В украинската Бесарабия, по време на пътуването ми дотам, в музея ми показаха шепа пръст, донесена от родните места в България – от Сливенско. Това старание, тази любов към България е нещо, което рядко се среща дори тук. Ние често приемаме родината за даденост, но те, далеч от нея, я обичат повече, каза Явор Божанков, народен представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“, по време на панелната дискусия „Запазване на културното наследство и паметта на българите в Украйна като част от културното наследство и историческата памет на България“.
Разговорът се състоя в рамките на шестото издание на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“, което беше открито на 3 октомври в София.
В своето изказване Божанков говори за важността на културните връзки между България и бесарабските българи, за борбата срещу пропагандата и за личните си впечатления от пътуването си в Украйна.
Той разказа как в музея в украинската Бесарабия му показали шепа пръст, донесена от родните места в Сливенско, България. „Това старание, тази любов към България е нещо, което рядко се среща дори тук“, коментира депутатът.
Божанков припомни, че до началото на войната не е осъзнавал колко дълбоко вкоренена е била руската пропаганда в българското общество. „Тази пропаганда е прониквала десетилетия наред чрез образованието, културата и паметниците. Войната показа колко трудно ни беше да вземем правилните решения, защото сме чувствителни към обществените настроения“, каза той.
Народният представител подчерта, че войната в Украйна не е локален конфликт, а „цивилизационна борба, която засяга сигурността на България, на Европа и всичко, което сме постигнали – свободата да живеем, да пътуваме и да се изразяваме свободно“.
„Украинският народ защитава не само своята свобода, а и нашата“, заяви Божанков, като припомни, че България е сред държавите, които подкрепят Украйна военно и политически. „Нашият парламент обяви режима в Кремъл за подкрепящ тероризма – малко национални парламенти могат да се похвалят с подобна позиция“.
В речта си Божанков акцентира и върху „битката за умовете и сърцата на хората“, която според него е дори по-важна от военните действия. „Да свикнеш с лъжата, с терора и човешката трагедия – това е най-опасното. Затова трябва да отговаряме с истина и човечност“, каза той.
Депутатът разказа, че е пътувал лично с дарителските камиони до Украйна, за да види с очите си как живеят българските общности там. „Исках да донеса тук снимки, видеа и послания на български език от тези хора – за всички, които не вярват“, обясни той.
„Когато видиш човека пред себе си, разбираш, че той не е враг, а приятел. Тези хора са православни, обикновени, състрадателни – много по-близки до нас от мнозина в Европа“, добави Божанков.
Той подчерта, че културата и личните връзки са най-силното средство срещу пропагандата: „В Горнооряховско вече се провежда Ден на Украйна, в който местни и украински фолклорни състави показват ужаса на войната чрез танц и музика. Това е истинската сила на културната дипломация“.
В заключение той призова за единство между демократичните сили: „Демократичният свят е разединен, а на вратата ни чука тиранията. Ако продължим да се борим помежду си, ще направим най-големия подарък на агресора. Единството на демократичния свят е първата предпоставка за подкрепа на Украйна“.
„Победата не означава превземане, а освобождаване – Украйна да изгони агресора от своята земя. Това е мисията на целия свободен свят“, каза още Божанков.
Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград и песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област.
Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.
В рамките на киевската част на фестивала се състояха дискусии на следните теми: „От какво започва загубата на регион: болките и надеждите на Одеска област“, „Народни маскаради на различни народи по света: как народният театър съхранява културата“, „Войната, която дразни. Какви филми за войната могат да привлекат вниманието на чужденците?“, „Инклузивност във филмите и сериалите като елемент на просветата“, „Традиции и женска дискриминация“, както и среща с украинската актриса Анастасия Цимбалару, родом от Болград.
От 12 до 14 септември фестивалът представи културната си програма в Болград. В рамките на Международния фестивал в украинската Бесарабия се проведоха дискусии „Културна дипломация срещу манипулациите“, „Маската – код на идентичността: как народният театър съхранява културата“ и „Общ дом – ЕС. Как (не) работи добросъседството в Бесарабия“, майсторски клас на House of Europe, презентация на резултатите от фолклорната експедиция в Буджак и среща с Анастасия Цимбалару.
