site.btaЕмитиране на ДЦК през фондовата борса, въвеждане на мултифондова система при пенсионните фондове и крипто регулацията са сред основните приоритети на КФН

Създаването на възможност за първично емитиране на държавни ценни книжа през Българската фондова борса, регулацията на пазара на криптоактиви у нас, въвеждане на мултифондова система за пенсионноосигурителните дружества, както и възможността те да инвестиране в т.нар. инфраструтурни облигации са сред основните приоритети на Комисията за финансов надзор (КФН). Това стана известно по време на бизнес закуска, на която ръководството на КФН представи основните си цели и политики, които възнамерява да води в рамките на целия си мандат. Събитието се състоя днес в столичния хотел „Гранд Хотел Милениум София“.

Председателят на КФН Васил Големански отбеляза, че регулаторът си поставя за цел да следва принципите на диалог и партньорство с поднаднозрните лица, медиите и всички институции.

„Считам че КФН не трябва да бъде бухалка или инструмент, с който да се наказват нашите поднадзорни лица,  а по-скоро КФН трябва да е основен техен партньор“, каза Големански.

По думите на Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор“, проектозаконът за мултифондовата система при пенсиоосигурителните дружества се очавка да бъде обявен за обществено осъждане съвсем скоро. Този модел би позволил на пенсионносигурителните дружества да инвестират парите на осигурените лица по-много по гъвкав начин, определяйки различни нива на риск за всяко едно от лицата.

Йорданова обясни, че според проведените симулации и  изследвания на база 10 и 20-годишни периоди се очаква в резултат на мултифондовата система доходността, която се реализира върху активите, управлявани от пенсионните дружества да се удвои спрямо настоящите нива.

В контекста на тази реформа въвеждането на възможност пенсионните компании да инвестират в т. нар. инфраструктурни облигации би позволило средствата на осигурените лица да се влагат в българската икономика, уточнявайки, че понастоящем 67 на сто от инвестициите на българските пенсионни дружества са в чужбина.

По думите ѝ, в страни като Румъния, Гърция, Италия, Франция и други пенсионните компании са основни институционални инвеститори, които финансират големи инфраструктурни проекти, подчертавайки, че не става дума само за изграждане на пътища, а за всякакви инфраструктури, включително ИТ такива и прочее.

"Инфраструктурните проекти биха дали дълбочина на капиталовия пазар в България“, добави Васил Големански.

Активите, управлявани от пенсионноосигурителните компании у нас, са преминали психологическата граница от 30 млрд. лева, посочи Диана Йорданова. Към края на месец септември тази година активите на пенсионните дружества възлизат на 30,19 млрд. лева, като най-големи са натрупванията по универсалните пенсионни фондове (УПФ) – 26,23 млрд. лева. Общият брой на осигурените лица е 5,1 млн. души, като около 80 на сто или 4,1 млн. лица се осигуряват в УПФ.

По отношение на идеята първичното емитиране на държавни цени книжа да се случва и чрез Българска фондова борса, Големански посочи, че КФН подкрепя тази инициатива, тъй като тя е полезна както за държавата, така и за инвеститорите.

По този начин се създава вторичен пазар на ДЦК у нас където всеки гражданин ще получи достъп до възможността да придобие подобен финансов инструмент като по този начин ще може да финансира собствената си държава, стана известно от думите на Големански. Той уточни че ДЦК вървят с доходност в момента от около 3,5 на сто като са 100 процента гарантирани от държавата и ако се закупят през БФБ инвеститора не дължи данък.

„Защо да не позволим да имат достъп гражданите до този атрактивен финансов инструмент, чрез който ще финансират собствената си държава“, попита риторично председателят на КФН.

По думите на Деница Величкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, регулацията на криптоактивите е едно от предизвикателствата пред институцията, тъй като досега този сектор не е бил обект на надзор. Тя уточни, че гратисният период за компаниите предгалащи услуги, свързани с криптоактиви у нас, да се регистрират е една година. До юли месец догодина те трябва да са подали документи. По думите ѝ от 215 компании в тази сфера у нас, вписани в регистъра, който досега се водеше от Националната агенция за приходите, а отскоро премина към КФН, около 60 компании вече са декларирали намерение да имат издаден лиценз.

„Имаме писмена кореспонденция с лицата в регистъра за да можем да ги насочим и да ги подкрепим в процеса“, каза Величкова.

Васил Големански добави, че придобивайки лиценз в България тези компании за криптоактиви могат да работят из цяла Европа, поради което КФН ще бъде много прецизен при лицензирането, проверявайки всички обстоятелства около компаниите и лицата, свързани с тях.

Системата "бонус-малус“ при автомобилното застраховане у нас трябва да влезе в сила най-късно до началото на февруари следващата година, посочи Пламен Данаилов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор“. Тя ще даде възможност всеки един застраховател да изработи собствена система за оценка на риска при застраховане уточни той.

Данаилов обобщи, че на българския пазар оперират общо 36 застрахователни компании – 10 в животозастраховането и 26 в общото застраховане, както и 1 голяма презастрахователна компания.

Той изрази съжаление, че застрахователния пазар е предимно доминиран от автомобилното застраховане, призовавайки гражданите да започнат да мислят не само за автомобила, но и за дома и здравето си.

Петър Джелепов, член на КФН, посочи, че основната цел на регулатора е защитата на потребителите, като до голяма степен това е свързано с финансовата грамотност. „Информираността на гражданите е основна цел за нас“, каза той.

Бизнес закуската е част от годишната конференция „Говори КФН 2025. Диалог. Надзор. Посока“, която се провежда днес в „Гранд Хотел Милениум София". По-късно през деня КФН ще проведе и „Ден на потребителя“, където експертите на комисията ще предоставят консултации и разяснения по въпроси, свързани с финансовите продукти и услуги.