Исландия ще започне преговори с Европейския съюз за партньорство в областта на сигурността и отбраната, заяви на 17 юли премиерът на островната държава Криструн Фростадотир на съвместна пресконференция с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в исландския град Кефлавик. Фростадотир изрази надежда преговорите да приключат до края на годината, предаде Ройтерс. „Това е много важно за нас, за да покажем, че можем да си сътрудничим в сферата на критичната инфраструктура, на гражданската защита, на всякакъв вид инвестиции в отбраната с двойно предназначение, като това включва и хибридните, и киберзаплахите“, отбеляза тя.
Партньорството ще позволи на северната държава да получи достъп до фонда за отбрана на ЕС в размер на 150 милиарда евро, отбелязва „Блумбърг“. „Това споразумение ще бъде независимо от членството на Исландия в НАТО и съществуващите договори за отбрана със САЩ, създавайки трети стълб за интересите на сигурността на Исландия“, подчерта Фон дер Лайен.
На срещата Фростадотир заяви също, че скоро ще започне всеобхватен преглед на условията за търговия на Исландия с ЕС и припомни, че има за цел да постави въпроса за членството в обединението на референдум до 2027 г. От Рейкявик допълниха, че ще създадат експертна група, която да проучи предимствата и недостатъците на запазването на исландската крона в сравнение с приемането на еврото, предаде „Евронюз“.
Самата Фон дер Лайен потвърди, че възможността Исландия да се присъедини към ЕС остава - разбира се, в случай че страната реши да възобнови официално процеса на присъединяване. „Важното е да се помни, че решението е в ръцете на исландския народ. Исландия е в добра позиция да започне процеса отново и кандидатурата все още е валидна“, заяви тя. На въпрос дали опозиционната Народна партия би се обявила против членството на Исландия, Фон дер Лайен отказа коментар, заявявайки, че не е нейна роля да се намесва във вътрешната политика на Исландия. „Решението е в ръцете на исландския народ“, повтори тя, цитирана от исландската обществена медия „Рикисутварпид“.
Въпреки че предишното консервативно правителство на Народната партия официално оттегли кандидатурата през 2015 г., настоящите либерални коалиционни партии се съгласиха да поставят въпроса на публично гласуване, припомня местното англоезично издание „Айсланд Ревю“. Самата страна, макар и да не е държава членка на ЕС, е тясно интегрирана с него като член на Европейското икономическо пространство и на Шенгенското пространство за свободно придвижване.
В Исландия подкрепата за референдум за възобновяване на преговорите за членство в Европейския съюз се е увеличила, както и подкрепата за самото членство, сочи проучване на местната социологическа агенция „Маскина“. Според анкетата 44% от исландците в момента искат страната да се присъедини към ЕС, а 59% от анкетираните са за възобновяване на преговорите, като едва 18% са против. Това е най-високото ниво на подкрепа, наблюдавано досега в проучване на „Маскина“, и бележи голяма промяна в общественото мнение. Преди около година едва 25% са били за присъединяването, докато близо 40% са били против. Проучването е проведено онлайн от 24 до 28 април и са участвали 2343 респонденти от цялата страна.
Външният министър Торгердур Катрин Гунарсдотир цитира проучването на „Маскина“ в интервю за „Политико“. Изданието отбелязва, че в момента Исландия обмисля последиците от търговската война между двата си най-големи търговски партньори ЕС и САЩ и заплахите на Вашингтон да анексира разположената наблизо Гренландия.
„Бих казала, че обществената подкрепа за възобновяване на преговорите е налице“, заяви Гунарсдотир. Тя добави, че възобновяването на преговорите за присъединяване е „жизненоважно, когато става въпрос за геополитическата ситуация“, и отбеляза, че Исландия вече е напреднала „доста далеч в процеса на преговори“, преди прекъсването им през 2015 г. Гунарсдотир, която е и лидер на исландската проевропейска Реформистка партия, заяви, че „вярва на нацията и народа на Исландия, че ще решат да продължат“ и „се надява, че народът ще каже „да“ на референдум. Тя призна, че „чувствителни, емоционални“ теми като рибарството, селското стопанство и енергетиката биха били препъникамъни в бъдещи преговори.
Германското специализирано издание „Трефпункт“ разглежда отблизо дали Исландия би станала 28-а страна членка на ЕС, отбелязвайки, че това предизвиква много дебати през годините, а общественото мнение по въпроса в Исландия се променя постоянно. „Един от аргументите срещу членството се отнася до загубата на контрол върху жизненоважни индустрии като рибарството. Исландците се борят усилено, за да запазят водите си под национален контрол, а мисълта за споделянето им в рамките на Общата политика на ЕС в областта на рибарството не се харесва на критиците на присъединяването“, отбелязва авторът – датският политолог Йоханес Хусдал. Но същевременно добави, че „не става дума единствено за риба и закони, а за идентичност“. Исландците се възприемат като независими, самостоятелни и отговорни за собственото си бъдеще. Някои от тях се притесняват, че присъединяването към ЕС ще размие тези граници и ще превърне Исландия в просто поредната малка страна в голяма система. Други смятат, че влиянието на Исландия всъщност ще нарасне в рамките на ЕС, давайки ѝ реален глас при решения, които всъщност я засягат.
Разположена между Европа и САЩ, Исландия е политически разделена между тези, които се стремят към пълна интеграция в ЕС, и тези, които настояват за национална независимост и които дотогава са били по-склонни към връзки с Вашингтон, отбелязва специализираното електронно издание „Юръпиън Интерест“. Медията отбелязва, че заплахите на Тръмп срещу Гренландия са били следени отблизо в Исландия, която подобно на Гренландия, е била част от Дания, преди да обяви независимост през 1944 г. Същевременно дебатът за членство в ЕС не се дължи единствено на действията на САЩ, но и има икономически причини. Членството в Еврозоната е особено привлекателно за онези, които са разочаровани от волатилността на исландската крона. Това беше ключов мотив за кандидатстването за членство през 2009 г., което дойде непосредствено след финансовата криза от 2008 г., довела до колапса на три основни исландски банки, които оставиха страната на ръба на фалита.
Желание за присъединяването на Исландия към ЕС има и в континентална Европа. Даниел Хагедюс, регионален директор за Централна Европа във фондация „Маршал“ заяви в статия в „И Ю Обзървър“, че е крайно време Съюзът да направи северно разширение. „Териториалните амбиции на Вашингтон в Арктика, които директно оспорват суверенитета и териториалната цялост на Дания, сами по себе си са заплаха, но носят дългосрочни, екзистенциални последици за цяла Европа. Става ясно, че неинтегрираните, неутрални държави не работят като буферни зони между сферите на влияние. За агресивните велики сили с имперски нагласи те изглеждат като лесна плячка – приканвайки към хищническо поведение“, отбелязва той. Същевременно според него разширяването с Исландия би помогнало за противодействие на скептицизма към по-нататъшно разширяване на Съюза, а също би укрепило и финансовата му мощ, понеже Рейкявик би станал нетен донор в бюджета на обединението. „И накрая, разширяването със Северните държави би помогнало за противодействие на изместването на центъра на тежестта на ЕС на изток, тенденция, която се наблюдава от 2004 г. насам и която неизбежно ще се ускори с по-нататъшното разширяване към Украйна или Западните Балкани“, заключва Хагедюс.
/ПТА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
