Ако има някакъв светъл лъч, това е надеждата, че нашата журналистика ще си върне силата. Това казва проф. Филип Панайотов (1933-2023) през 2015 г., когато представя четвъртото и допълнено издание на книгата си „Йосиф Хербст. Живот и смърт". Днес се навършват 90 години от рождението на изследователя на историята на българската журналистика.
Филип Панайотов е роден на 30 октомври 1933 г. в село Златарица, Великотърновско. През 1956 г. завършва история във Философско-историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", след което две години работи като репортер в Българската телеграфна агенция (БТА). През 1958-1960 г. е редактор в седмичника „Патриот". През 1960-1965 г. е завеждащ отдел във в. „Народна младеж", през 1965-1967 г. е главен редактор на седмичника „Пулс", а през 1968-1970 г. - на месечното обществено-политическо списание „Младеж".
АВТОПОРТРЕТ НА ПОКОЛЕНИЕТО
През 1965 г. излиза от печат книгата на Филип Панайотов „Автопортрет на поколението”, посветена на второто в българската история социологическо проучване и първото в политическата история на България, в което прозвучават критични гласове. През април 1963 г. вестник „Народна младеж”, където Филип Панайотов е завеждащ отдел, предлага на читателите да размислят върху част от въпросите, на които преди век отговорил Карл Маркс по молба на дъщеря си Жени. Това е популярна английска игра от 1860 г., лексикон. На поканата от редакцията се отзовават 6787 души, които разказват накратко или по-надълго за своите цели, идеали, предпочитания, за щастието и любовта.
Както посочва Филип Панайотов, има писма от по 10-20 страници, а купищата анкетни листове карат пощальоните да сменят традиционните чанти с чували, за да докарат информационния потоп до адресата. На 24 и 25 януари 1964 г. резултатите от допитването са публикувани във вестника, започват коментарите в западни издания каква е българската младеж, а също и български за техните млади хора. След година се появява и обобщението, направено от Филип Панайотов в „Автопортрет на поколението” на издателство „Народна младеж“. Самият той тогава е на 30 години и попада в това поколение. Читателят може да улови неговите пристрастия по подбраните афоризми, които съпътстват социологическите данни, по коментарите за подобни проучвания на младежта и нейните проблеми. През 1967 г. излиза книгата му „В страната на Съветите - 30 години по-късно”, като продължение на историческото пътуване на проф. Асен Златаров в СССР през 1936 г.
ПРЕПОДАВА ЖУРНАЛИСТИКА ОТ 1969 Г.
Филип Панайотов е един от първите преподаватели в специалността „Журналистика”. От 1969 г. той е хоноруван преподавател по журналистика във Факултета по журналистика и масови комуникации, от 1972 г. - редовен преподавател. От 1973 г. е доцент, а от 1984 г. – професор.
През 1980 г. защитава дисертация за научната степен доктор на науките на тема: „Печатът в огъня на въстанието (Септемврийското въстание 1923 г. и българският периодичен печат)“. Бил е заместник-декан и ръководител на катедра „История и теория на журналистиката" от 1984 г. до 1992 г. Във Факултета по журналистика чете лекции по история на българската журналистика (1842-1944), история на българската публицистика, политическата цензура в България и журналистиката и модернизацията на българското общество. Като гост-професор Филип Панайотов е чел лекции във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър" и в Университета за национално и световно стопанство по народопсихология на българите.
В интервю на въпроса кое е най-важното нещо, на което учите студентите си, Филип Панайотов отговаря: „ На журналистите никога не е било леко, не е било леко и преди, не е леко и сега. Но аз много обичам Хербст и затова неговият девиз ми се струва, че заслужава да бъде девиз на всеки, който се посвети на журналистическата професия - „Никому в угода, на никого напук“.
СЪЗДАВА УНИВЕРСИТЕТСКОТО ИЗДАТЕЛСТВО
От 1970 г. до 1972 г. Филип Панайотов ръководи издателската дейност в Института за външна политика „Иван Башев". През 1986 г. той създава и ръководи университетското издателство „Св. Климент Охридски" в продължение на три години. През 1979 г. той създава седмичника „АБВ", на който е главен редактор до 1989 г.
От 1960 г. е член на Съюза на българските журналисти, като в много от дейностите и инициативите е участвал активно в течение на десетилетия. Членувал е в БКП (1964-1990) и в Българското историческо дружество (1964-1990).
ПРИЗНАНИЕ
Проф. Филип Панайотов е удостояван с многобройни отличия и награди. През 1983 г. получава орден „Кирил и Методий" първа степен и звание „Заслужил деятел на културата“. През 1980 г. е удостоен с първа награда на Съюза на българските журналисти, а през 2004 г. - с Голямата награда на Съюза на българските журналисти „Йосиф Хербст" за принос към българската журналистика. През 2003 г. проф. Филип Панайотов получава Почетен знак – синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски".
АВТОР Е НА НАУЧНИ, ПУБЛИЦИСТИЧНИ И ХУДОЖЕСТВЕНИ ТЕКСТОВЕ
Филип Панайотов е автор на научни, публицистични и художествени произведения, между които „Двубой в ефира 1941-1945" (1975), „Печатът в огъня на въстанието" (1979), „Йосиф Хербст. Живот и смърт" (1981), „Д-р Кръстьо Раковски" (1988), „Истината, в която никой не повярва" (1990), „И мъртвите ще проговорят" (2004), „Вестници и вестникари" (2008).
През 2009 г. излиза книгата му „Изрезки от стари вестници“, която включва 14 разказа за общуването на проф. Филип Панайотов с емблематични личности на XX век в българската култура , сред които проф. Николай Генчев, Стефан Продев, Радой Ралин, Юрий Любимов, Валери Петров и Тодор Боров. През 2011 г. се появява изданието „Без недомлъвки", включващо публицистични текстове, писани от проф. Панайотов в периода 1970–2011 г. и отразяващи отпечатъка на неговите илюзии, заблуди и пристрастия. Под негова редакция са подготвени и издадени „Алманах на Софийския университет „Климент Охридски" 1938-1988" и Алманах „България 20 век" (1999).
"ЙОСИФ ХЕРБСТ. ЖИВОТ И СМЪРТ"
През април 2015 г. е представено четвъртото и допълнено издание на книгата на Филип Панайотов за Йосиф Хербст - „Йосиф Хербст. Живот и смърт". В новото издание той добавя неизвестни щрихи от дейността и живота на Йосиф Хербст, отнасящи се до неговите наблюдения за събитията в Русия, а също и неизвестни подробности за атентата в катедралния храм „Св. Неделя” през 1925 г.
Когато преди години провежда своето разследване на атентата, Филип Панайотов потърсил мнението на акад. Тодор Павлов, който му отговаря, че когато косата на младока журналист побелее като неговата, тогава ще разбере истината за атентата, но едва ли ще я напише. „Не знам как ще се посрещне това четвърто издание, но си мисля, че много неща, които ни морят днес, са завързани в онова време и ако не се поучим от урока на Хербст за национално помирение, не ни чака нищо добро”, казва пред присъстващите в залата на представянето проф. Филип Панайотов.
На въпроса „Българските журналисти намериха ли Йосиф Хербст и има ли той място в съвременната българска журналистика?“, проф. Филип Панайотов отговоря: „Йосиф Хербст винаги ще бъде актуален и винаги ще бъде неудобен, защото неговият вик за свободни хора няма да заглъхне. Няма да заглъхне неговият вик срещу умствения мързел. Няма да заглъхне неговият вик срещу невежеството. Няма да заглъхне неговият вик срещу простащината“.
Проф. Панайотов посочва, че не бива да отричаме днешната журналистика. „Разбира се, всички тези отвратителни явления, които са съществували и по времето на Хербст, и в други времена, продължават да съществуват днес и даже са господстващи. И все пак макар и отделни журналисти със своя правдив глас, с разследването на безобразията, които стават всеки ден, с изричането на истината всъщност, даже и да не знаят името на Хербст и даже нищо да не са чели от него, те всъщност вървят по неговия път“, допълва той.
На 14 юни 2023 г. проф. Филип Панайотов почина на 89-годишна възраст, няколко месеца преди да навърши 90 години.
/ ГН
/МГ/отдел „Справочна“ на БТА
