След три години и половина война в Украйна са разрушени около 1600 паметници на културата, а 2415 обекта на културната инфраструктура са засегнати. Сред тях има както паметници и обекти от национално значение, така и културни институции от местен мащаб, каза заместник-посланикът на Украйна в България Анна Тертична по време на панелната дискусия „Запазване на културното наследство и паметта на българите в Украйна като част от културното наследство и историческата памет на България“.
Разговорът се състоя в рамките на шестото издание на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“, открито на 3 октомври в София.
„Най-много пострадали са културните обекти в Харковска, Херсонска, Одеска, Донецка и Киевска област“, посочи Тертична. По думите ѝ унищожени или силно засегнати са над 1100 културни домове и читалища, близо 850 библиотеки, 184 училища по изкуства, 130 музеи и галерии, както и 50 театрални институции, включително филхармонии и киностудии.
„Когато говорим с цифри, загубите изглеждат като суха статистика, но когато осъзнаеш какво означава да загубиш читалище или библиотека, разбираш, че това е загуба на памет, дух и идентичност. Това също е форма на културен геноцид, извършван от Русия наред с етническия, екологичния и енергийния“, подчерта украинският дипломат.
Дипломатът припомни, че украинската култура вече веднъж е преживяла подобно унищожение през 30-те години на 20 век, когато съветският режим извършва масови репресии срещу интелигенцията. „Буквално цяло поколение творци, учени, писатели и артисти беше унищожено“, каза Тертична.
„Днес виждаме същото, само средствата са различни. Вместо глад и лагери имаме дронове и ракети. Тези дронове, с размах на крилата три метра и скорост над 500 км/ч, разрушават сгради, цели етажи и човешки животи“, допълни тя.
По думите на Тертична Украйна не само се защитава, но и преживява културен ренесанс: „След 24 февруари 2022 г. загубихме 232 артисти и 113 журналисти, които загинаха на фронта или при изпълнение на професионалните си задължения. Но въпреки това украинската култура се изправи – художници, музиканти, филмови творци продължават да създават, за да покажат на света какво преживяваме“.
Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград и песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област.
Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.
В рамките на киевската част на фестивала се състояха дискусии на следните теми: „От какво започва загубата на регион: болките и надеждите на Одеска област“, „Народни маскаради на различни народи по света: как народният театър съхранява културата“, „Войната, която дразни. Какви филми за войната могат да привлекат вниманието на чужденците?“, „Инклузивност във филмите и сериалите като елемент на просветата“, „Традиции и женска дискриминация“, както и среща с украинската актриса Анастасия Цимбалару, родом от Болград.
От 12 до 14 септември фестивалът представи културната си програма в Болград. В рамките на Международния фестивал в украинската Бесарабия се проведоха дискусии „Културна дипломация срещу манипулациите“, „Маската – код на идентичността: как народният театър съхранява културата“ и „Общ дом – ЕС. Как (не) работи добросъседството в Бесарабия“, майсторски клас на House of Europe, презентация на резултатите от фолклорната експедиция в Буджак и среща с Анастасия Цимбалару.
