site.btaФолклорът и вярата са в основата на всеки един народ - крепящ, изграждащ и съхраняващ се, казва народният изпълнител от Попово Петър Кирилов

BOBSTH 06:33:01 13-12-2019
AM1432BO.003 06:33
Попово - народен певец - любопитно

Фолклорът и вярата са в основата на всеки
един народ - крепящ, изграждащ и съхраняващ се,
казва народният изпълнител от Попово Петър Кирилов


Попово, 13 декември /Боряна Димитрова, БТА/
България е държавата, която има най-уникалния песенен фолклор, носии и накити. Фолклорът и вярата са в основата на всеки един народ - крепящ, изграждащ и съхраняващ се, казва народният изпълнител от Попово Петър Кирилов в интервю за БТА.
Той е млад човек, който последователно и усърдно развива и преоткрива таланта си и работи за популяризирането на българския фолклор в родния край и в цялата страна. Дейността му "на ползу роду" се подпомага от утвърдени имена в българската народна музика.
Обичам народните песни и текстовете с развитие в тях, песента е нещото, с което откривам нови хоризонти, твърди Кирилов. Той допълва, че любовта му към народното творчество е наследена. Впоследствие Кирилов се заема и с нелеката задача да извади на показ красотата и разнообразието на народните песни. Създава сдружение "Цветница", чиято задача е издирване, съхраняване и представяне на народното творчество. Следващата стъпка е националната фолклорна среща "Автентичност и съвремие", която тази година привлече в Попово повече от 2 600 изпълнители. За да дойде ред и на националния православен фестивал "Св.Св. Кирил и Методий", подкрепен от Светия синод на Българската православна църква, Русенската митрополия и Община Попово.
Наскоро Петър Кирилов издаде и своя първи самостоятелен сборник "77 песни, имена , истории" - издание, което се ползва от ученици до възрастни.
23-годишният Кирилов е завършил Стопанско управление във Великотърновския университет. Предстои му да запише магистратура с профил "Музика".

Следва цялото интервю:

Въпрос: Кой е Петър Кирилов и откъде у Вас се зароди интереса към народната песен и към българския фолклор?
Отговор: Петър Кирилов е млад, обичащ българското народно творчество човек. Отдаден на традицията и автентичността. Влюбен в народната песен и тестовете с развитие в тях, откриващ сила, красота и непреходност. Харесващ стойностното в културата. Аз съм човек с ясна представа за развитието си в областта на фолклора. Раздаващ се и уважаващ труда на другите. Песента - тя е в мен и аз в нея. Много е хубаво да откриеш допълването, което понякога идва с много труд, а понякога от само себе си.
Семейството ми са хора, занимаващи се с изкуство, не само музикално. Семейната среда е много важна за "стъпалата" на децата. При мен семейството успешно и изигра в ранните ми години ролята си на изискващи и влагащи в мен родители. Песента наследена по майчина линия е нещото, с което откривам нови хоризонти.

Въпрос: Как и защо решите да създадете Сдружение за фолклор "Цветница"? Кой сте вие и кое Ви обединява?
Отговор: Историята е много дълга, но в основата бе опознаването на местното творчество. Основната цел на Сдружението е издирване, съхраняване и представяне на творчеството като нещо достигнало до днешни дни, неделейки го по области и етнически групи, това ни и обединява. Към сдружението функционират вокално трио, школа за народно пеене, танцова формация и индивидуални изпълнители. Сдружението вече повече от пет години успешно реализира проектите си в общината и страната чрез организирането на множество мероприятия и гостувания с фолклорни програми в други населени места.

Въпрос: Погледнато от страни - сякаш всяка следващата Ваша стъпка е нагоре и в развитие: от народната песен, запята в семейството; през сдружение за фолклор "Цветница" до националната фолклорна среща "Автентичност и съвремие" и Националния православен фестивал "Св.Св. Кирил и Методий". Бихте ли разказал как се зараждаше всяка идея, кой Ви помагаше при реализирането й? Защото са все мащабни проекти, в което са въвлечени много хора на различни възрасти от различни краища на България. Кое Ви вдъхновява и тласка по пътя на "пазител" на българското?
Отговор: При мен идеи, Господ изсипал с торбата, но съм му благодарен и че ми показва правилния път за реализирането им. Всяка идея, независимо с какво е свързана, се заражда спонтанно и неочаквано, дори за мен. Оставям я да пренощува и действам. Знаем, че желязото се кове докато е горещо, така и правя.
Преди три години исках да създам нещо, което ще има по-големи мащаби и развитие през всеки творчески сезон. Така възникна Националната фолклорна среща "Автентичност и съвремие". През годините 700, 1400, а тази повече от 2600 изпълнители посрещнахме в Попово на третото й издание. Темпове, с които и аз не съм си представял, че може да се развива, тази в началото така плаха идея и мечта.
Много е важен екипът, с който човек работи. Благодаря на личностите, с които имам възможността да създаваме качество - проф. д-р Николай Ников, проф. д-р Светла Станилова, Янка Рупкина, Калина Вълчева, Галина Дурмушлийска, Дарина Свачева, Даниел Спасов, Милен Иванов, Галя Асенова, Иван Симеонов, Стоян Варналиев, Борис Иванов, Петя Габровска и много други. Хората казват - нещата, правени от сърце, винаги имат успех. А аз работя със сърце и душа. В моя поглед България е държавата, която има най-уникалния песенен фолклор, носии, накити и прочие. Фолклорът и вярата са в основата на всеки един народ - крепящ, изграждащ и съхраняващ се.
Православната нотка в мен е заложена по бащина линия. Това са двете неща, които винаги ме мотивират за развитие и себеразвитие. Идеята за Националния православен фестивал "Св.Св.Кирил и Методий" се появи два месеца преди успешното му реализиране. Две години Светият синод на Българската православна църква, Русенската света митрополия и Община Попово застават зад каузата ми и подкрепят единственото в Северна България издание от този характер.

Въпрос: Споделете и впечатленията си от Лятното фолклорно училище, на което Попово беше домакин. Как децата, като изпълнители, възприемат народната песен и какви са впечатленията на професионалистите, докоснали се до младите таланти?
Отговор: Лятното фолклорно училище е най-новото, което осъществихме заедно с проф.д-р Светла Станилова, преподавател в АМТИИ "Асен Диамандиев" в град Пловдив. Тази година в него се включиха седем деца, представители на различни области, обичащи песента и търсещи развитието чрез помощта на специалистите. Трите дни, в които те имаха възможност да бъдат наши гости в Попово, разучиха песни, методически упражнения и получиха насоки за бъдещи протичания на образователните им музикални часове. Децата много бързо възприемат нещата, които им се предават и показват. Талантът и желанието, разбира се, са основни. Но трудът, който трябва да се положи след това, е най-много, за да се появи "шлифованото диамантче".

Въпрос: Скоро на книжния пазар излезе Вашият първи самостоятелен сборник "77 песни, имена , истории". Разкажете как решиха да създадете подобна книга?
Отговор: Сборникът, който получи името "77 песни, имена,истории" от Северняшката фолклорна област, сам по себе си говори за откритията, които носи. Малко по-малко от година работих по събирането му. Включва автентични народни песни, незаписвани и неиздавани досега от капанската, беломорската и хърцойската етнографска област, песни от Великотърновско и Русенско. Те са дешифрирани от проф.д-р Станилова и оформени в книжно тяло и нотен набор от доц. Иван Делирадев и Иван Георгиев.
Песните съдържат различни истории, с различни имена на героите. И това е само малка част, която отличава сборника от другите. Мотивацията за издаването му ми беше за увековечаване на хубавите ни северняшки песни и разучаването им от начинаещи и напреднали в областта на вокалното майсторство певци. Радвам се на интереса, който има от музикални паралелки, училища и дейци на културата към изданието.

Въпрос: След успешното лято и натоварената от изяви есен, какво предстои пред народния певец Петър Кирилов?
Отговор: Планове - много! Записвам нови песни, реализирам ги с телевизионни видеа. Предстоят ми много концерти. Записвам дуетните си песни, част от сборника с Калинка Вълчева, Галина Дурмушлийска, Дарина Славчева и Стоян Варналиев. Постоянно съм на път, което ме прави щастлив и допълнително жизнен.
/АМ/