Преди войната в Украйна, аз съм 55-годишен човек, имах само смътна представа, че някъде в част от Украйна, недалеч от Румъния, живеят българи. Аз, който имам висше и второ висше образование и съм учил история като основна специалност, не знаех почти нищо за тях, каза народният представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Манол Пейков по време на панелната дискусия „Запазване на културното наследство и паметта на българите в Украйна като част от културното наследство и историческата памет на България“.
Разговорът се състоя в рамките на шестото издание на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“, открито на 3 октомври в София.
Пейков подчерта, че войната, въпреки целия си ужас и страдание, е създала нови духовни и културни връзки между хората. „Смятам, че тази война донесе и нещо хубаво – връзката, която имаме днес“, каза той и разказа как се е запознал с организаторката на фестивала Тетяна Станева.
В изказването си той постави акцент върху ограниченото познаване на българската история и културното наследство сред сънародниците ни. „Нашият свят се очертава от местата, които сме посетили. Повечето българи рядко напускат родното си място – освен едно ходене на море и евентуална учебна екскурзия до Шипка или Бузлуджа“, отбеляза Пейков.
Той говори и за системната руска пропаганда, която в продължение на десетилетия е изкривявала историческите факти. „Русия – в предишния си вид като бившия Съветски съюз, а и преди това като имперска държава – винаги е полагала усилия да ни държи под похлупак и да ни откъсва от останалия свят“, каза депутатът и посочи примери за подмяна на историческата истина – от премълчаването на битката при Тутракан до промяната на годината на създаване на футболния клуб „Локомотив Пловдив“, за да не се окаже „по-стар от московския“.
„Тези подмени на историята не са случайни. Те са пряк предшественик на съвременната хибридна пропаганда, с която се сблъскваме и днес“, допълни Пейков.
Според него, ако не беше войната, подобни културни събития като фестивала „ОКО“ нямаше да се случат в България. Той сподели и спомен от своята приятелка, писателката Вера Мутафчиева: „Тя ми каза: Маноле, това, че народите се учат от историята, е пълна глупост. Народите се учат само от лабут, и даде пример с Германия и Япония, които след войната се издигнаха, защото си дадоха сметка, че повече така не може“.
„По същия начин вярвам, че макар и ужасна, войната ще направи Украйна по-силна“, заяви народният представител. Той изрази увереност, че Украйна ще победи, ще запази своята териториална цялост и ще остане свободна държава.
„Не искам Русия непременно да е прозападна, но искам да е нормална държава – такава, която не проявява агресия и не отхапва части от съседите си. Вярвам, че това е възможно и дори неизбежно“, каза още Пейков и завърши с думите: „Украйна се бори не само за себе си, а за всички нас. Това е битка на доброто срещу злото. Ако Русия премине отвъд, ние ще сме следващите“.
Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград и песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област.
Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.
В рамките на киевската част на фестивала се състояха дискусии на следните теми: „От какво започва загубата на регион: болките и надеждите на Одеска област“, „Народни маскаради на различни народи по света: как народният театър съхранява културата“, „Войната, която дразни. Какви филми за войната могат да привлекат вниманието на чужденците?“, „Инклузивност във филмите и сериалите като елемент на просветата“, „Традиции и женска дискриминация“, както и среща с украинската актриса Анастасия Цимбалару, родом от Болград.
От 12 до 14 септември фестивалът представи културната си програма в Болград. В рамките на Международния фестивал в украинската Бесарабия се проведоха дискусии „Културна дипломация срещу манипулациите“, „Маската – код на идентичността: как народният театър съхранява културата“ и „Общ дом – ЕС. Как (не) работи добросъседството в Бесарабия“, майсторски клас на House of Europe, презентация на резултатите от фолклорната експедиция в Буджак и среща с Анастасия Цимбалару.
