Приетият от парламента нов Закон за пазарите на криптоактиви противоречи на европейския регламент и създава хаос на пазара в България, гласи позиция на фирмата за организиране и провеждане на обучения "Крипто Академията", получена в БТА. В нея се посочва, че съгласно въведения в българското законодателство лицензионен режим за криптокомпаниите, тези фирми които са оперирали в противоречие с европейския регламент относно криптоактивите (MiCA), нямат право да получат лиценз.
Регистрираните у нас след 30 декември 2024 година криптокомпании осъществяват дейността си в нарушение на регламента MiCA, който е в сила за всички държави членки на Европейския съюз от тази дата. MiCA забранява криптокомпании, които не са регистрирани в Националната агенция за приходите (НАП) до 30 декември 2024 година да осъществяват дейност без MiCA лиценз, посочва адвокат Десислава Спасова, съосновател на "Крипто Академията", юрист и специалист по търговско право и европейската и българската правни рамки, регулиращи дейностите, свързани с криптоактиви, пише в позицията.
В този смисъл е и становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари, съгласно което регистрираните след 30 декември 2024 година криптокомпании нямат право да предлагат услугите си до получаване на MiCA лиценз, посочват от фирмата.
Последствията са сериозни, защото на пазара има незаконно функциониращи криптокомпании, казва Спасова. Това означава, че всички сключени от тях сделки са нищожни. С други думи, криптокомпаниите трябва да върнат получените от клиентите си средства, а клиентите трябва да върнат на същите закупените от тях криптовалути.
Проблемът с нищожността на сделките е свързан и с въпроса дали се дължат данъци по тях, посочва Марина Мучакова, съосновател на "Крипто Академията" и специалист по темата за данъчното облагане на криптоактиви. Според нея трябва да има становище на НАП по темата.
На следващо място, регистрирането на криптокомпании в НАП след 30 декември 2024 година повдига темата доколко тези действия на държавата са довели до създаване на условия за нелоялна конкуренция, казва Николай Хаджийски, съосновател на "Крипто Академията" и юрист, който специализира в правните аспекти на криптоактивите и мерките за предотвратяване на прането на пари, пише в позицията.
Като пример е посочено, че ако дадена криптокомпания е учредена на 1 февруари 2025 година, или с други думи, след като е следвало да бъде "затворена" регистрационната процедура в НАП, е трябвало да изчака до приемане и обнародване на закона за пазарите на криптоактиви, за да кандидаства за MiCA лиценз и по този начин да оперира законосъобразно. В другия случай, криптокомпания, която е регистрирана в НАП на 1 февруари 2025 година, е осъществявала дейност в пряко противоречие с регламента MiCA, като съответно е сключвала нищожни сделки и е заела пазарен дял на криптокомпаниите, решили да спазват закона, подчертава Хаджийски.
Настоящият проблем повдига въпроса и с репутацията на криптосектора. Допускането на незаконни компании на пазара със сигурност не допринася за изграждането на добро име на криптосектора и доверие в криптокомпаниите, според компанията. Не на последно място, следва да се посочи, че проблемът "лоялна срещу нелоялна конкуренция“ има не само национално измерение, но и такова на ниво Европейски съюз, тъй като регламентът MiCA постави на изчакване всички криптокомпании в ЕС.
Екипът на "Крипто Академията" категорично се обявява за законността, правовия ред, защита правата на клиентите на криптокомпаниите, лоялната конкуренция и доброто име на криптосектора при пълно спазване на регламента MiCA, се посочва в съобщението.
БТА припомня, че в средата на месец юни Народното събрание прие на второ четене Закон за пазарите на криптоактиви, внесен от Министерски съвет. По този начин в националното законодателство се въвеждат мерки за осигуряване на условия за прилагане на изискванията на регламенти на Европейския съюз относно пазарите на криптоактиви, информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянията на определени криптоактиви, както и мерки, свързани с оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор.
Преди приемането на закона дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с виртуални валути (или криптовалути) не бяха регулирани, освен за целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. От 7 август 2020 г. у нас бе установен регистрационен режим на лицата (администриран от НАП), които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, и на доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги.
Според приетия закон, предоставящи услуги с криптоактиви в България, могат да подадат заявление за лиценз и да привет дейността си в съответствие с новите правила. За тези фирми, които са били вписани в поддържания от НАП регистър на лицата, предоставящи услуги с криптоактиви, преди 30 декември 2024 година, преходният период е до 1 юли 2026 година. За лица, които са били вписани в регистъра в периода от 30 декември 2024 година до влизане в сила на закона, се прилага тримесечен срок за подаване на заявление за лиценз и привеждане на дейността в съответствие с новите изисквания.
Законът определя, че Комисията за финансов надзор е национален компетентен орган за целите на лицензирането, регулирането и надзора върху дейностите на доставчиците на услуги за криптоактиви, издателите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, и на издателите на токени, обезпечени с активи. Българската народна банка от своя страна е надзорен орган по отношение на дейността на издателите на токени за електронни пари.
