В Европа и Централна Азия продължаващата пандемия от Ковид-19 и избухването на войната в Украйна поставиха продоволствената сигурност и здравословното хранене под огромен натиск. Цените на храните достигнаха скочиха, което постави пред националните лидери предизвикателството да гарантират, че никой не е изоставен. Разработен от осем агенции на ООН, докладът "Регионален преглед на продоволствената сигурност и изхранването в Европа и Централна Азия за 2022 г." предоставя ценна информация, която може да помогне за справяне с тази ситуация, пише Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Представеният днес на виртуално събитие доклад предлага свежи данни и анализ на регионалните тенденции и отбелязания напредък към постигане на целта за устойчиво развитие при нулев глад и включва проучвания за създаване на политически рамки, които да направят здравословните диети по-достъпни и хранително-вкусовите системи по-екологично устойчиви в региона на Европа и Централна Азия.
Възползвайки се от цифрите и препоръките, съдържащи се в доклада, държавите трябва да са в състояние да подпомагат дребните стопани, селските общности и всички участници по веригата на хранителната стойност и да помагат на бедните и уязвимите чрез холистични програми, както е предвидено в целите за устойчиво развитие.
"Както при предишните издания на "Регионалния преглед на продоволствената сигурност и изхранването в Европа и Централна Азия", ние се надяваме, че този доклад предоставя ценни знания и доказателства и допринася за идентифицирането на възможности за информиран диалог и съгласувани действия от всички партньори, докато работим заедно за ускоряване на напредък към целта за "свободни от глад" и здрави Европа и Централна Азия", пишат осемте организации на ООН в предговора на доклада.
Докладът е изготвен съвместно от Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО), Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD), Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), Програмата за развитие на ООН (ПРООН), Икономическата комисия за Европа на ООН (UNECE), Световната продоволствена програма (WFP), Световната здравна организация (СЗО) и Световната метеорологична организация (СМО).
Продоволствена сигурност и изхранване в региона
Въпреки въздействието на Ковид-19 и войната в Украйна, данните и тенденциите от последните години очертават предимно обнадеждаваща картина на продоволствената сигурност и изхранването в Европа и Централна Азия. Регионът като цяло е в много по-добра позиция, отколкото други части на света, но трябва да се обърне внимание на някои тенденции, за да се избегнат неуспехи.
Докладът изчислява, че разпространението на недохранването в света се е увеличило до 9,9 процента през 2020 г. и е нараснало още повече оттогава, докато средната стойност за над 50-те страни в Европа и Централна Азия остава под 2,5 процента през последните години. Въпреки че в някои части на региона (Кавказ, Централна Азия и Западните Балкани) делът на населението, определено като недохранено, нараства (и вероятно ще продължи да расте) средният регионален показател се очаква да остане под 2,5 процента.
След като се увеличи рязко през 2020 г., регионалното разпространение на умерена или тежка продоволствена несигурност се увеличи отново през 2021 г. (от 11,3 процента през 2020 г. на 12,4 процента през 2021 г.), отразявайки влошаващата се ситуация за хората, изправени пред сериозни трудности поради пандемията от Ковид-19. Като цяло около 116,3 милиона души в региона са били с умерена или тежка хранителна несигурност през 2021 г., като 25,5 милиона са били добавени само за две години. Броят на хората с тежка продоволствена несигурност – тези, които нямат редовен достъп до достатъчно безопасна и питателна храна – растеше бързо, като се увеличи с повече от 13 милиона от 2019 г. до 2021 г.
Като положителна бележка, в този регион забавянето на растежа (нисък ръст спрямо възрастта) и отслабването (последицата от недостатъчен прием на храна) засягат съответно 7,3 процента и 1,9 процента от децата под 5-годишна възраст, докато в световен мащаб тези проблеми засягат над три пъти повече хора.
Наднорменото тегло и затлъстяването в региона остават тревожен проблем както сред децата, така и сред възрастните, надминавайки средното за света.
Разходите за здравословна диета се увеличиха в почти всички страни от Европа и Централна Азия поради по-високите потребителски цени на храните. Все пак, с някои държави като изключения, по-голямата част от хората в региона (приблизително 96,4 процента) биха могли да си позволят здравословна диета, в сравнение със средните за света 58,0 процента през 2020 г. Въпреки това някои хора с по-нисък среден доход и страни, нетни вносителки на храни в региона (като Армения, Киргизстан и Таджикистан) имат много висок процент от населението си (над 40 процента), което не може да си позволи здравословна диета.
Осигуряване на здравословни диети и устойчиви хранително-вкусови системи
Страните от региона имат много различни нива на развитие и на бюджетна подкрепа за сектора на храните и селското стопанство. Освен това повечето страни, особено тези със среден доход, са силно засегнати от последните регионални и глобални проблеми и имат ограничен капацитет да инвестират в агрохранителни системи като път за преодоляване на кризата.
Както се подчертава в доклада, политиките в областта на храните и селското стопанство трябва да бъдат пренасочени, за да бъдат по-подходящи за справяне с "тройното предизвикателство" на настоящите системи за хранително-вкусовата промишленост – увеличаване на достъпността на здравословните диети, осигуряване на по-добър поминък за фермерите и подобряване на екологичната устойчивост. Това може да бъде постигнато, ако фискалните стимули могат да достигнат отвъд подпомагането на отделни фермери и да насочат към подобрения в общите услуги, включително селскостопански изследвания и развитие, образование, разширяване, действия за контрол върху вредители и болести, обществени системи за контрол на безопасността на храните, климатично интелигентно земеделие и ефективни технологии и практики за емисии.
Чрез преосмисляне на сегашните структури за подпомагане на селското стопанство може да бъде насърчена дори консумацията на здравословни хранителни продукти - главно плодове, зеленчуци и варива, предполага докладът на ООН.
Но не само селскостопанските политики трябва да участват при определянето на рамката за по-здравословни и по-устойчиви, справедливи и ефективни агро-хранителни системи. Необходими са и допълващи политики, които са извън хранително-вкусовите системи – включително здравеопазване, социална защита, търговия и околна среда, за да се гарантира, че усилията за пренасочване са ефективни в региона.
Особено по отношение на устойчивостта на околната среда и по-голямото намаляване на емисиите на парникови газове, от лидерите се изисква да мислят цялостно и да улесняват прилагането на научнообосновани, интелигентни по отношение на климата и енергийно ефективни технологии и практики по веригите за доставка на селскостопански храни.
Преди всичко, отбелязва докладът, от ключово значение е всички усилия да отчитат местните обстоятелства и да зачитат принципа на участие, за да постигнат успех.
/ЕС/
news.modal.text
