site.btaЕтнолог откри в Габрово изложба "Пергаменти - имените дни"

BOBSTH 11:42:01 12-01-2019
PP1141BO.008
Габрово - народни вярвания - имена - изложба

Етнолог откри в Габрово изложба "Пергаменти - имените дни"


Габрово, 12 януари /Жанет Михова, БТА/
Новородените деца трябвало да бъдат посветени в светото тайнство Кръщение до третия ден от раждането им, за да не се превърнат в демонични сили, бродещи между двата свята - земният и отвъдният. В това вярвали българите в миналото, разказа при откриването на авторската си изложба под наслов "Пергаменти - имените дни" етнологът Ангел Гоев.
Изложбата показва 32 пергамента, създадени от габровския учен и изследовател на традиции, обичаи и вярвания, посветил на етнологията 50 години от живота си. Колекцията съдържа любопитна и малкоизвестна информация за вярванията и обредите, свързани с честването на имените дни, открита е в Регионалния исторически музей в Габрово и ще остане отворена за посещения до 31 януари.
Човек без име не е персонифициран и всъщност не е човек, страшно ставало, ако той си отиде от този свят, без да е кръстен, обясни Гоев. По думите му детето идвало от "онзи свят" и ако отиде преждевременно там некръстено, то ставало не човек с душа, а свръхестествена сила. Българите в миналото вярвали, че добрият дух покровител каца и шепне на човека откъм дясното му рамо, а лошите духове винаги кацали на лявото рамо. В зависимост от това кой дух ще послуша, човек правел или добро, или зло. Оттам идвала и поговорката "слаб му е ангелът".
Според Гоев в миналото стриктно било спазвано правилото, че детето си идва с името, докато в днешно време се избират чуждестранни имена и модерни варианти на българските имена. По думите му родените на Йордановден, Ивановден, Гергьовден и Димитровден деца е добре да се наричат Йордан, Иван, Георги, Димитър. По стара българска традиция дядовците давали имената си на своите внуци "през коляно", а бабите - на внучките си.
В миналото имените дни били на по-голяма почит от рождените дни, разказа Гоев. Предците ни почитали както светеца, така и човека, кръстен на него. Ако човек не почита светеца, на когото е кръстен, и светецът няма да го закриля. Повечето български обичаи, както в миналото, така и днес, са свързани с трапезата и с обредната храна, та и имените дни не правели изключение. Храната - месна или постна, се поднасяла на щедра трапеза. Според обичая на имен ден се ходело без покана, а колкото повече гости имало, толкова по-тачен в общността бил именикът. До него столът отдясно оставал празен, вярвало се, че там седи светецът.
/ПП/