site.btaАхмет Кот: Свободата и мирът могат да бъдат постигнати само чрез словото

BOBSTH 06:30:01 15-12-2018
AM1639BO.005 06:30
Международен панаир на книгата - Ахмет Кот - интервю

Ахмет Кот: Свободата и мирът
могат да бъдат постигнати
само чрез словото


София,15 декември /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Свободата и мирът могат да бъдат постигнати само чрез словото, заяви в интервю за БТА Ахмет Кот - турски писател, журналист, публицист, поет, общественик и съосновател на Фондация Балканска Култура. Той е в България заедно с още няколко видни турски писатели и поети в рамките на Софийския международен панаир на книгата. Писателят отговори на въпроси на БТА дали има свобода на словото и къде е мястото на мира и свободата в литературата.
Според Ахмет Кот призванието на културните дейци по света е именно опазването на мира, поддържане на баланса и добрия диалог.
"България е великолепен пример на страна на Балканите, съчетала в себе си много различни култури. Това прави страната Ви изключителна богата на културни, литературни и исторически ценности. Пазете тези културни ценности, разширявайте ги, преоткривайте ги и ги предавайте на поколенията. Защото наистина тук, в България, притежавате една огромна хазна от културни ценности. Увеличавайте тази хазна с нови попълнения във всичките сфери на културата, не само в литературата. Но помнете, че словото е преди всичко", каза писателят.
Ахмет Кот 15 години е бил председател на Съюза на турските писатели. В момента се занимава с проекти за възстановяване и опазване на културното и историческото литературно наследство, а също така и с опазване и представяне на свободата на словото и културните ценности.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Кот, Вие сте в България с още няколко видни турски писатели и поети в рамките на Международния панаир на книгата. Какви са Вашите впечатления?
Отговор: Изключително съм щастлив, че за поредна година Турция участва в тази забележителна проява в София - Международният панаир на книгата. Приемете моите поздравления за това събитие, което обединява културите, сближава ги и допринася за тяхното развитие, за един по-нататъшен диалог. Изключително богат книжен панаир, с многонационално участие, интересни книги и автори, нови запознанства и междукултурен диалог - с това бих обобщил накратко впечатленията си от Международния панаир на книгата в българската столица.
Да започна от това, че ние преди всичко сме комшии, и като такива, имаме много общи ценности в културата. За нас е изключителна чест, че имаме силно присъствие на Международния панаир на книгата, който за поредна година се провежда във вашата прекрасна столица - София. Ние представяме много книги, нови автори и произведения както в оригинал, така и в превод на български език.
Освен това в рамките на панаира се проведе изключително полезна среща на писатели, поети и литературни дейци с българските читатели. "Мир и свобода в литературата" бе темата на срещата в Литературния клуб "Перото" в НДК с турските и български писатели на Международния панаир на книгата - София-2018, в който Турция участва за поредна година. От българска страна в литературната дискусия участваха Марин Бодаков, Йордан Колев и Теодора Димова, а гости от Турция сме писателите и поети Аднан Йозер, Мустафа Хатиплер, Али Фиат Севим Ай и аз, Ахмет Кот. Организатори на това прекрасно събитие бяха Културно-информационният офис към посолството на Турция. На срещата се дискутираха най-наболелите въпроси в областта на литературата, превода, цензурата, свободата на словото, свободата в литературата като цяло и нейният принос към мира в световен мащаб. Това са значими и важни теми за всички нас, независимо в коя държава се намираме, каква е нашата вяра и на какъв език четем и пишем. Това е обществен проблем, който има решение, стига всички ние, пишещите, да вървим в правилната посока с перото напред.

Въпрос: Г-н Кот, според Вас, каква е функцията на културата в опазването на мира?
Отговор: Културата е в основата на опазването на мира и търсенето на мирен диалог между страните. Точно културата и нейните войни, които вместо копие, държат в ръцете си перото, точно тези рицари на словото са най-важните действащи лица в намирането на притихналия под камъка мир, изваждането му на бял свят и опазването му. Защото, ако не са хората на изкуството, и най-вече хората на словото, едва ли само с действия бихме могли да открием и запазим мира. Не забравяйте поговорката "Блага дума златни порти отваря".
В света свободата и примирието между хората е възможно само чрез културата. Хората помежду си могат най-добре да се разберат чрез културата и всичките й производни. Културата е най-силният щит срещу всички разпри и войни. Призванието на културните дейци по света е именно опазването на мира, поддържане на баланса и добрия диалог. И в случая, Балканите са един много добър пример. Балканите са център и пресечна точка на много народи, култури и цивилизации. През последните сто години, в които на Балканите е имало много размирици, прераснали дори във войни, се наблюдава една печална констатация, че загубите на човешки животи е в пъти по-голяма, от загубите през миналите векове. Това е наистина печална констатация, потвърдена с факти.
Ако погледнем стратегически към Балканите, то това е един изключително важен регион в картата на света. На турски имаме една мъдрост - "корабът се търси там, където е потънал". И тъй като Балканите са били многократно засягани от войни, значи точно тук трябва да търсим и разковничето на мира. И точно ние, хората с културна дейност, сме най-активните търсачи и защитници на мира на Балканите и по света.

Въпрос: Вие сте съосновател на Фондация Балканска Култура. С какво се занимава тази фондация? Какви са нейните приоритети?
Отговор: Основна цел на Фондация Балканска Култура е опазване на културните ценности, традициите и литературното наследство. Посредством създадената фондация искаме да се противопоставим на размириците, на неразбиранията между хората, на конфликтите и да се борим за мир по света, да отстояваме този мир и да го увековечаваме с перото си, разбира се. Във фондацията са ангажирани хора на високо интелектуално ниво, поети, писатели, културни дейци, с които заедно отстояваме мира и се борим за един по-спокоен и одухотворен свят.

Въпрос: Да се върнем на темата на дискусията "Мирът и свободата в литературата". За мира е ясно. Къде е свободата на словото? Има ли я изобщо?
Отговор: Много хубав въпрос! Свободата в културата автоматично се подразбира. Няма как да има култура, ако няма свобода. Културата е свободното изразяване на индивида чрез различни форми, като музикални инструменти, вокал, четка и платна, перото. Свободата и културата вървят ръка за ръка. Те се допълват взаимно и едва ли едното би могло да съществува без другото. Ако сте лишен от мечти, вие не можете да правите литература! Това е доказан факт. А кой мечтае - само свободният човек! Виждате ли как са свързани тези неща. Но, ако погледнем обективно на вашия въпрос - истинска свобода в света няма, не съществува. Иска ни се да я има, заблуждаваме се, че я има, но в действителност тя не съществува.
Във всяко едно общество при проявата на хора, мислещи по различен начин и пречещи на управниците, последните търсят всевъзможни начини и средства да им запушат устата. Такъв ярък пример е известният журналист Джамал Кашоги, който се превърна в гласа на свободата. Джамал Кашоги се бореше за мир в страната си, искаше процъфтяване на държавата, стремеше се към постигането на спокойствие и просперитет на неговите сънародници, но в крайна сметка не станат така, както искаше Кашоги. Връзването на ръцете и езика, отнемането на перото - е най-страшното наказание за хората на словото, за тези, които с думи искат да се борят срещу съществуващите несправедливости в този свят.
Хората на словото не обичат да бъдат ограничавани и критикувани, тъй като с писането те се стремят да покажат истината на света в най-чистия й вид. Точно това ограничаване на словото бе наложено на Джамал Кашоги, който е изключително добър журналист, публицист и мой приятел от тридесет години. Той е високоинтелигентен и ерудиран човек, който точно с тази своя интелигентност се бори за свобода на словото и отстоява правата на журналистите и на пишещите хора изобщо. С перото си, със словото си, моят колега Джамал Кашоги активно се бори за свобода и мир в литературата, за свобода на вероизповеданието, за културния диалог между хората. Такива хора, като него има много по света. Важното е те да бъдат чути, забелязани, прочетени и продължавани.
Винаги свободата на словото ще успява да изплува на повърхността и да надделее над неправдите. Като се върнем назад в годините, и погледнем силата на журналистиката, на прозата, на публицистиката и на другите дейности в културата, ще видим, че рано или късно те побеждават. Силата на словото е велика именно с нейната свобода.

Въпрос: Как, ние, хората на словото, да отстояваме и извоюваме тази толкова скъпа свобода?
Отговор: С търпение, с постоянство и вяра в доброто, с разум, със справедливост, правдивост и взимане на правилни решения. Една малка капчица вода, капейки капка по капка може да пробие мрамора. Но, ако искате бързо постигане на целта и ударите с ръка по мрамора, ще си счупите ръката, не мрамора. Със словото си ние можем да пробием стената на мрака и да имаме тази свобода, за която говорим. Свободата в литературата.

Въпрос: С каква литература присъства Турция на международния панаир на книгата у нас?
Отговор: Изключително много автори присъстват на рафтовете на щанда, както стари и утвърдени, така и нови, млади. Лично за събитието, от Турция гостуват писателите и поети Аднан Йозер, Мустафа Хатиплер, Али Фиат Севим Ай и аз, Ахмет Кот. Всички те са много популярни в Турция със своите романи, разкази и стихотворения. Те дават най-доброто от перото си за процъфтяване на турската литература в този мрачен и посивял от размирици свят.
Годишно в Турция се издават 66 000 книги от най-различни жанрове от турски автори. Това е статистиката само за тази година. Надяваме се тя да нараства. Около 30 000 книги от споменатите са художествена литература - проза, романи, разкази и поезия, останалите са научно-популярна, техническа и друга. В момента в Турция, в която и книжарница да влезете, забранена книга няма! Цензура няма. Забранени теми няма, освен, ако не накърняват човешките права на хората, ако няма обиди, агресия и пропаганда на незаконни действия. Писатели в затвора няма. Писателите и поетите имат пълната свобода на писане, стига то да е хуманно, в полза на човечеството.

Въпрос: Как се котира в Турция поезията? Пише ли се поезия? Купува ли се поезия? Търси ли се поезия?
Отговор: Преди четиридесет години в Турция годишно излизаха над 1000 стихосбирки. В момента годишно се издават 200 стихосбирки. Причина за това са социалните медии, които поглъщат, буквално "изяждат" всичко, което би трябвало да бъде отпечатано. Социалните медии нанесоха ущърб върху поетите и писателите като цяло, те накърниха всички пишещи, променяйки визията на словото и неговото качество. Всеки, който си мисли и въобразява, че може да пише, публикува написаното от него в социалните медии, в интернет. Но написаното в голяма степен не е истинско, не е качествено, не е професионално. С тази абсолютно нелоялна конкуренция избледняват истинските поети. По този начин нивото на поезията падна, тя се издава много по-рядко и в по-малък тираж.
Въпреки ожесточената борба с псевдо-поетите и социалните медии, годишно в Турция се издават над 200 нови стихосбирки на турски автори. Обнадежден съм, че печатът на книги, самите книги никога няма да умрат. Книгите ще оживеят, ще оцелеят и човешката ръка винаги ще се протяга към хартията, да разгърне следващата страничка. Турция може да се похвали с много известни поети, боя се да се наемам да ги изброявам, за да не забравя и обидя някого. Сред моите любими са: Еднан Сой, Емер Ардем и други, разбира се. Поети е имало, има и ще има докато свят светува.

Въпрос: Дискусията на турските писатели в НДК започна с една прекрасна мисъл от Библията: " В началото бе словото". Как мислите, ще спаси ли словото света?
Отговор: Словото е велика сила. Със сигурност словото ще спаси света! Свободата и мирът могат да бъдат постигнати само чрез словото. Да вземем един пример. Две страни се бият, воюват, но в крайна сметка те сядат на кръглата маса и пишат договор за примирие. Тоест - пак се пише. Писаното остава. Не може без написаното. Думите ги отвява вятъра в неизвестна посока, но писаното остава на хартията. Ако това бе сторено преди започване на една или друга война, ако хората бяха склонни повече към общуване и диалог и писане, нямаше да има толкова кръв по земното кълбо.

Въпрос: Г-н Кот, какво ще пожелаете на българските читатели в навечерието на Новата година?
Отговор: Бих пожелал на драго сърце на всички хора повече да четат, да се обогатяват не с нови дрехи и предмети, и с нови думи, с нови прочетени книги. Това е истинското богатство - духовното. То е трайно и вечно. Дрехата се износва, предметът се чупи, а духовната култура, знанията остават трайно в нас.
На Балканите сме толкова различни, и в същото време имаме толкова общи неща, на които трябва да наблягаме и да търсим общите пътища за опазване на културите ни, на красивото, хубавото, стойностното, а не да се стремим към размирици и конфликти.
Балканите са една красива, многоцветна палитра, една градина от различни култури. Тази градина може да процъфтява само и единствено чрез мира, добрите взаимоотношения и културния диалог. Трябва да търсим у комшията не това, което ни разделя, а това което ни сближава.
България е великолепен пример на страна на Балканите, съчетала в себе си много различни култури. Това прави страната Ви изключителна богата на културни, литературни и исторически ценности. Пазете тези културни ценности, разширявайте ги, преоткривайте ги и ги предавайте на поколенията. Защото наистина тук, в България, притежавате една огромна хазна от културни ценности. Увеличавайте тази хазна с нови попълнения във всичките сфери на културата, не само в литературата. Но помнете, че словото е преди всичко.
/АМ/