Обобщение

site.btaКак да се преосмисли българската икономическа политика, дискутираха представители на институциите и експерти

Как да се преосмисли българската икономическа политика, дискутираха представители на институциите и експерти
Как да се преосмисли българската икономическа политика, дискутираха представители на институциите и експерти
Снимка: БТА

"България се нуждае от преосмисляне на своята икономическа политика. В момента започват да се редуват различни външни шокове, които оказват влияние върху бизнес цикъла и темпа на икономически растеж, и предвид ефектите от глобализацията, тези въздействия скоро няма да спрат". Това каза председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев при откриването на проведения днес дискусионен форум "Икономическата политика под натиска на кризите - възможности и ограничения", организиран от БСК по повод предстоящата (на 25 април) 42-ата годишнина от основаването на Камарата.

Целта на събитието бе да постави темата за необходимостта от спешно преосмисляне на българската икономическа политика, с особен акцент върху нейната реакция спрямо екзогенно предизвикани кризи и постигането на догонващ растеж. Форумът протече в два дискусионни панела - "Енергийна сигурност и икономически растеж" и "Парична политика, Еврозона и инфлация". Участници бяха представители на правителството, банковия и енергийния сектор, както и икономически анализатори, сред които: Даниел Лорер - министър на иновациите и растежа, Ива Петрова – зам.-министър на енергетиката, Лъчезар Богданов – Институт за пазарна икономика, Ивайло Найденов – БФИЕК, Любомир Дацов – Фискален съвет, Емил Хърсев – финансист, Кристофор Павлов – главен икономист на "УниКредит Булбанк". Форумът беше официално открит от председателя на БСК Добри Митрев и от икономическия съветник на БСК д-р Щерьо Ножаров, а модератор на дискусията бе журналистът Христо Николов от "Блумбърг ТВ България" (Bloomberg TV Bulgaria).

Според председателя на БСК новата реалност е свързана с нарушение на веригите за доставка, висока инфлация, диспропорции между финансовия и реалния сектор, високи бюджетни дефицити и бързо нарастващ публичен дълг. Националната програма за развитие "България 2014-2020 г." не постигна своите цели. "Проектът на Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) беше отхвърлян многократно, докато бъде приет технически. Това поставя под въпрос качеството на националните стратегически документи в областта на икономическата политика", коментира Добри Митрев. 

Според д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК, въпреки че България започна през 1988 г. прехода към пазарна икономика от близка изходна позиция с Румъния, Хърватия, Чехия, Полша, Унгария и другите държави от Централна и Източна Европа, днес тя остава последна по икономически и социални показатели в ЕС. Освен това разликата все повече се увеличава, въпреки че страната ни следва същите основни икономически приоритети като останалите държави-членки на ЕС. "Вероятно самото провеждане на икономическата политика на национално ниво страда от някакви дефицити", каза Щерьо Ножаров. Той подчерта, че в последните десет години се наблюдава бавен догонващ (конвергентен) растеж от порядъка на средно 4 процента годишно при нормално за бета конвергенция около 7 на сто. Според него, очевидно е, че има нужда от нов подход към целите за постигането на висок и конвергентен икономически растеж, членството в Еврозоната и ОИСР и настоящата дискусия е принос към това.

"Човешкият капитал и институциите са двата основни аспекта, върху които България трябва да работи активно, за да се развие икономиката ни". Това каза министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. Според министъра по отношение на човешкия капитал България е допуснала сериозна деградация след 1989 г. и страната ни е изгубила много от традициите в образованието, както и добрите преподаватели. Същите тенденции се виждат и в институциите у нас, затова човешкият капитал и институциите са двата основни аспекта, върху които България трябва да работи активно и дори агресивно, за да се развива икономиката, коментира министърът на иновациите и растежа. Той допълни, че в България, с помощта на Европейския съюз в последните години се инвестират интензивно капитали, и посочи, че за идващия програмен период само през Министерството на иновациите и растежа в българската икономика ще се влеят над 7 млрд. лева.

Войната в Украйна налага да се погледне по нов начин на приоритетите за сигурността на енергийните доставки, каза от своя страна заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова. Тя допълни, че неочаквано високите цени на електроенергията и волатилността на пазарите правят предизвикателствата огромни. Това са предизвикателства по отношение на гарантиране на сигурността на доставките и, в същото време, за намиране на устойчивия път на декарбонизация, както и гарантиране на достъпността на тези доставки на енергия и справяне с енергийната бедност. "На България, както и на останалите страни-членки на ЕС, се наложи да погледне по нов начин на участието на националните местни ресурси по отношение на гарантиране на сигурността на доставки, в това число и въглищата“, допълни Петрова. По думите й в Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидено използване на въглищата до 2038 г., както и по-гъвкаво участие в краткосрочна перспектива на този ресурс в покриване на нуждите на потребителите и пазара. Допълнително в Плана се вижда повишена амбиция по отношение на използването на потенциала на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), а също така, е записана цел за изграждането на 3,5 гигавата нови мощности от вятър и слънце до 2026 г. "Предвидени са мерки по отношение на изучаване на потенциала на "офшорния вятър", както и много съществена подкрепа по отношение на използване на ВЕИ за собствени нужди от бизнеса и домакинствата“, каза зам.-министър Петрова и добави, че само по Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени над 1,5 млрд. лева в подкрепа на мерките за енергийна ефективност.

По думите на зам.-министър Петрова диверсификацията на енергийните източници вече е необходимост, без която енергийната сигурност на страната е невъзможна. Правителството мобилизира сериозен ресурс за завършване на междусистемната връзка Гърция–България, която е ключова за алтернативните доставки на природен газ за страната и региона. Пускането в търговска експлоатация на съоръжението е планирано за втората половина на тази година. В синергия с този проект изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис е допълнителна възможност за повишаване на енергийната сигурност в тази част на Европа. Чрез "Булгартрансгаз" страната ни участва в реализацията му и се очаква съоръжението да бъде факт в края на 2023 г. 

Комуникираме интензивно и със съседните държави, за да договорим общи доставки на втечнен природен газ през Турция и Гърция. Проучваме и възможностите за доставки на природен газ от и за Румъния. Едновременно с това се водят преговори на равнище ЕС за централизирани единни газови доставки, които имат потенциала да постигнат приемливи за потребителите условия, подчерта зам.-министър Петрова.

Енергийният зам.-министър припомни и мерките на правителството за компенсиране на бизнеса заради поскъпването на електроенергията и на потребителите на природен газ на регулирания пазар. До момента този ресурс възлиза на около 4 млрд. лв. и продължава да се разходва. Сред акцентите в изказването беше още необходимостта да се дефинира понятието енергийна бедност, за да се предложат защитни механизми за най-затруднените потребители. 

Води се диалог с екипа на Министерството на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и всички работодателски организации по отношение на двустранните договори за дългосрочно предлагане на електроенергия. Това каза изпълнителният директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Ивайло Найденов. Той изтъкна, че за енергоинтензивната индустрия достъпната и поносима цена е много съществен въпрос, от гледна точка на планирането и заради това, че енергийните разходи формират между 40 и 80 процента от производствените разходи на различните предприятия. Заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова отговори, че в министерството работят активно за планирането на устойчивите решения. Дългосрочните договори са в процес на обсъждане с КЕВР. Според нея този сегмент на Енергийната борса ще даде възможност за предвидимост на поне част от разходите. Допълнително са заложени и редица инструменти за пазарни икономии, добави тя.

Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов коментира по темата за енергийните "шокове", че петролът вчера е по-евтин, отколкото през 1980-81 г., ако се изчисли през покупателната сила. "Тоест от гледна точка на индустрията като потребител, енергията все още е малко по-евтина, отколкото е била преди 42 години", заяви той. Според него, в историята е имало много по-тежки енергийни шокове и икономиката не се е "срутвала", дори след това е отбелязвала период на бърз технологичен и икономически растеж.

България няма да има проблеми с приемането в еврозоната от началото на 2024 г. Около тази теза се обединиха финансистите Любомир Дацов, Емил Хърсев и Кристофор Павлов във втория дискусионен панел.

"Инфлацията през 2021 и 2022 г. основно се дължи на прекъснатите вериги за доставки, които водят до оскъпяване на суровините и горивата. Отделно желанието за ускорено намаляване на неравенствата и бързо догонване на средните доходи в ЕС води до постоянно увеличение на социалните плащания, заплатите в публичния сектор и минималната работна заплата, което от своя страна ускорява още повече инфлацията. От една страна, класическият подход за възпиране на инфлацията изисква увеличаване на основния лихвен процент, от друга страна - една такава мярка би ограничила фирменото кредитиране и инвестиционната активност на бизнеса. "Това поставя паричната политика пред сложен избор и различните държави взимат различни решения", смята финансистът Емил Хърсев, който бе част от панелистите във втория дискусионен панел, посветен на паричната политика, Еврозоната и инфлационните процеси.

"Особен въпрос представлява преценката за това какви са ефектите от настъпилата свръхликвидност на банковия сектор и дали тя може да доведе до липса на интерес от страна на банките за финансиране на бизнес проекти, които са насочени към развитие на дейности, свързани с изкуствен интелект и други аспекти на дигиталната икономика, приемани като рискови. От друга страна, съседни на България държави (като Турция) вече от десетилетие напред инвестират в такива технологии и ние трябва да останем конкурентоспособни", изтъкна Кристофор Павлов, главен икономист на "УниКредит Булбанк" и добави, че "промяната в кредитните стандарти на банките не дават индикации за драматични промени на пазара. Разхлабената монетарна политика на централните банки на развитите икономики, особено в САЩ и в по-малка степен на Европа, ще доведе до намаляване на цените, но не до такава степен, ако инфлацията беше породена от увеличаване на агрегирането търсене на кредити и случващото се на пазара на труда“. 

Според финансиста Емил Хърсев, евентуалните пречки пред България при влизане в Еврозоната са по-малко в сегашната ситуация, тъй като геополитическите фактори ще имат по-голяма тежест. "Еврото вече е навлязло у нас - спестяванията, пазарът на имотите, наличностите са в евро. Евровите трансфери са значително по-евтини от левовите и, следователно - по-конкурентни. Присъединяването към Еврозоната колкото по-бързо се случи, толкова по-добре. Това ще ни постави във "вътрешния" кръг на Европа“, смята още Емил Хърсев.

Любомир Дацов - член на Фискалния съвет, счита, че "войната в Украйна не е виновна за високите цени на електрическата енергията, а е удобно извинение". Според икономиста е нужна промяна във фискалната политика и мерки за овладяване на фискалната експанзия. "Еднотипните мерки за овладяване на пандемията от страна на правителствата в целия свят, на базата на взети кредити за дарителство на населението, води до очакван отговор – увеличаване на цените при наличие на разбити вериги на доставки. Предвидимостта е ключова – големият проблем е не само на местно ниво, а на европейско. Трябва да преосмислим представата си за ниво на фискален резерв, с който да оперираме, и след като влезем в Еврозоната, това няма да бъде толкова важен въпрос, смята Дацов.

/ВЙ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:26 на 17.05.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация