Над 200 фирми в България предлагат услуги, свързани с виртуални валути, сочи справка в електрония публичен регистър, поддържан от Националната агенция за приходите.
Електроният регистър, който за последно е бил обновяван през тази седмица, съдържа списък на лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и фиатни валути без златно покритие, услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива, позволяващо осъществяването на контрол върху активите, и услуги, свързани с публично предлагане на виртуални активи, както и на доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги.
Задължението за вписване в електронния списък е уредено в наредба, издадена от министъра на финансите, която посочва условията и реда на това изискване, което е част от Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Тези законови текстове към момента представляват единствената форма на регулация на пазара на виртуални валути в България, като се очаква това скоро да се промени.
През месец май тази година на първо четене в бюджетната комисия към парламента, както и в пленарна зала, депутатите приеха Законопроект за пазарите на криптоактиви. По този начин у нас ще се въведат мерки, които осигуряват условията за прилагане на изискванията на регламенти на Европейския съюз относно пазарите на криптоактиви.
Предвижда се Комисията за финансов надзор (КФН) да бъде национален компетентен орган за целите на лицензирането, регулирането и надзора върху дейностите на доставчиците на услуги за криптоактиви, издателите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, и на издателите на токени, обезпечени с активи.
Предвижда се Българската народна банка да бъде надзорен орган по отношение на дейността на издателите на токени за електронни пари.
След окончателното приемане на закона е предвиден преходен период за привеждане на дейностите в съответствие с новите изисквания за доставчиците на услуги за криптоактиви, които са предоставяли услугите си съгласно българското законодателство преди края на 2024 година. Според проектозакона този преходен период е до края на 2025 година, но е възможно периодът да бъде изменен, тъй като между първо и второ четене на закона има внесени предложения за промени.
Според предложение, внесено от председателя на Комисията по бюджет и финанси Делян Добрев и група народни представители, се предвижда преходният период да бъде до 1 юли 2026 година за лицата, вписани в регистъра на НАП преди 30 декември 2024 година. За лицата, вписани в регистъра в периода от 30 декември 2024 година до влизане в сила на закона, се предлага тримесечен срок за подаване на заявление за лиценз и привеждане на дейноста в съответсвие с новите изисквания.
След влизане в сила на закона, НАП ще преустанови воденето на електронния публичен регистър, предоставяйки го на КФН, която от своя страна ще го публикувана на своята интернет страница.
/ИЦ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
