site.btaПосланикът на Индонезия Иуан Богананта пред БТА: Бихме искали да засилим нашето общо разбиране за култура

Чрез партньорството между български и индонезийски артисти бихме искали да засилим нашето общо разбиране за култура. Това каза пред БТА посланикът на Индонезия у нас Иуан Богананта по повод концерт-спектакъла "Harmonature – в хармония с природата на Нусантара". Той ще се състои на 8 юни в Пловдив, на Античния театър.

Събитието е под ръководството на диригента Еруин Гутауа. Ще има етно оркестър с близо 50 изпълнители от Индонезия, 3D мапинг прожекция на Джей Субякто и Таба Санчабахтиар. Българската фолклорна изпълнителка Петя Панева ще обедини сили с индонезийската певица Уоро Мустико. Участват известните индонезийски певци Санди Сондоро – победител в международния конкурс за млади поп певци "Нова вълна" (2009), и Габриел Харвианто. Всички артисти ще бъдат облечени в индонезийски батик от колекцията Iwan Tirta, а модно ревю на Sejauh Mata Memandang представя индонезийската марка за текстил и лайфстайл, известна със своите природоустойчиви тъкани. В концерта ще се включат също Pesona Mawar Nusantara ("Очарователните рози на Архипелага") – единствената индонезийска танцова група в България, и Bidadari Dance Studio (Нимфите) – индонезийска танцова група от Сърбия.

По думите на Иуан Богананта концерт-спектакълът има три послания – първото е свързано с красотата и разнообразието на индонезийската култура, второто – с представянето на Нусантара, чието име се превежда като архипелаг, и третото – да направи съпричастен всеки към празника на приятелството между Индонезия и България.

Посланикът на Индонезия Иуан Богананта пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за предстоящия концерт в Пловдив и посланията, които отправя, за подбора на участниците. И още - защо се изгражда новата столица Нусантара? Какво България би могла да научи от Индонезия по отношение на културния туризъм и има ли опит, който директно може да бъде приложен у нас? С какво България би могла да бъде интересна на един индонезиец? Дипломатът разказва още за най-силната си връзка с България и за своя живот преди да дойде в София, който по думите му е достоен за филм, както и за изучаването на индонезийски език в Софийския университет.

Уважаеми г-н Богананта, "Harmonature – в хармония с природата на Нусантара" е наречен концерт-спектакълът на 8 юни, на Античния театър в Пловдив. Има ли послание, което на всяка цена трябва да стигне до хората чрез това събитие?  

- Да, има три послания, които бихме искали да стигнат до публиката чрез нашия концерт. Първото е свързано с красотата и разнообразието на индонезийската култура. Ще покажем това чрез етно оркестър, в комбинация с традиционни и модерни инструменти, както и чрез 3D мапинг шоу, което ще комбинира красотата на природата и модерната технология.

Друг аспект в тази посока е модно ревю, което има за цел да представи производството на батик (Батик е техника в изкуството и текстила, при която се използва восък, за да се изрисуват тъкани, картини, яйца и др. Думата е с явански произход и производна на думите амба ("пиша") и титик (от индонезийски – "точка". В Пловдив ще бъде представена Sejauh Mata Memandang – индонезийска марка за текстил и лайфстайл – бел. ред.).

Второто ни послание е свързано с представянето на Нусантара, чието име се превежда като архипелаг. Нусантара е умен и устойчив горски град, който се намира на остров Калимантан (индонезийската част на остров Борнео – бел. ред.). В тази нова столица ще има пълна хармония между природата, хората, технологиите и културата.

И на трето място бихме искали да направим съпричастен всеки към празника на приятелството между Индонезия и България. Чрез това партньорство между български и индонезийски артисти по време на концерта, бихме искали да засилим нашето общо разбиране за култура. И не на последно място, разбира се, бихме искали това да допринесе за туризма, за икономиката, както и за бъдещи инвестиции между България и Индонезия.

Как бяха подбрани участниците в спектакъла?

- Мога да кажа, че сме подбрали най-добрите индонезийски артисти. Ще присъства един от най-известните диригенти (Еруин Гутауа – бел. ред.), както и един от най-големите ни артистични директори (Инет Леймена – бел. ред.). Санди Сандоло, също известен певец, ще изпълни песен с добре познатата на българската публика Петя Панева.

Pesona Mawar Nusantara е българска танцувална група, която беше избрана поради своето близко приятелско партньорство с нашата страна.

Всъщност малко от българите знаят, че има планове Нусантара да е новата столица на Индонезия. Не се случва често една държава да сменя своята столица. Разкажете повече за тази идея и какво ще се случи с Джакарта. Нусантара ли ще поеме всички представителни и държавни функции?

- Както знаете, Индонезия е огромна държава с многобройно население. Решението да се премести столицата от Джакарта към Нусантара бе взето след много внимателно и цялостно планиране от страна на властите. След като президентът Джоко Уидодо издаде указ за преместване на столицата, парламентът прие закон и строителството започна в средата на 2022 година, и все още продължава.

Идеята на новата столица е да представи Индонезия като една просперираща нация – до 2045 година. И, разбира се, държавата да поеме към едно по-устойчиво развитие. Това ще подпомогне справянето с климатичните промени и ще допринесе за тяхното предотвратяване.

Когато Нусантара стане столица, Джакарта ще остане икономически център и град на бизнеса, икономиката и туризма.

Бихте ли споделил коя е най-силната Ви връзка с България.

- Това е много добър въпрос. Моята най-силна връзка с България е много специална. Ако сравним двете страни, моята е твърде населена – там живеят почти 270 милиона човека. Тук се чувствам много по-спокоен – с времето, с планинските пейзажи... Освен това България винаги ще бъде специална за мен, защото това е моят първи пост като посланик. Тук научих много за преговорите в политиката.

Професионалният ми опит ми позволява да видя България от една по-различна гледна точка, а именно – от бизнес страната, и да работя върху обозначаването на пристанищата във Варна и Бургас, и тяхното превръщане в основни центрове. Това е моята цел по време на поста ми тук.

Казвате, че това е първият Ви дипломатически пост. С какво се занимавахте преди това?

- Моят живот е като филм, и това е една много дълга история. Винаги съм бил в частния сектор. Започнах да работя в шоубизнеса, правех телевизионни реклами, организирах събития, концерти, занимавах се с кино. Когато бях на 27, фалирах, и се насочих към съвсем друга сфера – енергетика и рудодобив. След това бях назначен за посланик в София.

Какво България би могла да научи от Индонезия по отношение на културния туризъм? Смятате ли, че има опит, който директно може да бъде приложен у нас?

- Смятам, че България и Индонезия могат много да научат една от друга. Мисля, че и двете страни са много ефективни в промотирането на своя туризъм и в правенето на успешни кампании. Смятам, че партньорството ще се засили. Когато туризмът се засили, това неминуемо се отразява и на икономиката, и на нейното успешно развитие. Има много аспекти, които са част от националната стратегия – за координиране и промотиране на туризма. Това включва централни и регионални институции, бизнес сектора, разбира се, много артисти – включително, дори и инфлуенсъри, и много други. Трябва всички заедно да участваме в това промотиране.

С какво България би могла да бъде интересна на един индонезиец?

- България е невероятна, както вече казах, тъй като вие имате всичко – море, планини, ски, исторически забележителности. Това е пълен пакет.

Също така в Индонезия, и особено на остров Бали, има българско общество, което само по себе си представлява интерес за местните индонезийци. Особено след края на пандемията все повече българи посещават Индонезия.

Както вече споменах, двете пристанища – Варна и Бургас, са на стратегическа локация, близо до Европа. Това също би представлявало интерес за бизнеса.

Индонезийският език отскоро е задължителен предмет за изучаване в специалността "Южна, Източна и Югоизточна Азия" в Софийския университет. Какво е значението на този факт? И виждате ли възможности за повече контакти между двете страни в сферата на образованието?

- Най-същественото е, че все повече млади български учени и студенти отправят поглед към Изтока и неговото значение, и конкретно – към Индонезия като най-голямата и най-населената държава в Югоизточна Азия, и това все повече представлява интерес за младите.

Много студенти посещават Индонезия по програма "Еразъм". Към този момент има студенти, които получиха пълна стипендия от индонезийското министерство на образованието, за да учат една  година индонезийски език в Джакарта.

По данни от края 2021 година стокообменът между България и Индонезия е около 100 милиона долара и продължава да расте. Какви са сегашните данни и кои са "акцентите" в този стокообмен? Какви са прогнозите Ви?  

- На първо място, нашата страна е един от най-големите производители на стоки за широка употреба и на палмово масло. Двете големи български пристанища могат да отворят път към пазара в Западна Европа – съответно за внос и износ, както и за други продукти, като гума и хартия.