site.btaЛитовският президент прие германския канцлер по случай историческа мисия на Бундесвера, след като призова НАТО да спази обещанието за Украйна

Президентът на Литва Гитанас Науседа прие вчера новия германски канцлер Фридрих Мерц на официална визита във Вилнюс, съпътствана от историческото застъпване на 45-а бронетранспортна бригада на германската армия в Балтийската държава, предадоха световните агенции. Разполагането на бригадата е "изключително събитие за историята на нашата страна“, заяви Науседа в реч на тържествената церемония на Катедралния площад в литовската столица.

"Пристигането на германските военнослужещи е отражение на общите ценности на Литва и Германия, на нашето изпитано с времето приятелство и, не на последно място, на забележителния напредък на стратегическото ни партньорство в последните години“, добави президентът. Той приветства военнослужещите от Бундесвера на немски език, като им благодари за присъствието им в Литва. Преди визитата на Мерц и церемонията по застъпването на 45-а бронетранспортна бригада на Бундесвера във Вилнюс президентът на Литва заяви във вторник, че ако НАТО не спази обещанието да приеме Украйна като страна членка, това би бил "удар по репутацията“ на алианса, информира сайтът на литовското радио и телевизия ЛРТ (LRT.lt).

Германската бригада в Литва ще бъде разположена в гората Руднинкай в източния район Шалчининкай, само на 20 километра от границата с Беларус. В понеделник Литва заведе дело срещу Беларус в Международния съд, предадоха световните агенции. Балтийската държава поиска от висшия съд на ООН да отсъди, че бившата съветска република – съюзник на Русия, е нарушила задълженията си по Протокола на ООН за трафик на мигранти, като е уличена в организиране на трафик на бежанци през нейната територия, и да постанови изплащането на обезщетение, уточни Асошиейетед прес. Литва и нейните съюзници тълкуват тези действия на Минск като част от хибридната война на Москва срещу НАТО, посочва АП.

Застъпването на германската бригада във Вилнюс

На церемонията в центъра на Вилнюс по застъпването на германското армейско подразделение, вече известно като Бригада "Литва", освен Науседа и Мерц присъстваха и литовската министърка на отбраната Довиле Шакалиене и германският ѝ колега Борис Писториус.

Канцлерът на Германия, встъпил в длъжност на 6 май, нарече разполагането на първото голямо германско подразделение в друга държава "нова ера“ за Бундесвера, предаде ДПА.  "Никога преди не сме разполагали постоянно голяма военна част в чужбина“, посочи лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС).

Разполагането дойде в отговор на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. и в рамките на усилията за укрепване на източния фланг на НАТО, отбелязва агенцията. Около 800 германски войници участваха в парад на Катедралния площад във Вилнюс. Бригадата получи своите знамена, както и национални флагове на Литва и Германия.

"Литва поиска подкрепа – и Германия бе готова. Всеки, който се противопоставя на НАТО, трябва да знае, че ние сме готови“, каза Мерц, цитиран от ДПА. "Всеки, който заплашва съюзник, трябва да знае, че целият алианс ще защитава съвместно всеки сантиметър от територията на НАТО“, добави канцлерът, цитиран от Ройтерс.

"Моята страна е готова да изиграе своята роля. Следващата година ще достигнем 5% от БВП за отбрана“, заяви на свой ред Науседа в контекста на препоръчания процент за военни разходи на европейските страни в НАТО от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, акцентира ДПА.

Германският министър на отбраната  Писториус заяви, че "възпирането и отбраната са основни приоритети на Германия“. "Не можем и няма да отместим поглед. Без сигурност няма свобода, без сигурност няма суверенитет“, заяви той. Целта е постоянното присъствие на личен състав на Бригада "Литва" до 5000 военнослужещи. Казармите все още не са построени докрай, а е планиран и учебен полигон, уточнява ДПА.

Бригадата бе наречена "новаторска“ от Асошиейтед прес. Агенцията наблегна на мисията на германските военнослужещи да помогнат за защитата на източния фланг на НАТО срещу потенциалната руска заплаха. Немска бригада се разполага извън границите на Германия за първи път от Втората световна война насам, отбелязва АП.

По принцип Германия има подразделения в Литва, която граничи и с руския ексклав Калининград, от 2017 г. насам, припомня агенцията. Новата бригада обаче задълбочава германския ангажимент към НАТО, обръща внимание АП.

Предупреждението на президента Науседа към НАТО

Ако НАТО не успее да изпълни обещанието си за членство към Украйна, това би било сериозен удар по репутацията на алианса, заяви във вторник Науседа, цитиран от литовското радио и телевизия (ЛРТ).

"Много ясно подсилихме изказа за перспективите за присъединяване на Украйна към НАТО в текста на съвместните ни декларации, поне на последните три срещи на върха на НАТО. Сега просто да се отречем от това обещание би навредило много сериозно на доверието в НАТО“, каза президентът в интервю за радио "Жиниу“, излъчено във вторник. "Това би бил огромен удар по репутацията на НАТО“, отбеляза литовският държавен глава. Украйна трябва да бъде поканена за страна членка на алианса на срещата на върха на НАТО в Хага идния месец (24-25 юни), за да може да представи собствената си позиция, твърди Науседа.

Позовавайки се на дипломатически източници, няколко световни медии вече съобщиха, че САЩ не искат Украйна да бъде представена на срещата на върха в Нидерландия, посочва ЛРТ. Русия системно поставя като условие за мир Украйна да не се присъедини към водения от САЩ военен алианс, отбелязва сайтът на държавното радио и телевизия на Литва.

В заключителното комюнике от срещата на върха на НАТО във Вилнюс през 2023 г. се казва, че „Украйна ще стане член на НАТО, когато съюзниците се съгласят и условията са изпълнени“, припомня ЛРТ. НАТО за първи път обеща да приеме Украйна през 2008 г. на срещата на върха в Букурещ, но не уточни условията, при които това ще се случи, подчертава сайтът на държавната медия.

Литовският президент Науседа казва, че има два начина Украйна да се сдобие с гаранции за сигурност от страна на Запада. Единият е укрепването на собствената армия, а вторият е членството в НАТО. Той обаче смята, че вторият вариант би бил по-ефективен за страните от алианса, отбелязва ЛРТ.

"Една силна украинска армия“ струва около 50 милиарда евро, дори малко повече, годишно. И въпросът е дали западният свят  действително е готов да харчи толкова голяма сума всяка година за тази цел“, заяви Науседа пред радио "Жиниу“. "Ако е така - добре, но имаме основание да смятаме, че всяка година е налице един труден политически процес, който често не дава необходимата сума и често се случва да не знаем до последния момент дали ще можем да предоставим достатъчна подкрепа на Украйна, или не“, допълни литовският държавен глава.

"Ето защо членството в НАТО (…) е може би най-евтината гаранция за сигурност на Украйна“, е мнението на Науседа. Президентът коментира и телефонния разговор между президентите на Русия – Владимир Путин, и на САЩ – Доналд Тръмп. "Убеден съм, че Путин изобщо не се интересува от мир“, каза Науседа, добавяйки, че само решението на политическото ръководство на САЩ да поеме по "трудния път“ може да промени тази позиция.

"Трябва ясно да се каже, че ако сме убедени, че процесът на мирни преговори се подкопава от Русия, върху нея трябва да се стоварят всички санкции. Всички ние почти сигурно знаем кого да обвиним тук и защо тези разговори не могат да започнат“, каза президентът.

По думите му ако ЕС види реален напредък в мирните преговори между Украйна и Русия, ще обмисли преразглеждане на политиката си на санкции спрямо Русия, но досега такъв напредък не е постигнат, обобщава ЛРТ.  

Делото в Международния съд срещу Беларус

Литва показа още в началото на седмицата, че предприема мерки срещу заплахата от изток, отбеляза ЛРТ. Министерството на външните работи във Вилнюс обяви, че е внесло в понеделник в Международния съд иск, който е на основанието на предполагаеми нарушения от страна на Беларус на задълженията ѝ по Протокола на ООН за трафик на мигранти по суша, вода и въздух.

Броят на мигрантите, пристигащи на границите на страните членки на ЕС от Беларус се увеличи рязко миналата година и европейските власти обвиниха Минск, че помага на мигрантите да преминат границата, припомни АП.

През декември ЕС даде зелена светлина на Полша и други страни от източния си фланг да спрат временно даването на право на убежище, тъй като смятат, че Беларус и Русия използват мигрантите като "оръжие“ в хибридна война за дестабилизиране на европейския блок, обръща внимание световната агенция.

Литва заяви, че събраните от нея доказателства потвърждават прякото участие на Беларус в организирането на потоци от мигранти, като за това говори и нарасналият брой самолетни полети към Минск от Близкия изток и други места. Групите са организирани от беларуски държавни предприятия, сочи литовското разследване, цитирано от АП.

В него се твърди, че след пристигането си в Беларус много мигранти са били ескортирани до литовската граница от беларуските сили за сигурност и са били принудени да я преминат незаконно, пише в материала на АП. В изявлението си повод заведеното дело министерството на външните работи на Литва добави, че граничните служби на Беларус са отказали да работят с Литва за пресичане на незаконните влизания на мигранти на литовска територия.

Ведомството заяви, че Вилнюс обръща внимание на Международния съд, за да подведе Беларус под отговорност съгласно международното право за нарушения на Протокола за контрабанда на мигранти. Литва претендира за пълна компенсация на оценените щети, в това число и покриване на разходите за укрепване на границата ѝ с Беларус. В иска не е фиксирана сума, отбелязва АП.

Литва изрично посочи, че е предприела този ход, след като двустранните преговори с Минск не са довели до разрешаване на спора. "Отнасяме този случай до Международния съд, за да изпратим ясно послание: Никоя държава не може да използва уязвими хора като политически пешки, без да се понесе последствия съгласно международното право“, каза министърът на правосъдието на Литва Римантас Моцкус.

Лидерката на беларуската опозиция в изгнание Светлана Тихановска, която напусна литовската столица Вилнюс под натиска от беларуските власти през 2020 г., приветства иска на Литва и заяви, че тази стъпка "трябва да накара Минск да спре да оказва натиск върху Европа“, заключава АП. "Като използва за оръжие най-уязвимите, режимът показва пълно пренебрежение към човешкия живот“, каза Тихановска пред АП. "Трябва да бъде преустановено това нарушение на международното право“, добави тя.