на дискусионната програма на Международния фестивал на етнографското кино (МФЕК) „ОКО“, който бе открит в Киев на 5 септември и продължава до днес, 10 септември. Разговорът бе излъчен на живо в социалните мрежи на фестивала.
Дискусията се състоя в рамките на проекта „Изграждане на добросъседство в Централна Европа за успешното присъединяване на Украйна към ЕС“, реализиран от Института за централноевропейска стратегия.
Участниците обсъдиха предпоставките, рисковете и перспективите на евроинтеграцията и добросъседството през призмата на граничните региони, включително Бесарабия; ролята на местните общности и националните малцинства; трансграничните инициативи; влиянието на културата и образованието; възможностите за икономическо и инфраструктурно развитие; както и стратегии за дългосрочно добросъседство в контекста на членството на Украйна в Европейския съюз.
Сред говорителите бяха Юрий Димчогло – обществен и политически деятел от гагаузки произход, експерт по инфраструктура, почетен президент на МФЕК „ОКО“; Олена Ивановска – езиков омбудсман, фолклорист, доктор на филологическите науки и професор в Киевския национален университет „Тарас Шевченко“; Виктор Куртев – предприемач и обществен деятел, президент и председател на Надзорния съвет на МФЕК „ОКО“; Марианна Присяжнюк – анализатор във Фондация „Демократични инициативи“; Тетяна Станева – режисьор, продуцент, журналист, директор на фестивала „ОКО“; Олександър Хара – председател на Съвета на обществените обединения на националните малцинства на Украйна.
„Когато бяха блокирани одеските пристанища, Дунав и Бесарабия спасиха Украйна“, заяви Юрий Димчогло.
По думите му по време на войната украинската Бесарабия се превърна в ключов коридор към ЕС: през региона минават потоци хуманитарна и друга помощ, както и товари с особено значение за отбраната. Пропускателният капацитет е достигнал около 3 милиона тона годишно, надминати са съветски рекорди, привлечени са значителни инвестиции и са подобрени пътищата в Дунавския район, коментира Юрий.
Димчогло подчерта, че независимо от етническия произход българи, румънци, гагаузи, всички защитават Украйна, а „куршумът не пита кой какъв е“. Той изрази надежда, че след победа и справедлив мир украинската Бесарабия ще е сред първите региони, които ще усетят интеграцията в ЕС икономически и културно.
По думите на Марияна Присяжнюк интересът в Украйна към динамиката в съседните държави осезаемо нараства, макар „по-късно, отколкото ни се иска“, предвид рисковете, пред които е изправена страната.
Присяжнюк подчерта значението на региона за Украйна: „Бесарабия е много важен логистичен хъб и артерия, която се стремим да запазим европейска – и в дух на взаимно разбирателство, включително със стратегическия партньор Румъния“. Тя предупреди, че манипулирането на теми от „граничните зони“ е традиционен инструмент на руската пропаганда: „Това са технологии не на 10 или 20, а на 100 години. Това са изпитани методики и инструменти за външно влияние върху политическия процес и обществения живот“, каза Присяжнюк. Според нея те действат едновременно на равнището на националните общности, политическите партии и исторически спорове.
„През 2014 г. фактически се оформи ядрото на украинската политическа нация, където има място за всички етнически, религиозни и езикови общности“, заяви Александър Хара.
По думите му най-лошият сценарий, Украйна да бъде отрязана от морето, не се е случил благодарение на Силите за отбрана и гражданите, особено на юг. Хара припомни, че руският план е включвал коридор към Крим и свързване с Приднестровието, но „Украйна установи правилен режим на корабоплаване в Черно море и активира дунавския логистичен маршрут“.
Той посочи, че европейската интеграция отваря възможности и едновременно „подтиква властите“ да защитят правата и интересите на националните общности, които са сред основите на преговорите с ЕС.
Според него страната се нуждае от „повече политическа конкуренция и реална децентрализация“, за да се разгръщат местни инициативи и инвестиции. За Бесарабия Хара препоръча фокус върху преработка и продукти с по-голяма добавена стойност, както и решаване на инфраструктурни проблеми.
„За последните 235 години държавността в този регион се е сменила девет пъти“, посочи Виктор Куртев. Той критикува липсата на последователна държавна политика след 1991 г.: „От 1991 г. не видяхме системна и последователна политика на мека украинизация“.
Той допълни, че местните общности започнаха да получават реални правомощия след децентрализационната реформа: „Преди това селата бяха без ресурси и без собствени приходи. Това е едва началото и ще трябват поколения, докато хората усетят, че властта е в техните ръце“.
Директорката Тетяна Станева заяви, че гражданските инициативи в Южна Бесарабия са двигател на промяната.
„На цяла Бесарабия има само едно кино с един екран — в Измаил, на 250 км от Одеса. При избор между холивудско заглавие и нов украински филм операторът логично ще вземе това, което пълни залата, а така никой не популяризира украинското кино в региона“, посочи директорката.
От името на фестивала тя отправи апел към дистрибутори и мрежи: „Постройте киносалони в Болград и Килия; осигурете разпространение на украински филми и в малките центрове“.
Станева акцентира и върху системната „културна окупация“, която Русия налага: „сменят се табели, поставят паметници, пренаписват символите“ и даде пример с издигнатия паметник на Сталин в окупирания Мариупол. Тя описа и неинформираност у част от българската публика за Бесарабия и войната: „Питаха ме дали Бесарабия граничи с Русия и защо воюваме с братя. Но ние не сме братя, имаме различни цености“.
„Страхуваме се да не изгубим дома си, но виждаме бъдещето си в лоното на Украйна“, заключи тя.
Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград, песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област, както и изпълнения на украинските формации LUIKU и „ГуляйГород“.
Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.
/ИКВ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
