Броени дни след като индийски медии съобщиха, че премиерът Нарендра Моди обмисля да посети Китай, за да участва в насрочената за 31 август и 1 септември среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в град Тяндзин, в петък говорител на китайското външно министерство заяви, че Пекин приветства планираната визита на индийския лидер, предаде новинарска агенция ПТИ.
"Китай приветства посещението на премиера Моди в страната за срещата на върха на ШОС в Тяндзин", каза говорителят на китайското външно министерство Гуо Цзякун. "Вярваме, че с общите усилия на всички страни срещата на върха в Тяндзин ще се превърне в среща на солидарност", добави Гуо, като отбеляза, че това ще бъде "най-мащабната среща на върха от създаването на ШОС".
Цян Фан, ръководител на изследователския отдел на Института за национална стратегия към университета "Цинхуа", каза за в. "Чайна дейли", че посещението на Моди има значителна тежест, понеже ще представлява знаков момент в затоплянето на китайско-индийските отношения. "Визитата показва, че връзките между двете съседни страни постепенно излизат от напрегнатия период през последните години, проправяйки пътя за връщане към здрава и стабилна траектория на развитие", добави Цян.
Точки на напрежение между Индия и Китай
Моди за последен път посети Китай през юни 2018 г., за да присъства на срещата на върха на ШОС, а китайският президент Си Цзинпин пристигна в Индия през октомври 2019 г. за втора "неофициална среща на върха". На следващата година обаче отношенията между двете страни се изостриха заради военен сблъсък по линията на фактически контрол в източната част на хималайския район Ладак.
Граничен спор
Военното напрежение в Ладак започна през май 2020 г., като месец по-късно се стигна до смъртоносни сблъсъци в долината Галван, припомня ПТИ. Стълкновенията на практика приключиха, след като двете страни изтеглиха военните си части от последните две точки на напрежение - Демчок и Депсанг - по силата на споразумение, сключено на 21 октомври миналата година. Решението за възобновяване на различни механизми за диалог беше взето на среща между индийския премиер Моди и китайския президент Си в Казан на 23 октомври 2024 г.
През последните няколко месеца Индия и Китай предприеха редица действия за възстановяване на двустранните си връзки.
"Отношенията ни, както отбелязахте, непрекъснато се подобряват след срещата между премиера (Нарендра) Моди и президента Си Цзинпин в Казан през октомври миналата година", заяви индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар на 14 юли в Пекин. Джайшанкар пристигна в китайската столица, за да участва в заседание на Съвета на външните министри от ШОС.
Тогава Джайшанкар повдигна пред китайския си колега Ван И ключови въпроси като обмена на хидроложки данни, търговските ограничения и деескалацията по протежение на линията на фактически контрол, отбелязва независимият външнополитически анализатор Шахели Дас в материал, публикуван в сайта "Интърпритър" (The Interpreter), поддържан от австралийският мозъчен тръст Институт "Лоуи" (Lowy Institute). Освен това индийският външен министър призова колегите си от ШОС за "безкомпромисна" позиция срещу "тероризма, сепаратизма и екстремизма". Това изглежда е проправило пътя за участието на Моди във форума на ШОС в края на този месец, пише още Дас.
Отношенията с Пакистан
Напрежение в индийско-китайските отношения създават и близките отношения между Пекин и Исламабад. Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, отбелязва Асошиейтед прес. Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си "Един пояс, един път", която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.
През май тази година Индия и Пакистан влязоха в най-сериозния си военен сблъсък за последните десетилетия, след като на 22 април екстремисти нападнаха контролираната от Индия част на Кашмир и убиха 25 индийски туристи и един непалски гражданин. Индия обвини Пакистан, че укрива отговорните терористични формирования, а Исламабад отрече да има каквато и да е връзка с този акт. На 7 май 2025 г. Индия нанесе ракетни удари по Пакистан, което доведе до ответни мерки от страна на Исламабад. Размяната на въздушни удари продължи четири дни и приключи с примирие, като и двете страни се провъзгласиха за победители.
В края на май Пекин потвърди подкрепата си за Пакистан в "защитата на неговия суверенитет и териториална цялост". Пакистан е "непоколебим приятел" и ние ще засилим партньорството си "във всички стратегически области", заяви китайският външен министър Ван И след среща в Пекин с пакистанския си колега Ишак Дар.
На 4 юли заместник-началникът на щаба на индийската армия генерал-лейтенант Рахул Сингх заяви, цитиран от Ройтерс, че по време на четиридневния конфликт Пекин е предоставял на Исламабад "информация на живо" за ключови индийски позиции.
"Произведено в Индия" срещу "Произведено в Китай"
Друга точка на напрежение в отношенията между Делхи и Пекин възниква от усилията на Индия да се превърне в алтернативен на Китай световен производствен център.
Шанхайският институт за международни изследвания (ШИМИ), един от водещите китайски стратегически мозъчни тръстове, неотдавна публикува доклад, озаглавен "Оценка на индийската стратегия за "алтернатива на Китай" в глобалните промишлени вериги и веригите за доставки". В доклада се посочва, че след търговската война между САЩ и Китай от времето на първия президентски мандат на Доналд Тръмп и след нарушенията във веригите за доставки, предизвикани от пандемията от коронавирус, Индия е започнала да полага все по-големи усилия да пренасочи към себе си редица производства и мрежи за доставки, които са съсредоточени в Китай. В доклада също така пише, че тази стратегия на Делхи се основава на три ключови момента. Първо разширяване на производството, което да доведе до замяната на масово познатия етикет на стоките "Произведено в Китай" с етикета "Произведено в Индия". Второ, използване на индийски капитал или капитал от трети страни вместо китайски. И трето, пренасочване индустриалното сътрудничество от доминиращия в момента американско-китайски модел към модел, ориентиран към Индия и Запада.
В доклада на ШИМИ също така се проследява как правителството на Моди използва ситуации като сблъсъка в Галван, предизвиканите от пандемии прекъсвания на веригата за доставки или войната в Украйна, за да представи Индия като по-надеждна, демократична и безрискова производствена дестинация.
Моди ще посети Китай в момент, в който президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи тежки мита върху вноса на стоки от Индия заради с покупките ѝ на руски петрол. Очаква се, че при тези обстоятелства рекалибрирането на връзките на Индия с Китай ще представлява балансиращ фактор в отношението на САЩ към Делхи, коментира индийската телевизия Ен Ди Ти Ви.
Нирупама Рао, бивша посланичка на Индия в Пекин и Вашингтон, заяви за "Ню Йорк таймс", че наказателните мита на Тръмп са нарушили "стратегическата логика на едно много важно партньорство", което е било внимателно развивано в продължение на повече от две десетилетия. За да защити интересите си, Делхи ще предприеме "много прагматично стратегическо пренастройване", добави Рао.
Позицията на Индия в ШОС
Индия е активен участник в ШОС и ангажираността ѝ с формата отразява по-широкото преразглеждане на приоритетите на външната ѝ политика, коментира Шахели Дас. Моди води политика за многостранно обвързване с организациите КУАД, ШОС, БРИКС, Г-7 и това подчертава намерението му да практикува стратегическа автономия, оставайки извън блоковата политика.
ШОС, в която членуват Индия, Китай, Русия, Пакистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Иран и Беларус, е влиятелен икономически блок и съюз за сигурност, който се превърна в една от най-големите трансрегионални международни организации. Той е основан на среща на върха в Шанхай през 2001 г. от президентите на Русия, Китай, Киргизстан, Казахстан, Таджикистан и Узбекистан. През 2017 г. Пакистан стана постоянен член заедно с Индия. Иран се присъедини към групата през 2023 г., а Беларус - през 2024 г.
ШОС се стреми да противодейства на западното влияние в Евразия. Лидерите на ШОС обсъждат въпроси на регионалната сигурност, включително тероризма, етническия сепаратизъм и религиозния екстремизъм, които са в центъра на вниманието на организацията от нейното създаване през 2001 г.
Присъединяването на Индия и Пакистан през 2017 г. отбеляза първото разширяване на ШОС в Южна Азия, което значително увеличи броя на населението и икономическия мащаб на организацията, но също така внесе сложни вътрешни противоречия, пише Лю Цзуни, ръководител на Центъра за южноазиатски изследвания към Шанхайския институт за международни изследвания.
Присъединяването на Делхи към ШОС беше мотивирано както от желанието на Русия да балансира влиянието на Китай, така и от намерението на самата Индия да разшири геополитическото си влияние в Централна Азия. Въпреки това участието на Индия винаги е било белязано от противоречия. От една страна, тя се стреми да укрепи връзките си с Централна Азия и Русия чрез ШОС, но, от друга страна, граничните ѝ спорове с Китай, противопоставянето на инициативата "Един пояс, един път" и дългогодишният конфликт с Пакистан се превърнаха в пречка за вътрешната координация в ШОС, пише още Лю в статия, публикувана в сайта "Чайна академи" (The China Academy"). Вземането на решения в ШОС зависи от консенсуса. След влизането на Индия периодичните въоръжени конфликти между Индия и Пакистан, както и напрежението между Индия и Китай многократно блокираха дневния ред в сферата на сигурността и икономиката, добави Лю.
ШОС е многостранна платформа и служи като важен канал за възобновяване на сътрудничеството между Китай и Индия страни, заяви за в. "Чайна дейли" ръководителят на изследователския отдел на Института за национална стратегия към университета "Цинхуа". "Въпреки различията двете страни поддържат ангажираност в рамките на ШОС, което отразява прагматичния им подход. Като цяло организацията предлага възможност двете страни да координират позициите си и да търсят общи позиции", коментира Цян Фан.
Той добави, че чрез новите си мита САЩ се стремят да създадат глобална "система от търговски налози". Издигайки лозунга "Америка на първо място", те оправдават протекционизма под претекст за защита на националната сигурност и подкопават многостранния търговски ред, добави китайският експерт. Според Цян Китай и Индия отдавна споделят сходни позиции относно опазването на многостранния търговски ред и подкрепата на многополярността, "позиция, която ще остане непроменена и на предстоящата среща на върха на ШОС".
/ПТА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
