site.btaНадя Топалова: Да мразиш, означава да хвърляш емоциите си на бунището. Не си струва!

„Омразата, както и любовта, е силно чувство, но с отрицателен заряд. Да мразиш, означава да хвърляш емоциите си на бунището. Не си струва!“, казва актрисата Надя Топалова, която днес щеше да навърши 90 години. 

Тя е родена на 25 септември 1935 г. в София. Като дете мечтае да стане балерина, но самодейността я отвежда към театъра. Още като ученичка получава възможност да стъпи на сцената на театъра при Профсъюзния дом на културата, чийто художествен ръководител по това време е народният артист Георги Стаматов. Паралелно с това, бъдещата режисьорка в Народния театър за младежта (днес Младежки театър „Николай Бинев“) Лиляна Тодорова събира млади таланти от софийските училища и ги организира в детска театрална школа. Сред тези деца Георги Стаматов открива Надя Топалова. Той ѝ отваря очите за „азбуката“ на театралното изкуство – научава я на сценична дисциплина, на начините на репетиция и как да се раздава напълно във всеки образ. Първите ѝ роли превръщат „играта на театър“ в нейна съдба.

След завършване на средното си образование Топалова две години не е приета във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ (днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, НАТФИЗ), тъй като е ученичка на Георги Стаматов, който по това време е уволнен отвсякъде заради конфликт с руския режисьор Борис Бабочкин.

През 1957 г. завършва актьорската студия към театър „Българска армия“ с художествен ръководител Лена Ченчева и веднага постъпва на работа в Държавния народен театър, в Дупница, а по-късно се присъединява към Плевенския държавен театър. За ролите на Анка от „Криворазбраната цивилизация“ (Добри Войников) и Веселка от „Седемнадесетгодишните“ (Боян Болгар) получава първа награда на районния преглед на българската драма и театър и втора награда на националния преглед.

НАД 70 РОЛИ В МЛАДЕЖКИЯ ТЕАТЪР

Макар и отхвърлена от ВИТИЗ, талантът ѝ не остава незабелязан. През 1959 г. проф. Кръстьо Мирски я кани да се присъедини към Народния театър за младежта, където Топалова остава до 1991 г.

На 22 ноември 1959 г. дебютира в спектакъла „Прощавай, майко!“ от Вера Дамянова, поставен от Лиляна Тодорова. През следващите десетилетия изиграва над 70 роли в Младежкия театър, а името ѝ остава изписано с главни букви в историята на сцената. Оттогава играе почти изцяло в този театър. Не помни броя на ролите, но помни любовта на публиката – особено на децата. „Един живот не ми стига, за да отдам на децата цялата любов, с която е изпълнено сърцето ми“, казва актрисата.

През 1965 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски.

На сцената на Младежкия театър играе редом с имена като Лора Керанова, Цонка Митева и Янка Влахова. С безмерна любов към детската публика я заразява голямата актриса Лора Керанова. Надя Топалова насочва дарбата и усилията си основно към детската и юношеската аудитория. Пресъздава Малвина от „Златното ключе“ от Алексей Толстой, своеобразната и капризна Беки Тачър от „Том Сойер“ от Марк Твен, принц Едуард от „Принцът и просякът“ от Марк Твен, куклата Роза и моряка Бурян от „Когато куклите не спят“ от Леда Милева, Мишо Фантазията от „Сватбата на мама“ от Катя Воденичарова. 

ПЪТ НА НАДЕТО, МОЛЯ!

Надя Топалова изиграва специално написания за нея моноспектакъл „Път на Надето, моля“ от Катя Воденичарова, както и „Червената шапчица“ и коронната роля Минашу от „Котаракът в чизми“ от Нина Стойчева по Шарл Перо – играна 470 пъти в продължение на 32 години, поставяйки своеобразен рекорд в театъра. След турне на театъра в Берлин, Лайпциг и Хале, Германия, през 1975 г. в. „Зексишес Тагелблат“ пише: „Играта на блестящата актриса Надя Топалова в ролята на Минашу накара всеки скептик да повярва в магията на представлението“.

Освен в детски постановки, Надя Топалова участва и в спектакли за възрастни, сред които Сесилия от „Както ви се харесва“ от Уилям Шекспир, Нели от „Унижените и оскърбените“ от Фьодор Достоевски, Катя от „Варвари“ от Максим Горки, Павлина от „Изпити“ от Драгомир Асенов, Сюзън от „Дневникът на един мъж“ от Жан-Клод Кариер, „Рози за д-р Шомов“ от Драгомир Асенов.

ГЛАСЪТ

Гласът на Надя Топалова е познат в цяла България. От 1945 г. тя участва в предавания на Българското национално радио (БНР). Озвучава много филми на българската кинематография като „Рали“, „Спомен“, „Ум, белият делфин“, „Хаиди“, „Без дом“, „Легенда за белия зъб“, „Том и Джери“, „Малка къща в прерията“, „Костенурките Нинджа“, „Капитан Планета и планетите“.

Участва в предавания на телевизията и телевизионния театър, като „Облог“, „Оловните пръстени“, „Щастие“. Нейният променящ се до неузнаваемост глас – от бебе до баба – звучи и от грамофонни плочи и касети в „Хензел и Гретел“, „Ян Бибиян“, „Доктор Дулитъл“, „Пепеляшка“, „Питър Пан“, „Котаракът в чизми“, „Островът на съкровищата“. Надя Топалова е първата българска актриса, дала гласа си на Барт Симпсън в „Семейство Симпсън“ в дублажа на Българската национална телевизия (БНТ) през 90-те години на 20-и век.

ПЪТ, ПРИЗНАНИЕ, ПЕНСИЯ...

Надя Топалова гастролира в театрите в Югославия, Италия, Германия, Русия, Гърция, Чехословакия и Румъния.

През 1970 г. Топалова се снима в българския филм „Кит“.

През 1976 г. Надя Топалова е удостоена със званието „Заслужил артист“.

От сцената на Младежкия театър тя слиза през 1991 г., когато я пенсионират на 55 години поради „старост“, когато цяла плеяда артисти е принудена да се пенсионира. Според нея актьорът не може да бъде пенсионер, ако е в добро физическо и психично здраве. Затова Топалова продължава да играе в кооперативния театър „Народна сцена“. „Кой би могъл да каже кога, в каква възраст един художник ще нарисува своя шедьовър или един писател ще напише най-хубавото си произведение? Кой може да каже кога един актьор ще изиграе най-хубавата си роля? Така че за мен не е страшно, не е толкова болезнено, че ме поканиха да напусна театъра. Болезнено е, когато виждаш, че за изкуството днес е много трудно да съществува“, казва Надя Топалова.

Като пенсионерка най-много ѝ липсва онзи миг – оставащите пет минути до вдигането на завесата, преди да започне другият ѝ живот в театъра.

S.O.S.

През 2010 г., по повод 75-ата си годишнина, излиза мемоарната ѝ книга S.O.S., белязана със спомени за ролите ѝ, за паметта, детския театър, детската душевност, за съпруга ѝ Георги Джубрилов (1935–2004), за колеги актьори или просто за приятели. В нея актрисата споделя своя творчески и житейски път без грим и помпозна приповдигнатост, а с цялата радост и болка на чувствителното си сърце. Острата ѝ социална сетивност препраща към читателя тревогата за изгубените ценности, за бездуховността, обземаща обществото, и за отговорността, която носим пред нашите потомци.

„След като почина, реших да я напиша. Споделих с белите листове това, което ме тревожеше. Главната ми болка е детско-юношеският театър и това какво става с младите хора днес. Побеснявам, като кажат, че изкуството трябва да забавлява, а не да възпитава. Това всъщност е колаж от спомени – случки, срещи“, казва Надя Топалова.

В последните години от живота си тя е част от творческата група „Артисти със сребро в косите“ към Съюза на артистите в България. Отива си на 27 август 2022 г.

/ДД

/РШ/ДС/отдел „Справочна“/

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, Личности, БТА, Дневен календар, https://www.bta.bg/bg/news/318349-poklonenieto-pred-nadya-topalova-e-na-5-septemvri, Кой кой е в българската култура, Варна, 1998, с. 517-518; сп. „Паралели“, бр.10/13.03.1997 г.; в. „Стандарт“, бр.6358/26.09.2010 г.; в. „Дума“, бр. 214/17.09.2010 г.; в. „Телеграф“, бр. 1938/25.10.2010 г.; в. „Континент“, бр.37/13.02.1995 г.; chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://dalsiat.com/pdf/sos.pdf