site.btaПреди 55 години съветската космическа станцията „Венера – 7“ каца на планетата Венера

На 15 декември 1970 г. съветската космическа станция „Венера – 7“ каца на планетата Венера. Това е първото в историята успешно приземяване на апарат на друга планета. Сондата е изстреляна на 17 август 1970 г. от космодрума „Байконур“ в Казахстан с ракета-носител „Мълния-М“. Датата на изстрелването е избрана като най-подходяща, поради минималното разстояние, на което са разположени Земята и Венера  в съответния времеви прозорец  – 42 милиона километра.

„Венера – 7“ е част от научно-изследователска програма, която провежда  поредица от мисии, чието начало е поставено през 1961 г. с изпращането на първата станция – „Венера – 1“. След осъществяването на меко кацане сондата предава данни за планетата в продължение на 23 минути преди да изгуби връзка с Контролния център на Земята. Благодарение на работата на научния апарат става ясно, че температура на Венера е 475 градуса по Целзий, атмосферното налягане е 92 бара, а скоростта на вятъра е 2,5 м/сек.

„Венера – 7“ е усъвършенстван модел на предходните станции от серията мисии. Тя има кълбовидна форма, тежи 1180 килограма и е изработена от здрав материал, който ѝ позволява да издържи на високото налягане и температурата на Венера.  

Повече за станцията „Венера – 7“ четем в бюлетините на БТА „Международна информация“ и „Международна информация – Служебен“:

Полетът към планетата Венера 

Москва, 17 август 1970 г. /БТА/ Съветската автоматична станция „Венера – 7“ започна многомесечния си полет към планетата Венера. Инсталираната на станцията апаратура работи нормално.

Проектирането, създаването на усъвършенствана станция, разработването на научната програма бяха запланувани така, че именно на 17 август да излети „Венера – 7“ и да започне космическия си маратон.

На всеки 19,5 месеца е удобно да се изстрелват станции до Венера, защото по това време разстоянието между Земята и тази планета е минимално – 42 000 000 километра. Последното удобно време беше през януари 1969 г., когато бяха изстреляни две съветски станции „Венера – 5“ и „Венера – 6“. (…)

Новата станция трябва да продължи изследването на планетата и нейната атмосфера, а също на междупланетното пространство. От станция „Венера – 1“, която стартира през февруари 1961 г., до станция „Венера – 5“ и „Венера – 6“ непрекъснато се разширяваше кръгът на научните задачи, усложняваше се програмата на изследванията.

Първоначално се изпробваше техниката на далечните космически полети. Следващите етапи от програмата се характеризираха с влизане в атмосферата на Венера в предварително определения район.

Определянето на химическия състав на атмосферата, измерването на нейната температура, плътност и налягане от съветските станции представляваше пряко проникване в тайните на планетата.

Развитието на космическата техника, усъвършенстването на ракетите-носители, разработването на точни методи за управляване на полета, създаването на нови материали позволиха да се направи значителна стъпка в проектирането и конструирането на космически станции.

Така например теглото на „Венера – 1“ беше 643,5 кг, а „Венера – 7“  тежи почти два пъти повече – 1180 килограма.

***

Съветска космическа година

Москва, 15 декември 1970 г. /кор. на БТА Г. Ведроденски/ Учените и всички специалисти оценяват полетът на съветската автоматика станция „Венера – 7“ като  нов голям успех в овладяването на косми­ческото пространство.

Това бе подчертано в коментариите на съветски и чужде­странни учени, които бяха разпространени тук след съобщението за нейния благополучен полет. (…)

Междупланетната автоматична станция „Венера – 7“ стартира на 17 август съгласно Програмата за изследване на космическото пространство и планетите от Слънчевата система. Нейният полет в много отношения е сходен на схемата, осъществена от „Венера – 4“ (на 18 октомври 1967 г.). „Венера – 4“ извърши първото в света меко кацане върху повърхността на Венера, но тя е един значително по-усъвършенстван апарат в сравнение с другите станции от този тип, наред с това, в голяма степен е разширен кръгът на нейните задачи с оглед на по-нататъшното задълбочено изучаване на планетата и нейната атмосфера.

Огромното металическо тяло на „Венера – 7“, тежащо 1180 килограма (почти два пъти повече от теглото на първата „Венера“, пусната, както е известно, през 1961 г.) прелетя в пространство­то за 120 денонощия разстояние от 320 милиона километра.

Внимателното проследяване на данните за полета на апарата и особено за минутите на навлизане в атмосферата на пла­нетата, говорят за изключителната точност на извършените опера­ции, за надеждността на системите и съоръженията.

След обработването на данните, няма съмнение, че ще бъдат направени нови солидни научни изводи – принос в борбата за овладяването на вселената.

***

Полетът на „Венера – 7“

Москва, 15 декември 1970 г. /АП/ Седмата съветска автоматична станция „Венера“ ще навлезе днес в нажежената и тежка атмосфера на Венера и ще направи опит да извърши първото успешно спускане и меко кацане на повърхността на планетата.

Всички досегашни съветски опити за изпращане на автоматични станции на Венера бяха неуспешни.

„Венера – 7“ бе изстреляна на 17-ти август. Съоръженията, които се намират на борда на автоматичната станция не бяха посочени, обаче се счита, че между тях има устройства за анализиране на газове, инструменти за измерване на топлината. и налягането и радиоприематели и предаватели.

Голяма част от теглото се пада на дебелата обвивка на автоматичната станция, която трябва да я защити от налягането от 100 атмосфери и температурата от 500 градуса Целзий (918 градуса Фаренхайт), в които ще попадне.

В официалните съобщения, публикувани до 18 ноември се казваше, че „Венера – 7“  функционира правилно. До този момент били установени 85 радиовръзки със станцията.

Предишните съветски автоматични станции, насочени към Венера или изгаряха или бяха смазвани от налягането. В съобщението за изстрелването на „Венера – 7“ се казваше, че това е „подобрен вариант“ на предишните автоматични станции, което очевидно означаваше, че „Венера – 7“ е по-добре изолирана и с подсилена обвивка.

Западни специалисти по космическите проучвания посочиха през август, че са уловили радиосигнали, които са ги довели до заключението, че „Венера – 7“ е част от двоен експеримент, в който ще бъде включена евентуално още една станция „Венера – 8“. Те посочиха по-късно, че „Венера – 8“ вероятно изобщо не е могла да се откъсне от орбитата си около Земята.

Съветските източници не потвърдиха и не опровергаха тези предположения. (…)

***

Човечеството навлезе в ерата на практическата космонавтика

Статия от главния конструктор на „Венера – 7“ 

Москва, 17 декември 1970 г. /БТА/ Завършването на полета на съвет­ската междупланетна станция „Венера – 7“ потвърждава, че човечест­вото е навлязло в ерата на практическата космонавтика – в ерата на самоходните апарати, които могат да изследват Луната и планетите, на автоматичните станции, които ще донасят на Земята образ­ци от почвата на други планети, пише в „Правда“ главният конструк­тор на „Венера – 7“.

Той разказва за устройството на спускания апарат на станция­та, който на 15 декември влезе в атмосферата на Венера.

Спусканият апарат представлява почти сфера – „топка“ от особено здрав материал. Сферата е най-икономичната форма при дадения обем. Освен това тя позволява да се издържат големи налягания при малко тегло, пояснява конструкторът.

Когато през 1967 година „Венера – 4“ за пръв път навлезе в ат­мосферата на Венера, разказва той, ние не разполагахме с доста­тъчно знания за нейната природа. След това още два апарата – „Венера – 5“ и „Венера – 6“ – направиха измервания в атмосферата на Вене­ра.“ Сега са известни характеристиките на атмосферата на Венера. В съответствие с тези знания беше създаден и спусканият апарат на „Венера – 7“.