site.btaИсках да направя криле, защото птиците не знаят за ограниченията, казва за БТА визуалната артистка Ники Колиер

Исках да направя криле, защото си мислих, че птиците не знаят за ограниченията, свързани с това да защитим живота си и продължават да си летят насам-натам. Това каза за БТА българският визуален артист и дизайнер д-р Ники Колиер, която живее в Дъблин. Нейната изложба „Символи на мобилността“ може да бъде разгледана в Националния етнографски музей. 

Проектът започва по време на пандемията от КОВИД-19 – период, който, по думите ѝ, се оказва „разделен“ за всички. Според нея изолацията е върнала природата в ежедневието ни по забравен начин. „Започнахме да усещаме връзката с природата много повече“, отбеляза Колиер.

„Ние, всички, сме имигранти, всички сме инвалиди, всички сме здрави, всички сме лоши и добри. Просто се местим от едно в друго. Колкото повече приемаме колко сме уязвими и любопитни, толкова ще ни е по-лесно да разберем, че съседа ни винаги трябва да го посрещаме като бог. Защото това е изпитание на боговете за нашата човечност“, каза още Колиер.  

ИЗЛОЖБАТА

Експозицията е показана в България по покана на Ирландското посолство. Тя свързва приказките и науката – две полета, които според Колиер ни помагат „да се движим напред“. В работата си тя се вдъхновява и от образа на света Бригита – покровителка на занаятите и поезията, която „лекува душата чрез тези изкуства“.

Преди да тръгне за откриването на изложбата в София, си направила зелена шапка-цилиндър, за да покаже на хората, че идва да споделя идеи чрез ирландската кауза. „Имах привилегията да се запозная с човек, който е прапраплеменник на Христо Ботев. Сложихме занаятчийската шапка на шапката на наследника на поета, който е променил България към по-добро. И за мен това беше точно една от тези приказки, които се случват ежедневно в живота ни“, каза Ники Колиер. 

За първи път тук се показват и „крилете на фламингото“. Те са свързани с лична история на авторката. Детето й по рождение е със специални нужди. Семейството е много дълбоко свързано с институцията „Лоралин“, която е създадена да се грижи за деца със специални нужди.

„И е място на изключително уважение от мен като майка на дете с специални нужди, защото начинът, по който се грижат и подкрепят родителите. За мен поне е безпрецедентен и е едно от най-великите места в света. Това място е създадено от една друга занаятчийка, която видяла децата да вървят болни по улицата по време на индустриалната революция, защото не са имали достатъчното достъп до витамин Д. Ядосала се, че това е нещо, което толкова лесно може да се разреши, ако пият по една чаша мляко. Тя направила санаториум, приела ги и започвала да ги ликува. И този санаториум се е казвал „Децата на слънцето“. Моята идея е, че всеки може да направи нещо малко. Това е историята на фламингото“, разказва Колиер. 

След София се обсъждат представяния на изложбата в Несебър и участие във фестивали, както и гостуване в библиотеката в Шумен след приключване на ремонта й.

ВЪЛНАТА Е ВСИЧКО

Материалът е същността на работата на Ники Колиер. „Хора като мен се наричат материални визуални артисти. Т.е. ние сме се влюбили и оженили за един вид материал, който винаги присъства в работата ни. За мен вълната е всичко. Тя е начин да разбера света, начин да се изразя към света, начин да направя света по-добър с това, че вместо аз да вървя и да се мръщя, ще се опитвам да решавам проблеми, като вая нещата, които си мисля, във вълна“, каза авторката.

По думите й да правиш изкуство от вълна е да го правиш отговорно. То няма да остане завинаги. Ще си живее и после, в един момент, пак ще стане част от природата. И това много й харесва. „А освен това, някак си, и вълната ми е приятел. Това, че аз се обичам и тя ме обича обратно“, обясни Колиер. 

Тя разказа, че някои от провалите й са станали успехи чрез вълната. Когато била на 20 години, искала да се занимава с изкуство, но по думите й, не знаела как да го направи. Кандидатствала две години режисура в НАТФИЗ, но безуспешно. „Пък сега, чрез вълната, успях да стана дори режисьор, мултидисциплинарен визуален артист. На някои от филмите, които ще видите, аз съм режисьор“, уточни тя.

Колиер отбеляза, че подхожда към изкуството си с научна дисциплина. Докато работила върху дипломна работа, свързана с изкуствения интелект, научният ръководител ѝ напомнял, че „това не е изкуство“ и че всичко трябва да бъде „застопорено във факти, които са проверени от хора“.

Сега, като създавам изкуство, го правя все едно подготвям научна работа. Като си измисля нещо, или почувствам нещо, ходя и работя с хора, за да разбера това, което аз чувствам как резонира сред другите. И да разбера какъв е смисълът на това, което ще направя и как да го направя, така че да достигне повече хора, разказа визуалната артистка.

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ В ИРЛАНДИЯ

Част от каузите на Ники Колиер е създаването на българско училище в Ирландия. „Създадох го, защото хората имаха нужда от него. Видях как може да стане. Навихме нашите мъже да учат български от мен и събрахме пет-шест човека, които ни плащаха. Парите, които плащаха, бяха основата за създаването на училище. А ученици не намерихме трудно. Ученици много лесно намерихме. По-трудно беше с административните неща“, обясни Колиер.

В Ирландия и България творбите ѝ се възприемат различно, когато засягат локални приказки и митове. Като пример тя посочи интерпретацията си на „Дивите лебеди“ и „Децата на Лир“, която предизвиква полемика заради избора на танцьори. „Аз винаги се възхищавам на таланта на хората, а не на това от къде са дошли“, каза тя. Държала при избора на танцьори да има „позитивна дискриминация“, да има танцьори, които да са различни. „И просто така се получи, че всичките бяха цветнокожи“, каза Колиер и допълни, че изборът й породил дискусии в Ирландия и нападки в интернет, защото си позволила да „разваля приказката за децата на Лир“. 

В личния ѝ живот въпросът за принадлежността също е ежедневие – тя е българка, съпругът ѝ е англичанин, а децата им са ирландци. „Така че той винаги трябва да се извинява, че е англичанин. На мен се налага да се извинявам, че съм от български произход“, каза Колиер.

За мен всеки от тези проекти, които правя е начин да разбера повече как мога да помогна на хората и къде ни е слабостта и несигурността, и страхът, каза Ники Колиер в заключение. 

Доц. д-р Ники Колиер е визуален артист и дизайнер, участващ в групови и самостоятелни изложби и проекти, фокусирани върху устойчивостта, идентичността и мобилността. След дългогодишна научна и професионална дейност в сферата на компютърните науки, тя създава първото българско училище в Ирландия и се насочва към творчеството, занаятите и изкуството. Носител е на международни отличия - получава награди на Съюза на художниците, на Съюза на занаятчиите, прави самостоятелни изложби в държавни и частни галерии, финалист е на Ирландското кралско общество през 2012 г. Колиер получава специално признание от Министерството на външните работи на България за изложба, отбелязваща Председателство на Съвета на ЕС от България 2017 г. и др.