Заедно с мои колеги от Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките сме провели редица теренни изследвания и, ако трябва да обобщя, ще кажа, че най-голямата нужда на нашите сънародници в Украйна е от по-силен интерес от страна на майка България, историческата им родина, каза председателят на Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ Галин Георгиев по време на панелната дискусия „Запазване на културното наследство и паметта на българите в Украйна като част от културното наследство и историческата памет на България“.
Разговорът се състоя в рамките на шестото издание на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“, открито на 3 октомври в София.
Георгиев подчерта, че българите в Украйна, Бесарабия и Молдова преживяват своята етническа принадлежност по особен и емоционален начин: „Те изживяват своя произход и самосъзнание по начин, който в България не може да се наблюдава. Ние тук сме свикнали с националното по различен начин, докато те, живели дълго в чужда среда, пазят езика и идентичността си живи и по много колоритен начин изразени“.
Той припомни, че в Бесарабия държавните режими са променяни девет пъти. „И въпреки това българите там са съхранили здраво етническото си самосъзнание. Те стъпват върху традиционната култура, върху обичаите, езика и семейните традиции, и ги предават в семейството. Срещата с българите от България им действа изключително мотивиращо, защото припознават този интерес като още един стимул да се самоизявяват като българи“, каза Георгиев.
„Нашата директорка сега не може официално да командирова хора в Украйна, но ние продължаваме контактите си по неформален път. Имаме приятели там и трябва да намерим начини да поддържаме връзката, както на място, така и онлайн. Те трябва да усещат нашата подкрепа“, подчерта той.
По думите му българите от Украйна, когато идват в България, също трябва да виждат реална грижа и внимание чрез различни програми и инициативи.
Той даде пример със село Кубей, родното място на Александър Теодоров-Балан, където млад човек събира богата колекция от традиционни български предмети. „Той се страхува, че ако има бойни действия, колекцията ще бъде унищожена. Обсъждахме възможностите тя да бъде спасена, но това е трудно, защото изисква логистика и организация. Засега му предложих да я опише и заснеме, за да бъде поне документално съхранена“, каза Георгиев.
Той също разказа за проект на български и чуждестранни учени, посветен на транснационалните семейства, разделени от войната.
„Изследването показва как мъже остават в Украйна, докато жени и деца попадат в различни части на България и Европа. Тези разкази имат и терапевтичен ефект, позволяват на хората да споделят и осмислят преживяното. Подобни проекти са изключително важни в сегашната обстановка, защото дават възможност на хората да разкажат какво им се случва и да почувстват, че не са сами“, обясни етнографът.
Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград и песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област.
Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.
В рамките на киевската част на фестивала се състояха дискусии на следните теми: „От какво започва загубата на регион: болките и надеждите на Одеска област“, „Народни маскаради на различни народи по света: как народният театър съхранява културата“, „Войната, която дразни. Какви филми за войната могат да привлекат вниманието на чужденците?“, „Инклузивност във филмите и сериалите като елемент на просветата“, „Традиции и женска дискриминация“, както и среща с украинската актриса Анастасия Цимбалару, родом от Болград.
От 12 до 14 септември фестивалът представи културната си програма в Болград. В рамките на Международния фестивал в украинската Бесарабия се проведоха дискусии „Културна дипломация срещу манипулациите“, „Маската – код на идентичността: как народният театър съхранява културата“ и „Общ дом – ЕС. Как (не) работи добросъседството в Бесарабия“, майсторски клас на House of Europe, презентация на резултатите от фолклорната експедиция в Буджак и среща с Анастасия Цимбалару.
