site.bta„Шестоянуарската диктатура“ в Кралство Югославия е установена на този ден през 1929 г.

На 6 януари 1929 г. крал Александър Първи Караджорджевич извършва държавен преврат в Кралството на сърби, хървати и словенци. Монархът разпуска Скупщината и установява едноличен режим, който остава в историята с термина „шестоянуарска диктатура“. По този начин той прекратява еднолично модела на управление, наложен през 1921 г. с приемането на Видовденската конституция.

Повод за промяната е убийството на водача на Хърватската селска партия Степан Радич, извършено в сградата на парламента от сръбския радикален политик Пуниша Рачич на 20 юни 1928 г. Престъплението води след себе си дълбока политическа криза, парализа на парламентарната дейност и невъзможност за излъчване на мнозинство.

В тези условия крал Александър взима решение да забрани политическите партии и да назначи кабинет, доминиран от представители на армията. За министър-председател е назначен генерал Петър Живкович, командир на Кралската гвардия, което бележи преминаването на изпълнителната власт в ръцете на военните.

Друга последица е официалното преименуване на страната на Кралство Югославия. Целта е заличаване на националните различия, видими най-вече в сърбо-хърватското противопоставяне, чрез налагане на идеологията на „интегралното югославянство“.

Кралят провежда и административна реформа, според която традиционните исторически области са заменени от девет нови административни единици, наречени бановини. Македонските земи, които са в границата на Югославия са преименувани на Вардарска бановина.

Авторитарният период продължава до септември 1931 г., когато Александър провъзгласява нова конституция, която формално връща парламентаризма, но запазва широките правомощия на монарха. Едноличното му управление продължава до неговото убийство от дееца на ВМРО Владо Черноземски в Марсилския атентат през 1934 г.. 

В „Български бюлетин“ на БТА четем за едноличното взимане на властта от Александър Първи Караджорджевич и отзивите по повод политическата промяна в Югославия: 

Белград, 6 януари 1929 г. /Авала/ От добре осведомени кръгове получаваме следното официозно съобщение: След оставката на правителството, Н. В. Кралят, по предложение на председателя на Камарата, се съвещава с представителите на всички главни партии и парламентарни групи. Всички политически кръгове се занимават усилено с въпроса, защото няма почти никакъв шанс, нито възможност да се постигне хармония между възгледите на главните парламентарни фактори за едно парламентарно разрешение на кризата, което би могло да помири всички тези противоречиви възгледи. Разногласията във възгледите се проявяват даже в преценката на въпроса за основната организация на държавата. Впрочем, именно в това се състои мъчнотията при сегашната криза, защото при сегашното положение, не е възможна никаква парламентарна комбинация, която би могла да гарантира запазването на единството на държавата и на националното единство, което е идеалът на всички сърби, хървати и словенци. Целият народ, при такова едно положение на нещата, обръща погледите си към своя владетел и очаква, че чрез неговото посредничество ще бъде намерено най-благоприятното разрешение за запазването на националния идеал. При тези условия положението на Короната не е леко. Според нашите сведения, Короната се намира днес пред тази дилема: или да потърси още възможности за едно парламентарно разрешение на кризата без оглед на всички вредни последици за интересите на държавата и на народа, които би донесло със себе си едно такова разрешение, ако то изобщо би било възможно, или пък да потърси временно едно разрешение извън парламента чрез въвеждането на един режим, който, пазейки грижливо единството на държавата и на нацията, би гарантирал пълно равенство и справедливост за всички граждани и би създал условия за едно искрено и хармонично сътрудничество между всички клонове на нацията и всички области, едно сътрудничество, което поради своенравието и нетърпимостта на политическите партии беше направено при сегашните условия толкова трудно и почти невъзможно.

Смята се, че такъв един режим на пълно равенство, справедливост и законност по отношение на всички, освободен от всички вредни влияния на партийния дух, би създал в страната една атмосфера на помирение и търпимост между враждуващите политически партии и между отделните граждани и би подготвил почвата за новите институции на една нова политическа вътрешна организация, като направи възможно отново преминаването към истински конституционен и здрав парламентарен режим на базата на една нова конституция, която би била израз на желанията, на политическите възгледи и на нуждите на целия народ.

Осведомените кръгове вярват, че Короната, изправена пред тази дилема, ще се спре на второто разрешение на въпроса, което се налага днес от общите интереси на държавата и на народа. Вследствие на това се очакват важни решения в най-късо време, които ще бъдат равносилни на коренна промяна на сегашния режим и на сегашната административна система. Тези решения се смятат в цялата страна като единствен възможен изход от сегашното трудно политическо положение.

***

Белград, 6 януари 1929 г. /Авала/ Днес бе обнародвана следната прокламация:

Към скъпия ми народ, към всички сърби, хървати и словенци

Най-големите интереси на народа и на държавата, както и тяхното бъдеще, ми заповядват да се обърна, като владетел и като син на тази страна, направо към народа и да му кажа открито и искрено какво ми налага в сегашния момент моята съвест и моята любов към отечеството. Дошъл е часът, когато между народа и краля не може и не бива да има посредник. През време на толкова усилия и на толкова много търпение, за които дадох доказателство при изпълнението на високите си функции, душата ми се разкъсваше от воплите на нашите трудолюбиви и патриотични, но изтощени народни маси, които, вдъхновявани от естествен и здрав разсъдък, отдавна вече чувстваха, че не може повече да се следва усвоения до сега път.

Моите очаквания, както и очакванията на народа, че еволюцията на нашия вътрешен политически живот ще донесе ред и заздравяване в положението на страната, не се сбъднаха. Парламентарният ред добива все повече и повече отрицателен отпечатък, от който народът и държавата понастоящем търпят само щети. Всички полезни институти в държавата, техният напредък и развитие са поставени чрез това в опасност. Такова едно нездраво политическо положение в страната е не само вредно за вътрешния живот и за напредъка, но и за уреждането и развитието на външните отношения, както и за нашия кредит в чужбина. Парламентаризмът, който беше средство на политическата традиция на моя толкова оплакван баща, е и остава мой идеал. Слепите политически страсти започнаха да злоупотребяват с него дотолкова, че той стана пречка за всяка ползотворна работа в държавата. Нежелателните караници и събитията в Скупщината отнеха у народа вярата в ползата на тоя институт. Съгласието и дори най-обикновените отношения между партиите и частните лица станаха абсолютно невъзможни. Далеч от това да развива и закрепва духа на народното и държавно единство, парламентаризмът, такъв какъвто е, започва да предизвиква духовната дезорганизация и националното разединение. Мой свещен дълг е да запазя с всички средства народното и държавно единство. Решен съм да изпълня тоя дълг без колебание до край. Запазването на единството на народа и единството на държавата е най-високия идеал на моето царуване. То трябва, да бъде също и най-властен закон за мен и за всички. Това ми се налага, от любовта към отечеството и от набожната признателност към безбройните и скъпи жертви, които паднаха за тоя идеал. Да се търси лек за това зло в една парламентарна смяна на правителството, както се правеше досега или в нови законодателни избори би значело губене на скъпо време в напразни опити, които вече погълнаха няколко години.

Ние трябва да потърсим нови методи на работа, за да открием нови пътища. Убеден съм, че в тоя труден момент всички сърби, хървати и словенци ще разберат тая искрена дума на своя крал и ще бъдат най-верни мои помощници в бъдещите ми усилия, които имат за единствена цел да се постигне в най-къс срок осъществяването на институти на държавно управление и държавна организация, отговарящи най-добре на общите нужди на народа и на интересите на държавата.

Вследствие на това реших и постановявам, че конституцията на С.Х.С Кралство от 28 юни 1921 г. не е вече в сила. Всички закони на страната остават в действие, докато не бъдат отменени с мой указ, ако стане нужда за това. Скупщината, избрана на 11 септември 1927 г., е разтурена.

Като съобщавам своето решение на моя народ, заповядвам на всички държавни власти да се съобразяват с него, както и на всички и на всекиго да го зачитат и да му се подчиняват.

Александър.

***

Белград, 6 януари 1929 г. /Авала/ След церемонията на полагането на клетвата от страна на новите министри крал Александър държа пред членовете на новото правителство следната реч: „Г-да Министри, въпреки всички мои усилия да се намери едно решение, позволяващо хармония на работа за засилване на държавата и за общото благо на народа, през време на последните съвещания се констатира, че такова решение не можеше да бъде постигнато при сегашните условия по парламентарен ред.

Затова аз се реших да отстраня мъчнотиите чрез изменение на системата на управлението и да потърся в него лек за злините, от които страда живота на държавата и на народа. Въодушевен от такива намерения аз ви повиках да сътрудничите с мен, като се надявам, че ще оцените според справедливото й значение важността на тази задача и значението на моето доверие.

В началото на вашата работа искам да ви отправя няколко думи, които трябва да бъдат за вас директиви в бъдещата ви дейност. В качеството си на министри, отговорни единствено пред мен, вие представлявате всеки в своето ведомство висшата държавна власт. Вие и вашите подчинени трябва да пазите високо авторитета на властта и да й спечелите зачитането във всеки случай. Вие ще сполучите в това само ако спазвате строго законите на страната, като не позволявате те да бъдат заобикаляни нито пък да търпят и най-малкото накърняване. Вие и вашите подчинени трябва да се вдъхновявате във всичките си решения и всичките си дела само от интереса на службата и на държавата. По тоя начин у народа ще се създаде пълно доверие към властта, чувството и убеждението, че в нашата държава царува пълна законност, че абсолютното равенство и справедливост са установени по траен начин. Всеки коректен чиновник трябва да има чувството на сигурност и да знае, че ще намери у вас истинска закрила, ако предано изпълнява с вяра и почтено службата си.

Като очаквам от вас, че ще насаждате и развивате съгласието в духа на народното единство равенството и справедливостта между всички сърби, хървати и словенци, че ще се отдадете на интензивна работа и че ще дадете доказателство за най-голяма дейност във всички области на държавното управление, без да се спирате от никоя от мъчнотиите, които прилаганата до сега система на управление криеше в себе си и особено, че ще пристъпите веднага през бързи подходящи мерки към подобрението на държавното управление, аз ви каня г-да министри, да ме подпомогнете в моите усилия и чрез добросъвестно изпълнение на своите функции в тая голяма задача, за благото и процъфтяването на нашето кралство, за по-доброто бъдеще на нашия народ, като имате винаги пред очи, че благото на държавата и служенето на народа е най-свещен дълг.“

***

Париж, 6 януари 1929 г. /Хавас/ Законът за кралската власт и за върховното управление на държавата бе промулгиран сутринта и влезе в сила днес. Той постановява, че кралството е наследствена монархия и че кралят, държател на цялата власт, издава и промулгира законите, назначава чиновниците, раздава чиновете, командва армията и представлява държавата във всичките й отношения с другите държави. Кралят назначава министър-председателя и всички министри които действат съгласно неговите постановления и полагат пред него клетва за вярност. Министрите са отговорни пред краля, който може да ги тегли под отговорност. В цялата страна съдебната власт се упражнява от името на краля.

***

Белград, 7 януари 1929 г. /Авала/ В Двореца и в председателството на Министерски съвет продължават да пристигат поздравителни телеграми, в които се изказват признателността и радостта на народа за извършения от краля жест, чиято необходимост отдавна се е чувствала. В получените от Любляна, Марибор, Сараево, Сплит, Шибеник и други места съобщения се казва, че промяната на режима е била посрещната с истински ентусиазъм от населението и от всички среди, които виждат в  това началото на една нова ера. Устроените манифестации в Сплит, Шибеник и в други места са подчертали доверието на населението към краля, който е бил възторжено акламиран. Загребските вестници продължават да посвещават дълги страници на това събитие и изразяват общото задоволство.

Загребската търговско-промишлена камара, към която се присъединиха множество търговци и индустриалци, изпрати на краля и на министър-председателя следната телеграма: Загребската търговско-промишлена камара, от свое име и от името на всички стопански среди, които тя представлява, изказва дълбокото си задоволство от прокламацията на Ваше Величество в този исторически и решителен момент и е убедена, че мъдрото решение на Ваше Величество ще бъде основа за едно по-щастливо бъдеще и за стопанското развитие на страната. Да живее краля и неговата славна династия!

Подобно приветствие бе изпратено на краля от Съюза на белградските експортьори и от председателя на Загребското индустриално дружество.

***

Париж, 8 януари 1929 г. /Хавас/ Коментирайки събитията в Белград, в. „Тан“ смята, че съперничеството на партиите принуди краля да прибегне до държавен преврат, въпреки неговата преданост към парламентаризма. Вестникът подчертава, че кралското решение е причинило голяма изненада в сръбските политически среди, докато в Загреб е предизвикало общо задоволство и завършва, че ако присъствието на известни политически елементи може да причинява известно безпокойство, успокоително е, че духът на помирение… ще продължава да преобладава в Белград и да представлява гаранция за закрепването на мира на Балканите и в Средна Европа.

В. „Журнал де Деба“ вярва, че този опит би бил опасен, ако кралят не се радваше на възхищението и почитта на всички елементи на нацията. (…)