site.btaХрамът "Св. вмчк. Димитрий" близо век е неизменна част от духа, атмосферата и всекидневието на видинчани

BOBSTH 10:13:01 11-10-2021
RZ1011BO.002
Видин - храм "Св. Димитър" - годишнина - любопитно - снимки

Храмът "Св. вмчк. Димитрий" близо век е неизменна част от духа, атмосферата и всекидневието на видинчани


Видин, 11 октомври / Ирена Данаилова, БТА/
Близо век след освещаването на втория по големина катедрален храм в България - видинския "Св.вмчк Димитрий", историята му разкрива нови тайни. Осветен на 3 октомври преди 95 години, третият по височина в България храм - след патриаршеския "Свети Александър Невски" в София и "Успение Богородично" във Варна, е паметник на културата от национално значение. За християните от Видинската епархийска област дните 3 и 4 октомври 1926 г. ще останат исторически - извършва се освещаване на величествената по големина, архитектура и художествена богоукраса видинска катедрала, посветена на Св. Димитрий, който от векове е покровител на Видин и епархията.
По повод освещаването на храма Църковното настоятелство издава специална книжка "Кратка история на Видинската катедрала "Св. вмчк Димитрий", картички на храма, отпечатани в Мюнхен в най-модерната за времето си печатница. В чест на освещаването на църквата в "Църковен вестник", бр. 33 от 2 октомври 1926 г. излиза статията "Из историята на новата съборна църква "Св. Димитър" във Видин" с автор полк. Дабко Уста - Генчов (1867-1935), син на самоукия архитект Уста Генчо Кънев. В същия брой на "Църковен вестник" е публикувана и статията на Димитър Цухлев "Едно бележито църковно-народно тържество в гр. Видин". Статиите, документите и снимките са безценен извор на информация, който се съхранява и до днес в библиотеката на Видинската митрополия.

Историята на храма

Строежът и изографисването на храма е продължило близо 37 г. - от 1889 до 1926 г. с усърдието и щедрите помощи на населението и родолюбиви дарители - занаятчии и местния еснаф. Планът е изработен от първомайстор Генчо Кънев от Трявна, който между 1884 и 1886 г. строи Варненската катедрала. На 10 март 1885 г. тържествено е положен основният камък на новия храм, който с прекъсване е изграден от Кънев до нивото на първия корниз, поради смъртта на майстора. Следва специална комисия, в която участват архитектите Геслер, Мачас, Ментрел, Кожухаров, Нешов и Върхота. Съществува мнение, че за довършване на катедралата е поканен италианският архитект Бахнани, на когото се приписва и авторството на плана, както и участието на още негови сънародници за по-специфичните довършителни работи - Антони Батистути-италианец, който изградил колоните на храма, Бартоло Клева-иззидал сводовете, Франческо Гусардо.
Строежът, продължен под ръководството на Бахнани, е напълно готов и изографисан през 1926 г., когато храмът е открит. Той заема 1500 кв. м. застроена площ, основите са заздравени с пилони и бетон. Зидарията е каменна. Цялата облицовка е от дялан камък, а трите главни врати - от мрамор. Колоните вътре са от местен дялан камък като при украсата им е имитиран мрамор. Катедралата има кръстокуполен план с три надлъжни и напречен кораб, върху който се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол е с височина от 33 метра и се носи от четири свободно стоящи подпори и подчертава обемно-пространствения облик.
Поради нуждата от богослужения и липсата на достатъчно средства за изографисване на храма, е изграден импровизиран иконостас, на който са поставени старите икони. Така на 26 октомври 1900 г., в деня на храмовия празник, е отслужена първа литургия. Минават 15 години, в които храмът остава недовършен, въпреки редовните богослужения в него. На 16 ноември 1914 г. тържествено в него е посрещнат новоизбраният митрополит Неофит, който заема видинската архиерейска катедра и остава начело в продължение на 57 г. - до 1971 г.
Избухването на Първата световна война отново отлага във времето завършването на храма. Едва през есента на 1923 г. Църковното настоятелство сключва договор с Филип Ив. Филипов - художник-резбар от София да изработи "ново темпло - тънка художествена резба, с архиерейски трон и амвон". В продължение на две години Филипов го изработва от липово дърво в изящни рисунки и с това увековечава името си във величествения катедрален храм. Художникът-иконописец Господин Желязков печели конкурса за изработка на иконната и стенната живопис в храма. От юни 1924 г. до юли 1926 г. завършва изографисването, подпомогнато от професорите при Софийската художествена академия Стоян Иванов и Н. Маринов, както и от художника Илия Пефев, декоратора Георги Алексиев и назначения от настоятелството надзорник по живописта Тодор Ганчев. По подобие на храма "Св. Александър Невски" в София Видинската катедрала е украсена изцяло с библейски картини и образи. Някои от големите икони са копия на изработените от руския живописец Васнецов от Софийската катедрала.
Храмът има пет величествени купола. Главното централно кубе е високо 40 м, а другите - между 30 и 35 м. Храмът има три престола: среден - в чест на Св. Димитрий, северен - в чест на Св. вмчк. Иван Рилски и южен - в чест на Св. вмчк Георги Победоносец.

Тържественото откриване

В началото на септември 1926 г. Църковното настоятелство кани 140 представители на държавни учреждения, дружества, на занаятите, войската, полицията на събрание за подготовка за освещаването на храма. До края на месеца се създават комисии, издава се брошура за историята на катедралата с тираж 2000 бр., издадени са картички с вътрешен и външен изглед, изпратени са покани до общини и църковни настоятелства в епархията. Други 500 покани са изпратени до министри, държавници, обществени деятели. В навечерието на празника храмът и оградата му са богато украсени, обкичени със зеленина и лампи, като за случая е изградена специална електрическа инсталация. По повод освещаването Видинският митрополит Неофит моли Министерството на правосъдието да посочи кои затворници, излежаващи присъди във Видинския затвор, заслужават помилване. След получен отговор са помилвани 21 души, между които три жени, които в знак на благодарност даряват на храма 1010 лв.
За желаещите да посетят освещаването, които пътуват по ж.п. линиите Враца-Видин и Берковица-Лом, на 2 и 3 октомври се издават безплатни билети за отиване и връщане от Видин. На 3, 4 и 5 октомври е отворена границата между България и Румъния, за да могат желаещите да посетят Видин без паспорти. За освещаването пристигат Пловдивският митрополит Максим, който е и зам.-председател на Светия Синод, Врачанският митрополит Климент, Старозагорският митрополит Павел, Неврокопският митрополит Макарий и Брегалнишкият епископ Панарет, който е и ректор на Пловдивската духовна семинария. Гости са и 50 свещеници от епархията. На 3 октомври, в 6.30 ч. сутринта, камбанен звън приканва християните в храма за тържественото освещаване. Първо е осветен централният престол като в богослужението взимат участие шестима архиереи, двама архимандрити, шестима свещено-икономи, шестима свещеници и двама дякони.
В следобедните часове се освещава южният престол. На 4 октомври се завършва освещаването на храма с прогласяването на вечна памет на всички покойници, които са се потрудили и са направили пожертвования за създаването на храма. След това е направен и кратък молебен за живите. Поздравителни телеграми са получени от цар Борис III, от министър-председателя, от председателя на Народното събрание, народни представители, владици, свещеници.
Сред най-ценните икони в храма и до днес е чудотворната икона на Св. Богородица - "цялата облечена в сребърна ризница от някой си Костаки (1833 г.), иконите Св. Йоан Кръстител, Св. Константин и Елена, Св. Троица, подарени от терзийския, куюмджийския и абаджийския еснафи (1852 г.), благочестиви християни, пише в статията си Димитър Цухлев. И днес иконите заемат своето достойно място в храма и 95 години пред тях християните полят свещ и се молят за здраве.

Църковният часовник

Уникален е църковният часовник в храма, който 121 години отмерва времето. Ден след ден, месеци, години, век, на всеки четвърт и кръгъл час камбаните известяват точния час. Според някои това е най-стария кулов часовник в България, който все още работи. Той е изработен от мюнхенската фирма "Манхард" през 1900 г. Отдавна фирмата е фалирала и не съществува, но катедралният часовник във Видин работи. Камбаните на църковния часовник са прозвучали за пръв път на 21 август 1900-та година. Оттогава механизмът работи безупречно. Той е изразходвал по-малко от една трета от капацитета си и може да работи още 300-400 години, категорични са специалистите. Те са категорични, че няма аналог на този прост и съвършен часовников механизъм. Само навиването му отнема час и то се извършва ръчно. На височина от 12 метра трябва да се издигнат три тежести, всяко от които по 250 кг. За да се улесни навиването на механизма това трябва да се прави два-три пъти седмично. Така 121 г. Видин се събужда, живее и заспива, огласен от вълшебния звън на храмовия часовник, превърнал се в неизменна част от духа, атмосферата и всекидневието на поколения видинчани. Символ на неумолимата житейска преходност и всевечното мигновение.

Уникален стенопис със Св. Йоан Рилски и национални герои

В катедралния храм "Св. вмчк Димитър Солунски" във Видин има уникален стенопис със Свети Йоан Рилски и Георги Сава Раковски. Стенописът се намира в северната част на храма, където е престолът на свети Йоан Рилски. Според сюжета на библейската сцена цар Петър иска среща със Свети Йоан Рилски и когато светията му отказва, цар Петър му изпраща войници с дарове - плодове, злато и сребро. Свети Йоан Рилски посреща войниците, връща даровете със злато и сребро, които да послужат на народа, а като признак на смирение приема само плодовете. Като композиция подобна сцена е изрисувана и в катедралния храм "Александър Невски" в София.
Любопитното в библейската сцена изографисана във видинския храм е, че в образите на войниците са изрисувани исторически личности - Васил Левски, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Георги Бенковски и Тодор Александров. Според историците този стенопис е уникален - в нито една друга българска църква не са изрисувани образи на национални герои. Стенописът е дело на художника Господин Желязков, който най-вероятно с благословията на тогавашния видински митрополит Неофит, е получил разрешение в образите на войниците да изрисува ликовете на исторически личности.
/РЗ/