site.btaАНА-МПА: Западните Балкани би трябвало да са част от Европейския съюз, заяви Кириакос Мицотакис

Югоизточна Европа, чувствителен регион на световната карта, трябва да се развива от зона на силни и комплексни различия в поле за градивни сътрудничества, от времена на сблъсъци към нов период на съвместни усилия, заяви премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис в Солун в петък, предаде специално за БТА гръцката агенция АНА-МПА. След края на срещата в рамките на гръцкото председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) гръцкият премиер призова Югоизточна Европа да поеме пътя на мира и международното право, общата сигурност и просперитет.

Това е основата на Декларацията от Солун, която беше единодушно приета и е признание за гръцкото председателство на ПСЮИЕ, заяви още Мицотакис. 

Според гръцкия премиер състоялата се среща е доказателство за динамиката в сътрудничеството между всички страни от региона. Срещата създава и пътна карта на общите цели и принципи, които според Мицотакис може да водят (региона) само напред.

Мицотакис подчерта, че 2033 г. би трябвало да е крайният срок за приемане на балканските страни в ЕС. 

„Това е амбициозна цел за Западните Балкани, но мисля че би могла да бъде реалистична, ако идеята за разширяване се завърне като основна ценност за Европейския съюз“, посочи още Мицотакис. 

Общата декларация от Солун, която беше приета „е официален документ за продължаващия ангажимент на страните относно принципите на демокрация, върховенството на закона и основополагащия принцип за взаимното уважение и солидарност“, посочи гръцкият премиер. Той отново изтъкна, че ключовият приоритет е присъединяването на целия регион на Югоизточна Европа  и особено на Западните Балкани към Европейския съюз, "почти 20 години откакто пътят (към ЕС) беше отворен (на среща) в Солун отново по време на гръцкото председателство на ЕС през 2003 г“.

Днес, каза Мицотакис, „настъпи моментът да се предприемат решителни стъпки за приемането на Западните Балкани в европейското семейство", като призна, че "очевидно те трябва да предприемат значителни действия да се съобразят с европейските директиви – само така тяхното присъединяване ще е възможно“. 

Декларацията на лидерите от три от страните-членки на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) и трима външни министри беше разпространена след приключване на срещата в петък вечерта.

В нея се посочва, че страните са се съгласили да си сътрудничат за подобряване на европейската перспектива пред региона – задълбочаване на диалога между ЕС и партньорите в региона, които не са страни-членки и хармонизиране на законодателството; енергийната сигурност – енергийната сигурност на Югоизточна Европа зависи от диверсификацията на енергийните източници и маршрутите за доставка, енергиен преход с преминаване към възобновяеми енергийни източници, коридори за природен газ и свързаност на електропреносните системи; засилено сътрудничество по отношение на въпроси, свързани със сигурността – ролята на НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и ангажимент за съвместни действия в борбата с организираната престъпност, тероризма, кибер престъпността и трафика на хора, подготовка при природни бедствия; увеличаване на съвместната дейност и свързаността по отношение на икономическия растеж – стратегията за Югоизточна Европа SEE 2030 Strategy наред със съществуващите политики и приоритети на ЕС – чисти, умни и сигурни връзки по отношение на дигиталния, енергийния и транспортните сектори, задълбочаване на сътрудничеството в областта на здравеопазването, образованието и проучванията; продължаване на справянето на последиците от КОВИД-19 – изграждане на най-добрите практики и уроци от пандемията, актуализация на обществените здравни планове; насърчаване на развитието на зелен растеж и справяне с изменението на климата: устойчиво развитие; справяне с изменението на климата и усилията, свързани с Парижкото споразумение; повишаване на зелената осведоменост; прилагане на Зелената сделка на ЕС и Зелената програма за Западните Балкани.

В декларацията се изразява подкрепа и благодарност към Парламентарната асамблея към ПСЮИЕ, като се изтъква ролята й в междупарламентарния диалог и сътрудничеството в насърчаване на демократичния диалог и зачитане на върховенството на закона.

На срещата в Солун е било подчертано и сътрудничеството между ПСЮИЕ и Съвета за регионално сътрудничество като негов оперативен орган и е била изразена признателността за председателството на Атина (2021-2022) под мотото „Укрепване на синергията в Югоизточна Европа“.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис председателства срещата в рамките на ротационното едногодишно председателство на Атина, което приключва на 30 юни. Декларацията е подписана от президентите на Словения, Черна гора, Косово, Босна и Херцеговина - Борут Пахор, Мило Джуканович, Вьооса Османи, Шефик Джаферович; премиерите на Молдова, Република Северна Македония, Албания, Хърватия – Наталия Гаврилица, Димитър Ковчевски, Еди Рама, Андрей Пленкович; вицепрезидента на Румъния Сорин Гриндяну; министрите на външните работи на Сърбия и България – Никола Селакович и Теодора Генчовска и заместник-министъра на външните работи на Турция Фарук Каймакчъ. 

На срещата присъства президентът на Европейския съвет Шарл Мишел и генералният секретар на Регионалния съвет за сътрудничество Майлинда Брегу. 

Подгорица поема председателството на ПСЮИЕ на 1 юли, а след нея председателстващата страна членка ще е Република Северна Македония. 

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт без промяна с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)