site.btaПримабалерината Сара-Нора Кръстева пред БТА: След пандемията новото поколение има нужда от повече шансове

Винаги са ме учили, че балетът е кауза и аз цял живот се опитвам да работя за тази кауза по различни начини, каза в интервю за БТА примабалерината Сара-Нора Кръстева. Тя е бивш художествен директор на балетния състав на Софийската опера и балет и основател на международна асоциация на нейно име , чието най-ново начинание в тази посока е организирането на Международен балетен конкурс за професионалисти "Сара-Нора Прима" в Бургас. Неговото първо издание се провежда от 4 до 9 юли в Държавната опера на морския град, която е партньор и домакин на форума, а негов патрон е кметът Димитър Николов.

В конкурса участват 74 балетисти от 12 страни, разделени в три възрастови групи. Първият тур на първите две възрастови групи е тази вечер. В журито, което ще оценява тяхното представяне, са Марта Петкова – примабалерина и настоящ художествен ръководител на балетната трупа на Софийската опера и балет, примабалерината проф. д-р Маша Илиева и Никола Хаджитанев от националния балет. Чуждестранните представители в журито са хореографът Фреди Франдзути, Грегор Хатала – директор на международния балетен конкурс Vibe във Виена и Сеул, Кай Киоп – директор на балетното училище в Естония, Мария Володина – солистка на „Болшой театър“, сръбската примабалерина Анна Павлович и колегата ѝ Константин Костюков. Наградният фонд е на стойност над 25 000 лв. и се осигурява от Министерството на културата. Сред отличията има и множество гастроли, едногодишни договори в театри у нас и в чужбина, много участия на различни форуми, обучения. 

Успоредно с конкурса, от 1 до 9 юли, като съпътстваща програма се провежда и балетна академия Sara-Nora Master, която включва майсторски класове, репертоар, съвременни техники и характерни танци за всички желаещи без ограничение за образование и подготовка. За участие в нея са се регистрирали 60 души, които имат възможност да работят с част от международното жури.

ИНТЕРВЮ СЪС САРА-НОРА КРЪСТЕВА

Как се появи идеята за организирането на международен конкурс за професионалисти на Ваше име?

- Идеята възникна още преди няколко години. Най-настоятелна в желанието да го осъществим бе председателят на нашата асоциация „Сара-Нора Прима“ Евгения Трофимчук. Тя много искаше да го направим заедно, тъй като от няколко години в България няма изобщо професионален балетен конкурс. А това е нещо изключително важно за изграждането на следващото поколение. Този тип конкурси не само дават много шанс на децата, но работата по него допринася много за изграждането им като артисти. 

Всички знаят колко тежко е нашето изкуство. За такъв професионален конкурс се работи поне година, за да се достигне нужното ниво. Това е много полезно за децата. Другата разлика с непрофесионалните конкурси е, че там неизбежно всички взимат награди, но това е малко лъжовно и в един момент наистина създава проблеми. 

В нашето изкуство всичко се развива много бързо, а то е и кратко. Бързо влизаме в реалния живот и едно лъжовно самочувствие, изградено на база такива конкурси, води до много неприятни ситуации след това. Аз виждам, че това доста се разви и затова се опитваме да помогнем. 

Винаги са ме учили, че балетът е кауза и аз цял живот работя за тази кауза. Дори когато бях художествен ръководител на балета в операта, не работех само за 70-те човека там. Сменяйки три закона, това беше важно за всички артист балетисти в страната. Работейки за тази кауза, виждам че в момента в безкрайния лабиринт с много врати тези деца имат нужда да им се посочи коя е вярната. Тяхно право е да я отворят, да я прекрачат и да я преминат, ако искат, разбира се. Но нашата идея е да им помогнем и да им покажем кое е вярното. 

Конкурсът, който в момента организираме, както и наградите, са шанс децата да бъдат видени от много страни чрез международното жури, гостите, шансовете за гастроли, едногодишни договори, безплатни участия в други конкурси, безплатни обучения. Голяма подкрепа в тази кауза ни оказа и Държавната опера в Бургас, която е съорганизатор на форума. Директорът доц. Д-р Александър Текелиев и целият му екип оказват незаменима помощ, а базата е прекрасна. 

Усеща ли се липсата на конкурс за професионалисти в България през последните няколко години, откакто не се провежда конкурсът във Варна?

- Определено. За тази пауза от шест години вече започват да се пораждат проблеми. Но тъй като аз не мога да променя тази леко сбъркана система, мога да се опитам по някакъв начин да помогна на тези деца. Щастлива съм, че всичките ми колеги, които са преподаватели в академията и са в журито, са толкова отворени към това. С тях говорим, че е много важно този конкурс да просъществува. 

Още преди началото си конкурсът вече се радва и на много голям международен отзвук, който е по-осезаем навън, отколкото у нас. Все пак, България има име в балетните сфери, защото във Варна през 1964 г. се организира първият в света конкурс за професионалисти.  

Разбира се, това е голямо събитие и за Бургас, тъй като за 10 дни градът става столица на балета. Имаме 73 участника от 12 страни, както и още 60 участника в академията, които идват не само с родителите, но и с педагозите си. С това развиваме културния туризъм тук, но това е и едно наистина значимо събитие за града, което в момента е и единственото по рода си в България. 

Академията също е съществена, защото за краткия период от 10 дни идват педагози, които наблягат сериозно на определени дисциплини – екзерсис, класически репертоар, определени танци, които са особено важни за развиването на координацията на детето, за осъзнаването на различните техники, запознаването с тях и с други съвременни техники. При нас е доц. д-р Анна Пампулова, която е завеждащ катедрата в Нов български университет. Всички преподаватели са много големи имена в България – това са Марта Петкова, Маша Илиева, Никола Хаджитанев. Характерните танци се водят от Мария Володина, която е солистка на „Болшой театър“. Това помага за повишаването на квалификацията на децата и в тези 10 дни те ще научат много. 

Имате паричен награден фонд, но и множество допълнителни отличия под формата на гастроли, договори, обучения, участия в конкурси. Кои от тях бихте отличи като по-ценни?

- Тук трябва да благодаря на Министерството на културата, които осигуряват наградния фонд, а без такъв би било несериозно. В нашето изкуство най-ценното е това да могат да те видят такива професионалисти, които в момента са в Бургас, и да ти дадат шанс да гастролираш в различни театри. 

Много са значимите награди. Преди години, когато бях жури във Варна и още бях художествен ръководител на балета на Софийската опера и балет, създадох наградата гастрол в цял спектакъл на Софийската опера и балет. Тя се оказа и една от най-желаните. Сега развивам тази идея и съм организирала много такива. Носителите на първите награди при мъже и жени тази година ще танцуват другата година цял спектакъл с балета на Държавната опера – Бургас. Имаме гастрол за Софийската опера и балет, има за Италия, мастъркласове за Естония, има в Санкт Петербург и в Москва – в Русия, за Националния театър в Белград, за Виена. 

След ковид, когато всичко беше затворено, това поколение беше силно ощетено. Затова сега трябва да им се даде малко повече шанс. 

Споменахте, че част от наградите са свързани с Русия. Отразява ли се настоящата международна ситуация на балетното изкуство и по какъв начин според Вас?

- Бих предпочела да оставим политиката на политиците, но в нашето изкуство не можем да отречем огромния принос, който тази страна има в балетното изкуство. Няма как – 99,9% от световното наследие идва от там и това продължава толкова години, така че не можем просто да го зачеркнем. Всички знаят „Лебедово езеро“ и хореографията на Петипа, всички знаят Чайковски. Няма как изведнъж да ги зачеркнем и да кажем, че от нас започват нещата. След като тези заглавия са се доказали в годините, не мисля, че ние сме тези, които тепърва ще ги отречем, а и не е нужно. 

Разбира се, ние не принуждаваме никого, но щом имахме възможност да поканим и доведем Мария Володина, значи начини има. Не можем да си кривим душата – Санкт Петербург и Москва са едни от най-големите градове за обучение. Там са „Мариински театър" и „Болшой театър". Неприятно е, че вместо да имаме обмен и да си помагаме, сега имаме подобна ситуация. 

Какви са според Вас най-големите предизвикателства пред това конкурсът да се превърне в ежегодна традиция?

- Не мисля, че има особени трудности. Все пак, 13 години бях художествен ръководител на балетната трупа в София. Имам изключително много контакти, както и много приятели в цял свят, така че не мисля, че това ще ми е някакъв сериозен проблем. Сигурна съм, че и в бъдеще ще мога да организирам жури на нивото, на което е и в момента. Разбира се, ще има различни хора. За догодина вече имаме уговорен член на журито от Корея. 

В едно скорошно интервю казвате, че някъде ужасно сме сбъркали в дисциплината. Къде според Вас?

- Защото не възпитаваме младото поколения на нея. Това не се отнася само до балета. Вижда се навсякъде около нас, на улицата, в начина, по който шофираме. Образованието и културата са двете сфери, които градят едно общество, а ние от години не можем да обясним на политиците ни не само, че не трябва най-бедните сфери, ами че трябва да се обърне сериозно внимание. Културата и образованието градят обществото, но не виждам в момента те да са интересни. Затова и неслучайно си комуникираме така по улиците. Неслучайно караме по този начин. 

Аз като един свободен човек, който много високо цени свободата си, ще направя каквото мога, за да помогна, ако ще и да е на една шепа хора. Тази година на 130, другата – да речем, на още 130. Каквото мога да дам, все е нещо. Който го оценява, да го оценява. Няма нищо задължително в това. 

Друго Ваше твърдение е, че младите балетисти все по-трудно приемат критика и често нямат реална преценка за способностите си. Как конкурсът ще промени това?  

- У нас има безобразно много непрофесионалните конкурси, в които неизбежно всички взимат награди. В тяхната основа обаче стои комерсиална цел, а последствията изкривяват децата, защото и деца, и родители трупат много фалшиво самочувствие. 

След като завършат образованието си, където децата също са възпитавани, че имат само права и не уважават педагога и чуждия труд, на 18 години влизат в реалния живот и самочувствието рухва, защото отиват в някой театър, където обаче не ги взимат на работа, колкото и такива награди да са натрупали зад гърба си. Правим грешка и като не развиваме и здравата психика на децата, която е необходима във всяка професия, където се уважава не само собствения, но и чуждия труд

Тази комерсиализация в нашето изкуство започва да задушава и да убива истинските професионалисти в световен мащаб, които и без това сме една шепа хора. Затова и нашият конкурс не е създаден с комерсиална цел. Тук става дума за възпитание, за помощ, за шанс на децата. 

Успяваме ли да задържим добрите си професионалисти?

- Да, аз успях 13 години. Марта Петрова, която в момента е на поста, продължава тази политика. След като успяхме да направим промени в няколко важни за балетните артисти закона, направихме крачка в посока да задържим тези млади хора да не напускат България и да имат шанса да гастролират по света. Марта е пример за това. Докато бях ръководител, тя беше примабалерина, но никога не съм я спирала да отиде на гастрол. Тя е невероятна балерина, която стигна дотам да танцува в постановка на Наталия Макарова. Единици са хората в света, които могат да се похвалят с това и тя живее в България и ръководи нашия балет.

Върху какво друго работите в момента?

- След общо 26 години в Софийска опера и балета, си тръгнах много удовлетворена от свършеното, но и уморена. Сега се старая да отделям повече време за себе си, работя върху това да изградя една душевна хигиена, но във фокуса ми винаги присъства и балетът. Затова и този конкурс ще бъде ежегоден.