Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и компанията за управление на риска "Марш Макленън България" (Marsh McLennan Bulgaria) организираха вчера семинар на тема "Изкуствен интелект и киберсигурност: нови перспективи и решения за бизнеса", съобщи КРИБ.
Изкуственият интелект отдавна не се счита за авангардна технология на бъдещето, а естествена част от всяка сфера на ежедневието ни. Във всеки телефон вече може да се използва гласов асистент, в здравеопазването разкриването на нови лекарствени молекули отнема в пъти по-кратко време отвсякога, автомобилите могат да се паркират сами, а във финансовия сектор – изкуственият интелект прави анализи на милиарди трансакции и помага за предвиждането на злоупотреби.
Начало на събитието бе дадено от Любомир Станиславов, изпълнителен директор на "Аутомотив Клъстер България" и член на Управителния съвет на КРИБ. "Поставили сме си цел София да се превърне в столица на автомобилния софтуер в Източна Европа и имаме реални шансове това да се случи. А за автомобилния сектор две са най-важните теми – изкуственият интелект и киберсигурността", посочи Станиславов.
На събитието се дискутира как изкуственият интелект може да автоматизира рутинните бизнес процеси и да намали човешките грешки, какви са основните приложения на изкуствения интелект в различни индустрии и как технологията може да подобри продуктивността и ефективността, как да се гарантира достоверността на данните, използвани за обучение на изкуствения интелект, и какви са основните етични въпроси и рискове, свързани с използването на изкуствен интелект в бизнеса.
Емилиян Арнаудов, адвокат, разгледа нововъведенията, предвидени в Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, както и предизвикателства във връзка с правата върху създаденото от AI съдържание. "Изкуственият интелект от една страна се явява ползвател на защитено съдържание и директивата улеснява той да го използва без предварително разрешение и заплащане, за да стимулира научния прогрес. От друга страна, той създава нови текстове, изображения, музика и стои проблемът има ли някой авторски права върху създаденото от него и кой. Конфликтът идва, защото той използва безплатно достиженията на творческия сектор и така генерира съдържание, което може да конкурира създаденото от човека и да лиши от бъдещи доходи творците, чиито работи е използвал като база", каза той и постави възможни решения.
"Законодателствата тепърва ще търсят баланс, но възможни теми за размисъл са дали продуктът на изкуствения интелект да не се третира по начина, по който се третират фолклорните творби като колективно достижение на множество творци от различни поколения, като върху него да има сродни права на продуцент или издател и евентуален изпълнител. Или пък да се предвиди създаденото от изкуствения интелект съдържание да се управлява задължително от организациите за колективно управление на права като така за ангажираните в творческия сектор се осигури доход, компенсиращ загубения от тях и възмездяващ усилията на множеството творци, чиито обекти са станали база за създаденото от изкуствения интелект", посочи Арнаудов.
Кирил Кирилов, оперативен директор на "Консорциум Суперкомпютър Петаскейл – България", представи възможностите на компаниите да използват услугите на петаскейл суперкомпютъра "Дискавърер"(Discoverer), намиращ се в "София Тех Парк". Той заема 91-во място в световната ранглиста за топ 500 суперкомпютри. Неговата мисия е да насърчава развитието на науката за обществото, да улеснява създаването на иновации чрез установяване на по-задълбочено сътрудничество между академични институции и бизнес, както и да помогне за обучението на следващото поколение ИТ таланти.
"Discoverer се използва за молекулярни открития, за формулиране и оптимизиране на цифрови продукти, за прогнозиране на климата и моделиране на околната среда, за създаване на симулации в автомобилостроенето и строителството, както и във финтех (FinTech) сферата", допълни той.
Иван Цeнов, разработчик, даде поглед върху това как може да използваме AI в медицината и биотехнологиите. Той представи компанията "Епикс.АИ" (Epix AI), който се занимава с проблемите на стареенето. "Всички се страхуваме малко или много от остаряването и сме ужасени от факта, че трябва да го приемем като нещо неизбежно. Науката обаче не е напълно съгласна с това. Нови открития показват, че може значително да забавим стареенето. Използвайки епигенетиката, можем да удължим здравословният живот или иначе казано колко дълго живееш здрав. Това не е нова наука, но благодарение на новите технологии тя се развива много бързо. Епигенетиката изучава как нашето ДНК се развива по време на живота ни и как влияят на процесите по стареене химичните молекули, които се закачат към нашето ДНК. Те са и един от основните фактори за стареенето, защото водят до влошаване на ДНК-то. Начинът, по който живеему има влияние върху нашата епигенетика – как се храним, дали спортуваме, какъв въздух дишаме, дори на каква надморска височина живеем. Тази информация се събира и обработва с помощта на изкуствения интелект, а с негова помощ се дава "рецепта" как може да забавим този процес", каза Иван Ценов.
/ВЙ/
news.modal.text
