site.btaЕвропейският икономически и социален комитет настоява за силна роля на културата в европейската дипломация

Европейският икономически и социален комитет настоява за силна роля на културата в европейската дипломация
Европейският икономически и социален комитет настоява за силна роля на културата в европейската дипломация
Лука Жайе от Европейски икономически и социален комитет. Снимка: ЕИСК © European Union 2022

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК), консултативен орган на европейското гражданско общество, се обяви за европейска културна дипломация.

Пленарната сесия на организацията прие в края на октомври позиция по собствена инициатива, която очертава културните измерения на геополитическия контекст.

Във времена, когато войната се върна на континента, повече от всякога е нужно културата да се превърне в ключов стратегически двигател на европейската външна политика, се посочва в изявление на ЕИСК. Институцията призовава за създаване многогодишен стратегически план за действие на културната дипломация.

Културата е основно предимство на Европа и ключова ценност, но би могла да има същата роля и за имиджа пред света на европейските проекти, посочи на сесията докладчикът Лука Жайе, член на ЕИСК. Това е от особено значение днес, когато войната и милиони насила прогонени от домовете си хора са на прага на Европа.

Лука Жайе е зам.-председател на групата Европейски семестър в ЕИСК. Той бе президент на ЕИСК в периода 2018-2020 г.

Културата е в сърцевината на европейския проект, но пълният й потенциал не е използван напълно заради откъслечни действия и отсъствието на цялостна видимост и стратегическа визия, каза Жайе. Той подчерта необходимостта от план за действие за културата във външните отношения на ЕС, с ясна и последователна стратегия, включваща всички подходящи действащи лица.

ЕИСК препоръчва задействането на пилотни проекти в сфери, в които координираните европейски действия биха допринесли за решаване на проблемите и посочва Западните Балкани, Средиземноморския регион, Близкия изток, Африка и Украйна. В приетия документ се подчертава нуждата от укрепване на капацитета на гражданското общество в културния сектор във всяка от страните и подкрепа за развитието на независими местни организации.

Освен това ЕИСК препоръчва създаването на отделна структура в рамките на европейската външна политика начело със „специален пратеник на ЕС за културните отношения”.

Лука Жайе говори пред БТА за спешната необходимост от задействане на културен вектор в европейската външна политика, за нейния потенциал и за ползите за европейската култура и развлекателна индустрия от инициативата. Той посочва и ролята на диалога между експерти по въпроси като културното наследство и историята на Западните Балкани.

Следва пълният текст на интервюто:

Защо културна дипломация именно сега?

- След 17 години на документи, дискусии, решения на Съвета на ЕС, дебати в Европейския парламент, съобщението от 2016 г. на тогавашния върховен представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини, най-сетне е дошло време да приемем по-структуриран, видим и пълномащабен план за културна дипломация. Защото и досега е имало действия, но без стратегически план за това. Първото и основно искане на ЕИСК е най-накрая на имаме стратегически план за културната дипломация като вектор на европейската външна политика. 

Втората причина е, че тъкмо във време на конфликт, нови разделения и дори война през последните ужасни месеци на агресия срещу Украйна, ние се нуждаем от такъв важен, мощен инструмент на външната политика, за да предотвратим, ако е възможно, възникването на конфликти другаде, да излекуваме, възстановим, да изградим положителен подход в международните отношения, защото културата е, винаги е била и ще бъде на първо място. Тя вече е приведена в действие в някои страни членки на ЕС. Културата по дефиниция е тема, която не предизвиква спорове между страните членки, макар да е основно в компетенциите на страните членки. Така че тя може да е начин да се задейства единно и координирано външнополитическо действие в стратегически райони на света, които са приоритетни за ЕС.

Означава ли това, че лесно ще намерите подкрепа в Европейския парламент и в страните членки за тази инициатива?

- Мисля, че политическата подкрепа вече е налице. Има вероятно шест документа, официални решения на Съвета по външни работи на ЕС, има няколко позиции на Европейския парламент, има съобщение на ЕК. Ако погледнем към световната сцена, нека си припомним първата среща на Г-20 по въпросите на културата в Рим по време на италианското председателство на Г-20, както и първата среща на министрите на културата от средиземноморските страни през юни в Неапол, когато с пълно единодушие бе приета Декларацията от Неапол – конкретен и далновиден план за действие за културата в региона, подкрепен от всички страни членки. 

Така че политически консенсус има. Има и пространство ЕС да играе водеща роля в трансформирането на този консенсус в енергия, така че множеството отделни действия да се превърнат в координиран и видим стратегически подход.

Не смятам, че е нужна законодателна инициатива. Има нужда от политически действия. Европейската служба за външна дейност трябва да създаде стратегически план за културата като вектор на външните отношения на ЕС, както го стори в областта на икономиката, като плана за действие на Европейския стълб на социалните права, с плана на ЕК за социална икономика. На по-късен етап този план за действие евентуално би могъл да включва законодателни предложения, когато е нужно в някоя област. Това, от което в действителност се нуждаем, е водеща роля на Европейската служба за външна дейност в координация с другите европейски институции и със страните членки. Като добрият пример с Екип Европа – европeйските институции в страните членки, който да се приложи към културата със стратегически план, обединяващ всичко съществуващо и настоява за по-добро включване на всички вече съществуващи инициативи и действия.

Много организации на гражданското общество, частни предприятия, музеи, клубове по изкуствата – има много международни мрежи и инициативи на частни лица и организации. Единна стратегия би могла да намери специфично място и да признае тяхната автономия като част от по-широко и координирано начинание. Нуждаем се от стратегия и инвестиции с по-добре координиран бюджет и структура, за да стане единството на това координирано действие видимо в европейското пространство.

Културният сектор и творческите индустрии в Европа пострадаха много по време на пандемията. От каква подкрепа се нуждаят според Вас и дали новата роля, която предвижда инициативата на ЕИСК ще подкрепи европейската култура?

- Нашата позиция не разглежда подкрепа за 27-те страни членки в областта на културата, защото в нея говорим за външната политика на ЕС. Но, разбира се, включването на многото вече съществуващи инициативи в сектор култура е също така и начин да се признае ролята на културата в обществото, и начин да бъдат подкрепени.

ЕИСК е първата европейска институция, поставила култура сред трите водещи приоритета по време на мандата ми като председател и смятам, че културата трябва да се превърне в ключов приоритет и инвестиция за ЕС. 

Бях много горд да видя преди две години председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да даде началото на проекта за Нов европейски Баухаус като начин да се включи културата повече чрез местните общности, сред гражданите и активните фигури по места в революцията на зелената и дигитална трансформация на Европа. По този начин тя не само призна ролята на културата като положителен наратив, съпътстващ тази трансформация, а и като фундаментален фактор на трансформацията. Това имам предвид и аз – да признаем огромната сила на културата и мога да кажа също и все още неизползваното от европейска гледна точка богатство по отношение на инициативност, действие, ентусиазъм, както и положителният й наратив в предизвикателството пред Европа след пандемията.

Културният сектор пострада много от пандемията, но бе активен в усилията за поддържане на единството сред хората в тези ужасни времена. Сега, във време на война, имаме нужда културата да проправя мостове и да бъде начин за хората да изградят мечта, визия, перспектива за общо бъдеще.

Културата и културното наследство са сред първите жертви по време на война и конфликти, както е видно напоследък в Украйна, Афганистан, Сирия и другаде по света. Как може европейските действия за помогнат в това отношение?

- Много често при конфликти сред първите жертви, след хората и инфраструктурата, са културните институции, културните символи. Унищожаването на това, което крие идентичността на нацията, е един от инструментите на войната. Защитата на културното наследство е основно действие, както и подготовката за възстановяването му. Нацията живее благодарение на основни услуги като икономиката, инфраструктурата, здравната система, училищата, но живее и с книгите, артистите, музеите, всички онези места, където хората могат да изразят мислите си, към които принадлежат и на които се чувстват част от наследството. И когато във време на конфликт се намесиш, за да опазиш наследството, а след това и да го възстановиш, получаваш нужното признание. Освен това внасяш в процеса на възстановяване положителният елемент на изграждане на ново бъдеще след ужаса на войната. Затова смятам, че при всевъзможни сценарии подобни действия са ключови.

В региона Тигре в Етиопия, където бушува война, се намира едно от най-старите исторически наследства на Африка, което е свързано също и с коптите. Това е част от идентичността, но също има потенциал за растеж, за създаване на работни места, за богатство на региона, защото подкрепя туризма, икономическото развитие.

ЕИСК препоръчва създаването на пилотни проекти в някои райони, сред които и Западните Балкани. Бихте ли дал пример за подобен проект, който би могъл да помогне за преодоляване на трудностите в диалога между страните членки и страните кандидатки от Югоизточна Европа? 

- Тъкмо това е един от районите, в който според мен е много очевидна ролята на културата за изграждане на нова форма на идентичност и разбирателство. След разпадането на Югославия е налице голямо пренаписване на историята от национална и поднационална гледна точка и загуба на дългосрочното усещане за история. Да, има история на конфликти, но има история и на срещи и на принадлежност на едно място. Сараево е пример за забележителен културен център. Търсим например проекти, които да съберат на едно място историци от различни страни или региони, които да се опитат да работят заедно с тази история, да съберат различните гледни точки и да намерят една по-широка историческа гледна точка. Не да бъде една история срещу друга история.

Да вземем и друг конфликт  в днешно време – провалът на диалога между Прищина и Белград, където въпросът за културната идентичност, свързан с религиозната история, е от първостепенно значение. Можете да работите върху какви ли не споразумения – за икономика, правила, за регистрация на автомобилите, но ако идентичността не се признава като част от по-широка идентичност, за да не се монополизира от един срещу останалите, никога няма да се създаде добра среда за положително разбирателство, за да заживеят тези хора заедно. В крайна сметка има две алтернативи – едните да унищожат другите или всички да се научат да живеят заедно. Тази работа изисква много по-голямо участие на младите хора и участие на Европейския корпус за солидарност, за да се включат младежи от различни страни във възстановяване на културното наследство. Това ще създаде пространство на разбирателство, на подкрепа, пространство за местните организации да укрепнат с повече капацитет.

Културното наследство, което сега се използва като оръжие един срещу друг, може да се превърне в източник на бъдещето, на бизнес и благосъстояние, на иновации и креативност. 

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:59 на 04.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация