site.btaПсихиатърът и артист проф. Илиян Иванов: Най-ефективният начин за „отмора” на съзнанието е, когато регулярно променяме умствените занимания

Джаз групата „The Shrinks” („Психиатрите“), която свири през декември в Генералното консулство на България в Ню Йорк, е създадена от студенти по психиатрия през 2000 г., а част от екипа ѝ е и българският психиатър и артист проф. Илиян Иванов.

Самият проф. Иванов се определя като „артист по призвание и психиатър по професия“. Освен музикант, заедно със съпругата си д-р Йорданка Проданова, Иванов е съпродуцент на късометражния филм „Feeling Through“, номиниран за „Оскар“ през 2021 г. 

Друг филмов проект, зад който стои неговото име, е „Breath“. Прожекция на лентата беше показана през ноември, отново в сградата на Генералното консулство на България в Ню Йорк. „Събитието бе придружено с моя изложба “In not so many words” и също с изпълнение на оригинални пиеси от групата“, разказа пред БТА психиатърът и артист. 

Той обяви и част от предстоящите си проекти: в областта на изкуството планира самостоятелна изложба в Painting Center в Челси, Ню Йорк, както и разпространяване на издадения (с помощта на галерия Алфа от Ню Брънзуик, Ню Джърси) каталог „Психология на абстракцията“.

Ето какво още каза проф. Илиян Иванов в интервю пред БТА: 

Как се роди идеята лекари да изразяват себе си чрез музика и защо избрахте именно това име?

Групата бе създадена през 2000 г., когато аз и двама от настоящите членове бяхме специализанти по психиатрия в болницата Маунт Синай. По време на обедните почивки говорихме за музика и разбрахме, че всеки от нас може да свири на инструмент. По това време аз организирах живописна изложба в едно от фоайетата на болницата и ние решихме да изпълним няколко пиеси по време на откриването на изложбата. Тогава колегите казваха „The shrinks are playing“ („Психиатрите ще свирят“ - „shrinks” е нарицателно за психиатър). Така излезе името на групата. През годините сменихме членове, но за последните почти 10 години сме в основен състав. 

Вие се определяте като артист по призвание и психиатър по професия. Как тези две идентичности се допълват и къде са пресечните им точки?

Аз мисля, че, за да може човек да бъде ефективен, в която и да е област, е необходимо да има това което на английски се казва „calling” - може би най-близкият превод е „призвание”.

Призванието е – по мое мнение – комбинация от желание да си свързан с определена дейност, да имаш усещане за удовлетворение да извършваш тази дейност и способност да развиеш идеи, които могат да дадат нови насоки в дейността. Ако звучи нескромно, моля за извинение, но аз съм стигнал до заключението за присъствие на „calling” в двете сфери на науката и изкуството. 

От една страна, аз съм убеден, че няма по-благородна дейност от професията на лекаря и няма по-голямо удовлетворение от това да успокоиш физическата или емоционалната болка на някого. От друга страна, едва ли има по-приятно усещане от това някой да ти сподели, че твоето изкуство го е стимулирало и даже вдъхновило. На лично ниво аз мисля, че бих продължил да практикувам психиатрия, да разработвам научни проекти, да правя живопис и да изпълнявам музика, докато има поне един човек, който иска да приеме едно от тези неща.

Какво място заема джазът във Вашата работа като психиатър – помага ли музиката да разбирате по-добре човешката психика?

През последните години има голямо развитие в изследванията, които разглеждат връзката между невронауката и музиката – до степен, че основният докладчик на най-голямата среща в света „Общество за невронаука“ (The Society For Neuroscience) през 2018 бе световноизвестният джаз китарист Пат Матини (Pat Metheny). Моите научни изследвания не са точно в тази област, но по време на пандемията аз имах възможността да интервюирам Пат за подкаст „Incoherence“ („разкъсаност на мисленето/речта“), заимствайки от въпроси, които поради недостиг на време не са му били представени по време на основно интервю.

Музиката има безкрайни възможности за апликации в терапевтичния процес и моят екип подготвя предложение за научен проект за фондацията Rene Fleming. Ние ще се колаборираме с композитора Джоел Харисън (Joel Harrison), който също има номинации за „Оскар“ и с който създадохме филма „Breath“, с цел да създадем програма за релаксация и осъзнатост, която ще бъде включена в нашето болнично отделение за деца с психологични проблеми. Целта е намаляване използването на сънотворни и анксиолитици.

Днес сте професор в Icahn School of Medicine at MountSinai в Ню Йорк. Какъв е пътят Ви от България до медицинските институции в САЩ?

Аз започнах моята медицинска кариера като асистент по вътрешна медицина във Варненския медицински институт през 1990 г. Заминаването ми за Америка беше стимулирано от икономически и интелектуални причини – но тези две страни бяха тясно свързани, тъй като икономическото състояние в България през 90-те години на 20. век не създаваше условия за висока реализация в научната сфера и особено в медицината. 

Придобих допълнителна специализация по психиатрия след вътрешната медицина – може би, защото по мое убеждение психиатрията е най близка до изкуствата. 

Заедно със съпругата си, д-р Йорданка Проданова, сте съпродуцент на късометражния филм „Feeling Through“, номиниран за „Оскар“ през 2021 г. Какво Ви привлече към този проект?

Проектът ни беше представен от наш добър приятел и колега, детския психиатър д-р Джони Лопс. Но основната причина бяха идеите, представени във филма - това, че малки деяния на доброта могат да имат далечни последствия; идеята, че добри дела трябва да се правят без очакване за възнаграждение и също идеята, която на английски се казва „Pay it forward“, тоест възвращаемостта на доброто дело е в това, което ще достигне други хора, а не този, когото го извършва. Нашето участие в този проект е точно такъв пример - нашето скромно участие доведе до създаването на филм, който докосна милиони хора. 

Коя е общата нишка между музиката, киното и психиатрията? 

Всяка една от тези дисциплини в основата си изследва състоянието на човешката психика с нейните мотивации, конфликти и страдания. Психиатрията и психоанализата в продължение на десетилетия изследват киното и другите изкуства. Музиката от своя страна е универсален език за общуване между културите, в голяма степен, защото въздейства независимо от езика. А киното е най-съвършената амалгама от интелектуална, визуална и музикална стимулация. 

Какво бихте казали на млади българи, които се колебаят между науката и изкуството и смятат, че трябва да избират само едно?

Мисля, че това е личен избор, който зависи от индивидуални способности за определяне на приоритети и управление на време. И двете области на наука и изкуство са високо специализирани и изискват обучение и непрекъснато самоусъвършенстване. В този смисъл човек трябва да притежава умение за планиране на времето си, а също и реалистично определяне на краткосрочни и дългосрочни цели.

От друга страна, аз съм убеден че най-ефективният начин за „отмора” на съзнанието и духа е, когато регулярно променяме умствените занимания – аз не мисля, че ставаме по-продуктивни, ако оставим ума си да „почива” без интелектуална стимулация. Аз намирам, че моето съзнание е еднакво ефективно, когато е ангажирано с научна работа за определено време, след което се ангажира с живописни или музикални идеи. Не мисля, че така нареченото самозареждане с творчески идеи и енергия е в резултат на „почивка”, а по-скоро от регулярна смяна на стимулациите. Мисля, че творчески мислещите личности могат да намерят достатъчно време за изкуство и наука, ако оползотворяват този принцип. 

Какви са следващите Ви проекти – в музиката, медицината или киното?

За щастие имам няколко проекта във всяка област за предстоящата 2026.

В областта на медицината ще представя наши научни проекти на няколко национални и интернационални срещи. Със съпругата ми работим заедно от няколко години върху проект, който изследва връзката между проблеми със съня, произтичащи от малоклузия и ADHD. Ще представим първи резултати от този проект на срещата на Американския колеж по психофармакология на Бахамските острови през януари. Също ще участвам в симпозиум, който ще представи инициативата на бившия президент на Американската академия по детска психиатрия д-р Тами Бентон в програмата на срещата на Азиатската асоциация по детска психиатрия в Сеул. Ще имам също участия в симпозиуми на срещите на Американската психиатрична асоциация в Сан Франциско, на Американската академия по детска психиатрия в Атланта и очаквам покани за лекции във Ванкувър, Хюстън и Денвър.   

Аз и съпругата ми сме свързани с три филмови проекта: кратък анимационен филм по мой сценарий с оригинална музика и произведения на изкуството, късометражен игрален филм с екипа, който създаде номинирания за „Оскар“ филм „Feeling Through“ и пълнометражен филм „Grind“. Два от тези проекта би трябвало да се реализират до пролетта на 2026 и ще бъдат изпратени за включване във фестивални програми, включително в Кан. Също през пролетта на 2026 сме планирали скрийнинг на арт филма „Breath“, създаден през 2023, който включва мои живописни работи и на който аз съм копродуцент.

В областта на музиката планирам да запиша четири оригинални джазови пиеси; със състава Thee Shrinks ще имаме изява в Hard Rock Cafe Times Square през април и се надяваме да участваме отново в годишното Holiday Party в Генералното консулство в Ню Йорк.

Не на последно място, в областта на изкуството имам проект за самостоятелна изложба в Painting Center в Челси, Ню Йорк, и разпространяване на току-що издадения (с помощта на галерия Алфа от Ню Брънзуик, Ню Джърси) каталог „Психология на абстракцията“.