site.btaСъдебен състав на ВКС остави без разглеждане искане на главния прокурор за възобновяване на производството по наказателно дело поради липса на процесуална легитимация на органа, изготвил искането

С Решение № 485/12.11.2025 г. по наказателно дело № 764/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя без разглеждане искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 2617/2021 г. на Софийския градски съд (СГС) и прекратява производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Производството е образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на дело на СГС и отмяна на определения от 02.07.2025 г. за одобряване на споразумение и за прекратяване на производството. С постигнатото споразумение М. Ц. И. се е признал за виновен за престъпление, свързано с разпространение и държане с цел разпространение на наркотични вещества.

Искането е с вх. № 1794/25.07.2025 г. на ГП и е изпратено от ВКП с писмо с вх. № 8121/28.07.2025 г. на СГС, където е постъпило на 29.07.2025 г. Подписано е от заместник на главния прокурор, упълномощен въз основа на заповед на и. ф. главен прокурор да го замества за времето от 07.07.2025 г. до 27.07.2025 г. включително. Върховните съдии посочват, че искането налага, на първо място, да се извърши преценка за допустимостта му. Подлежат на обсъждане следните обстоятелства: дали е насочено срещу съдебен акт, позволяващ проверка по реда на възобновяването; дали изхожда от субект, легитимиран да инициира производство за възобновяване; дали е подадено в срок. Само при положителен извод за наличие, при това в кумулативност, на посочените предпоставки, очертаващи допустимост на искането, то може да бъде разгледано по същество. При извършената проверка съдебният състав констатира липсата на една от тези предпоставки, като приема, че искането е процесуално недопустимо. Извод в тази насока формират приложените към него материали, които сочат на липса на процесуална легитимация на органа, който го е изготвил и комуникирал към съда.

Касационният състав намира, че по силата на законодателното решение, установено в чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, актуалният изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“ не може да изпълнява функциите, за които е бил определен с решение от 16.06.2023 г. на Прокурорската колегия на ВСС, след датата 21.07.2025 г. Съдът е имал повод да отбележи, че обсъжданият законов текст има т. нар. несъщинско обратно действие върху заварени правоотношения, което означава, че законът се интересува от това да регулира отношенията оттук нататък, като не преурежда случаите за назад, приемайки установените дотогава отношения. Изложените в мотивите съображения формират извод, че лицето, което към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ е определено да изпълнява функциите на главен прокурор, с изтичане на предвидените в нея шест месеца, т. е. след датата 21.07.2025 г., занапред не може да изпълнява тези функции. Тълкуването на нормата налага извод, че прекратяването на функциите на и. ф. главен прокурор настъпва ex lege. Този извод предпоставя и следващия: че поради прекратяване по силата на закона на правомощията на изпълняващия функциите главен прокурор след датата 21.07.2025 г., подаденото от него след тази дата искане за възобновяване на наказателно дело не съставлява валидно сезиране на върховната касационна инстанция. Този извод не търпи промяна по повод на това, че в конкретния случай искането е подадено от заместник на главния прокурор, който на основание заповед на и. ф. главен прокурор е замествал последния в периода от 07.07.2025 г. до 25.07.2025 г. Върховните съдии поясняват, че липсата на компетентност на и. ф. главен прокурор след 21.07.2025 г. компрометира възможността му да учредява валидно представителна власт след посочената дата, което пък рефлектира върху действията на заместващия го орган, определяйки ги като невалидни.