site.btaЗапочнал да следва на 50, Андон Атанасов е удостоен с два златни медала от Международния конкурс „Най-добър студент 2025“

Андон Атанасов от Инженерно-педагогическия факултет – Сливен към Техническия университет – София, е отличен с два златни медала от Международния конкурс „Най-добър студент 2025“, проведен в Астана, Казахстан. Организатор на конкурса е Международният изследователски център „Endless Light in Science“ (ELS).

Конкурсът има за цел да отличи студенти и млади изследователи от различни държави с високи академични резултати и активност в научната дейност. Участие вземат представители на петнадесет страни.

Атанасов завършва бакалавърска степен по педагогика през юли 2024 г. с пълно отличие и в момента се обучава едновременно в две магистърски програми – „Предучилищна и начална педагогика“ и „Педагогика на обучението по математика, физика и информатика“.

„От 1991 г. учих девет семестъра в Химико-технологичния институт в Бургас, но не завърших поради икономически причини. От 1997 до 2018 г. бях в Гърция. Съпругата ми завърши за медицинска сестра и искаше да работи, затова се наложи да се върна, за да гледам детето. Не знаех какво ще правя тук. Започнах да ходя из планините. Имам участия в много планински маратони. Имах желание да продължа образованието си, но мислех, че няма да се справя. По препоръка на колежка на съпругата ми кандидатствах в университета в Сливен. Бях приет месец преди 50-ия си рожден ден – през 2020 г., на майтап“, разказва Атанасов.

Първите месеци от обучението му съвпадат с началото на пандемията от COVID-19. „Първата курсова работа трябваше да подготвя в PowerPoint, а аз не бях чувал за тази програма. Това днес е като детска игра. Непрекъснато се самообучавам – има много семинари, чрез които все повече развивам уменията си“, споделя той.

През 2021 г., по препоръка на доц. д-р Моника Ингилизова, започва активно да се занимава с научноизследователска дейност. Първата му разработка е посветена на влиянието на социалните мрежи върху учениците. До момента има публикувани статии в български и чуждестранни издания и участия в редица национални и международни конференции. През 2024 г. става член на Съюза на учените в България.

„Ставам в два часа през нощта, за да пиша и да уча до сутринта. Имаме син с рядко ензимно заболяване, който се нуждае от постоянна грижа. Въпреки това успявам да продължа с обучението и научната работа“, казва той.

В свободното си време се занимава с планинско бягане и участва в маратони. На въпрос какво е за него планината, Атанасов отговаря: „Всичко ми е дошло оттам. Там съм сам и с кучето – там ми идват идеите за магистратури и курсови работи.“

Синът му е на 24 години и страда от рядко ензимно заболяване, диагностицирано на две години. „Беше много живо дете, но постепенно болестта го събори. От доста години не говори и не ходи, но се разбираме – много неща ми казва с поведението си, с очите си. Понякога, като че ли ни предпазва от нещо“, споделя бащата.

Дъщеря му е в 12. клас в Природоматематическата гимназия и мечтае да стане учителка по биология и химия. „Освен дарба, трябва да имаш и житейски опит, за да се справиш като преподавател, защото е много трудно да се работи с деца“, казва Атанасов.

Освен с академичната си дейност, той преподава и частни уроци по математика.
„Математиката може да бъде интересна. Децата са изключително умни, но ги мързи – това е проблемът. Стремя се да обяснявам с примери и хумор, за да задържа вниманието им. Мотивира ме успехът на децата, които подготвям. Преди контролни се притеснявам повече от тях“, споделя той.

На въпрос как е разбрал за конкурса в Казахстан, Атанасов разказва, че доц. д-р Ингилизова му е дала координатите на списанието. Те са публикували негови статии и са му изпращали имейли за конкурси. „Така спечелих два медала – в област „Педагогика“ и за активна научноизследователска дейност. Знаех, че ще спечеля. Имах самочувствие – бях работил много през годината.“

През 2024 г. той е един от тримата номинирани в България в направление „Педагогически науки“ за националния конкурс „Студент на годината“, организиран от Националното представителство на студентските съвети. „По-голямото вълнение беше именно номинацията в България. Тогава почувствах, че трудът ми е оценен, че не е нужно да си човек на някого“, посочва той.

„Никога не съм мислил какво ще стане, не съм очаквал нищо. Не съм подозирал, че ще стигна дотук. Единственото, което ми липсва, е време. Искам да имам повече спокойствие и време, за да реализирам онова, което ми се върти в главата. Не знам какво ще се случи – мисля си и за докторантура, но не правя дългосрочни планове – живея ден за ден“, завърши разказа си Атанасов.