site.btaМинистерски съвет: Решения

Одобрен е проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година

Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (АСБП 2026-2028), представляваща мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Бюджет 2026 се изготви в съответствие с приетия първи Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт, съответно същите се отразиха и в националните бюджетни документи. По отношение на фискалната политика се запазва приоритетът за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с цел повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.

Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по  бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 1,95583 лева за 1 евро.

Разчетите за периода 2026-2028 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, основните допускания и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки.

Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката до 2,7% през 2026 година. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. -  3,5%. Средногодишната инфлация ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (по национална методология на касова основа), изразен като дял от БВП, за 2026 г. е дефицит от 3,0% от БВП. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ също е в размер на 3,0% от БВП за 2026 г.

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро  (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 година. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.

През периода 2026-2028 г. приходите, помощите и даренията по КФП като дял от БВП са съответно 42,8% от БВП през 2026 г. и 40,5% от БВП през 2027 г. и 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 39,6% от БВП през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 година. Данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост.

При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство:

• Увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
• Разширяване на обхвата на стоките, подлежащи на фискален контрол, за които е налице задължение за предварително деклариране на данните за превозите;
• Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
• Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;
• Продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
• Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания и през 2026 г.;
• Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили.
• Въвеждане на данъчно облекчение, с което се признават за данъчни цели допълнително 25 % от разходите за научноизследователска и развойна дейност при определени условия.

От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на облагането за хазартните игри (на променливата част по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта от 20 на сто на 25 на сто.)

С цел осигуряване на устойчивостта на системата за социално осигуряване е предвидено от 1 януари 2026 г.:

• Увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 пр.п. и от 1 януари 2028 г. - с 1 пр.п.
• Увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 01.01. 2026 г. на 620,20 евро;
• Увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 01.01.2026 г. на 2 352 евро.

Параметрите на разходите за прогнозния период са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките, както и с перспективите за развитие на публичните сфери, фискалните цели и приоритети на правителството. Общите разходи по КФП като дял от БВП са съответно 45,8% от БВП през 2026 г., 43,6% от БВП през 2027 г. и 43,5% от БВП през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо програмата за 2025 г., която е на ниво от 44,9% от БВП, се дължи основно на ефекта от разходните политики, вкл. на такива от 2025 г.

Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026-2028 г., са както следва:

• Увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро.
• Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по т.нар. „швейцарско правило“ със 7,6 % или 491 млн. евро;
• Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г.;
• Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
• Увеличение от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;
• Увеличение на разходите за персонал за 2026 г. с 5%, а за определени сектори - съгласно действащото законодателство;
• Нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование;
• Актуализиране на възнагражденията на академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища и научните организации за 2026 г., във връзка с приети промени в Закона за висшето образование (ДВ, бр. 25 от 2024 г.), в съответствие с достигнатите размери на средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, публикувани от Националния статистически институт;
• Увеличение на възнагражденията за персонал в сферата на болничната медицинска помощ на лекари специализанти и на медицински сестри и акушерки с 260 млн. евро допълнителен трансфер от централния бюджет към бюджета на НЗОК.
• Увеличение на средствата за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“ в съответствие с нормативно установения ред.
• Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5,107 млрд. евро за 2026 г., като ръстът спрямо 2025 г. е 544 млн. евро.

Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,76 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3,605 млрд. евро и с европейско финансиране от 4,155 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).

Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти по приложение № 3 към законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Одобрен е проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.

Министерският съвет на прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.

Предвидени са 5 571 998,4 хил. евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 196 424,8 хил. евро, от които 3 177 034,8 хил. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 019 390,0 хил. евро са трансфери за здравно осигуряване.

Общо разходите за 2026 г.  по проекта на Закон за бюджета на НЗОК  са в размер на 5 571 998,4 хил. евро.

Приходите и разходите по законопроекта са със 727 652,9  хил. евро повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. или 15,0 % ръст.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 985 168,9 хил. евро, което представлява увеличение с  448 026,7 хил. евро спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. или 9,9 % ръст.

Нов момент в проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. са предвидените в приходната част трансфери от централния бюджет в размер на 260 000, 0 хил. евро съгласно чл. 23, ал.1, т. 12 от Закона за здравното осигуряване. Средствата са предназначени за заплащане на дейности на  лечебни заведения съгласно чл. 80б, ал.1 от Закона за лечебните заведения, като Българският лекарски съюз и НЗОК договарят разпределението на средствата, с изключение на средствата по чл.7, ал. 3. 

През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер - 98 717,5 хил. евро за заплащане на дейности извън обхвата на  задължителното здравно осигуряване.

Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %.  Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.

 Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2026 г. създават стабилна финансова рамка за функциониране на системата на здравното осигуряване.

Средната пенсия ще достигне 541,20 евро през 2026 г.

Средната пенсия през 2026 г. ще достигне 541,20 евро. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., който беше одобрен от правителството. Очаква се размерът на средната пенсия да се повиши номинално с 8,5%. Ръстът надхвърля повече от два пъти прогнозираната стойност на средногодишната инфлация за догодина от 3,5%, което означава, че покупателната стойност на доходите на възрастните хора ще се увеличи.

Предвижда се от 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., да се осъвременят чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване по швейцарското правило с между 7% и 8%.  От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 322,37 евро на 346,87 евро. Максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. – 1 738,40 евро. От 1 юли  размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по швейцарското правило.

През 2026 г. жените, работещи трета категория труд, ще могат да се пенсионират, ако са навършили  62 години и 6 месеца и имат 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията ще са 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж.

През 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,421 млрд. евро, което е 11,3% от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на България. Тези разходи са с 1,097 млрд. евро или с 8,9% повече спрямо 2025 г.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. е 620,20 евро. От същата дата се определя и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица на 2 352 евро.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) се повишава на 460,17 евро. Размерът на паричните обезщетения при неползване на отпуските за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се повишава от 50 на 75 на сто.

Запазват се размерите на минималния дневен размер на обезщетението за безработица - 9,21 евро и на максималния дневен размер на обезщетението за безработица - 54,78 евро.

В законопроекта е предвидено увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ - с два процентни пункта от 1 януари 2026 г. и  с още един процентен пункт, считано от 1 януари 2028 г. Размерите на осигурителните вноски за останалите фондове на държавното обществено осигуряване се запазват на нивата от 2025 г.

Минималната работна заплата ще бъде 1213 лева от 1 януари 2026 г.        

Минималната работна заплата ще бъде 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., реши правителството. Размерът ѝ ще се повиши с 12,6% или със 136 лв. спрямо сегашната ѝ стойност. Минималната часова работна заплата ще достигне 7,31 лв. (3,74 евро).

По-високият размер на минималното възнаграждение ще увеличи доходите на близо 600 000 души. По данни на Националния статистически институт назначените на такова по трудов договор и пълно работно време към второто тримесечие на 2025 г. са около 456 700 души. Увеличението на най-ниското възнаграждение за труд ще повиши с 12,6%  и заплащането на около 83 000 лични асистенти, които се грижат за деца и пълнолетни хора с увреждания. Ще нараснат и заплатите на близо 30 000 работещи в социални услуги, които се финансират от държавата, на професионалните приемни семейства, както и на всички работещи по програми и мерки за заетост, финансирани от бюджета.

Новият размер на минималното възнаграждение е определен съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Той е в съответствие с една от възможните референтни стойности за оценка на адекватност, които предлага Директивата за минималните работни заплати в ЕС, която предвижда те да са 50 % от брутната средна работна заплата.

По-високият размер на минималното заплащане ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите и ще повиши покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда. Предложеният размер от 1213 лв. отговаря на прогнозите за ръста на брутния вътрешен продукт и пазара на труда в България.

Одобрена е Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2026 – 2028 година

Със свое решение правителството одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2026 – 2028 година. Тя е разработена на основание на Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси.

В нея са заложени водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, като същевременно са описани индикативните мерки и използваният инструментариум за постигане на заложените стратегически цели. Стратегията се базира на допусканията за необходимото дългово финансиране и параметрите на държавния дълг, при които са изготвени проектите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г. По този начин се осигурява консистентност и съгласуваност между посочените документи по отношение на политиката по управление на държавния дълг. 

Основната цел на дълговото управление се запазва непроменена и е за осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на подкрепа на ликвидността.

Дългът в обращение, който следва да бъде рефинансиран възлиза на 1,4 млрд. евро през 2026 г., 1,8 млрд. евро през 2027 г. и 2,1 млрд. евро през 2028 г. Оставащата част от предвиденото ново дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и подкрепа на ликвидността, в т.ч. за осигуряване на възможност за поемане на дълг за специфични програми в сферите на сектор ВиК, регионално развитие, отбрана, здравеопазване, енергетика и иновации.

Публичното оповестяване на Стратегията е гаранция за предвидимост и прозрачност на процесите по управление на държавния дълг.

Приети са стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 година

Със свое решение правителството прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 година

Стандартите са разработени при спазване на действащото законодателство и в съответствие с основните допускания и параметри на проекта на бюджет за 2026 г. В тях е разчетено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г.

Въз основа на така определените стандарти са разчетени и размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините, които са включени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г.

За предучилищното и училищното образование, както и за сферата на здравеопазването за 2026 г. са осигурени допълнителни средства. По този начин ще се изпълни ангажиментът за продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти, като целта е средната работна заплата в сектора да достигне не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната. По този начин ще се стимулира и навлизането на млади и квалифицирани педагози.

Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

Утвърдени са нормативите за час програма на БНТ и БНР за 2026 година

Със свое решение правителството утвърди нормативи за час програма на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) за 2026 година за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми – на БНТ – 1 378 евро и на БНР – 345 евро.  

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предвидения обем/часове телевизионна програма и радиопрограма за 2026 г. за двете национални медии, съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензии за доставяне на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга. Съобразени са и с основните допускания при разработването на проекта на Бюджет 2026 г.

Взети са предвид ефектите от увеличението на минималната работна заплата, на максималния осигурителен доход от 1 януари 2026 г. и на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“. По проектите на бюджети на БНТ и БНР е разчетена политика по доходите и са заложени средства за актуализиране на възнагражденията на членовете на Управителните съвети на обществените медии в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.

Предложените нормативи за час програма са изчислени при общ обем телевизионна програма – 35 040 часа и радиопрограма – 100 375 часа.

На база на определените нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.