site.btaЕксперти обсъдиха актуални наративи и правни регулации, свързани с дезинформацията

Актуални наративи и правни регулации, свързани с дезинформацията, бяха представени от експерти днес в рамките на конференция „Дезинформацията: предизвикателства и решения в търсене на истината“. Събитието е организирано от Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) и фондация „Програма достъп до информация” (ПДИ).

Темата за дезинформацията е преекспонирана, но когато става въпрос за правата на човека, има още какво да се каже, отбеляза в началото на конференцията д-р Димитрина Петрова, инициатор на БОЛД. „Ние като правозащитници искаме да говорим за това как да пазим свободата на изразяване, как да пазим медийната свобода и медийния плурализъм, така че борбата с дезинформацията да не бъде контрапродуктивна. Такива опасности не са само абстрактни, вече ги има и са реализирани по света“, каза тя. По думите ѝ в момента сме в самото начало в опитите за регулация в хлъзгавите области на дезинформацията.

ДЕЗИНФОРМАЦИЯ

Според журналиста Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) се наблюдават няколко тенденции във връзка с руската пропаганда по отношение на войната в Украйна. „Откроява се една много добра координираност между действията онлайн и офлайн. Има и доста добра координираност спрямо актуалния дневен ред“, посочи Радев.

По думите му дезинформацията се влияе от сезоните, като една от темите, които са експлоатирани през зимния сезон, е тази за газа. Имаше твърде много такива наративи миналата зима, че Европа ще замръзне без руския газ, отбеляза журналистът. Според него в момента има атаки срещу украинската инфраструктура, за да се причини спиране на подаването на електричество или на газ. Отново дезинформацията и пропагандата целят да създадат, да усилят този страх от зимата, каза той.

Друга тенденция, според Иван Радев, е дискредитирането на официални украински представители. Журналистът отбеляза, че само в социалната мрежа „Тик ток“ са открити около 800 акаунта, които публикуват най-различни видеа, насочени срещу представители на украинската държава.

Според проф. Димитър Вацов от Фондация за хуманитарни и социални изследвания характерно за руските наративи е наличието на голям враг. По думите му „геополитическите руски опорки“ са влезли в българския медиен оборот след анексирането на Крим. Онлайн пропагандата на Русия в периода между 1 януари 2022 г. и 16 декември 2023 г. отбелязва първия си пик с началото на войната, отбеляза Вацов. Допълни, че след нападането на Украйна пропагандните публикации се увеличават десет пъти.

Димитър Вацов коментира, че съществуват над 300 клонирани сайта, наричани още „гъби“. Те са с еднакъв дизайн и публикуват сходно съдържание, най-често преведено от руски, отбеляза философът и университетски преподавател. Той съобщи, че всеки от тези сайтове рекламира платформа, чиято дейност е свързана със създаването на персонализирани сайтове на регистрираните потребители, чието съдържание се генерира от самата платформа, а хората печелят пари срещу всяко споделяне в социалните мрежи.

Проф. Вацов отбеляза, че дезинформацията не успява да промени генерално геополитическите нагласи. Той цитира и проучване на „Алфа рисърч“ от лятото тази година, според което подкрепата за руския президент Владимир Путин в България е паднала до 21,7 процента в сравнение с 60 на сто от преди войната. 

КИБЕРСИГУРНОСТ

Киберсигурността бе сред темите, засегнати от експертите по време на конференцията. Според ръководителя на европейски иновационен хъб „Тракия“ Петър Кънчев ученици, които са част от образователни системи, в които медийната грамотност е в основата, е много по-вероятно да разпознаят киберзаплаха.

Според него пробивите се дължат до голяма степен заради незнанието на хората за това какво е киберсигурност“. 

ПРАВНИ РЕГУЛАЦИИ

„Все повече в последните години се появява идеята за някакви регулации, някакво засилване на ограниченията по отношение на едно или друго разпространяване на съдържание. Първият по ред силен момент, който се случи на ниво ЕС, е защитата на личните данни“, каза по време на събитието изпълнителният директор на фондация „Програма достъп до информация” Александър Кашъмов. 

Според него проблематиката относно дезинформацията е по-сложна, тъй като това е процедурно, а не съдържателно понятие. То не казва какво съдържание е позволено и какво съдържание не е позволено, а как ние разпознаваме образа на непозволеното, каза Кашъмов. Той отбеляза, че освен медиите в България са обект както на регулация, така и на саморегулация. „Саморегулацията традиционно в Европа не е силна. Българската саморегулация се оказва най-силната в юридическо отношение“, посочи адвокат Кашъмов.

Сред правните рамки, които се въвеждат у нас е Актът за цифровите услуги на ЕС. Този регламент за първи път се опитва да въведе правни задължения във връзка с борбата с дезинформацията и някои отговорности относно неизпълнението на тези задължения, посочи адвокат Стефан Ангелов. Той направи уточнението, че актът се отнася само за дезинформацията онлайн, а не за тази, която се извършва извън интернет пространството.

За много големите онлайн платформи и търсачки регламентът е в сила от месец август тази година, а за всички останали платформи и търсачки ще влезе в сила на 17 февруари 2024 г., съобщи Ангелов. „Дотогава и националните държави трябва да определят националните координиращи органи по регламента, което знаем, че в България все още не се е случило, въпреки че отскоро първи стъпки в тази посока“, каза адвокатът.

Според него един от недостатъците на този регламент е фактът, че той не е „идеално преведен на български“. Освен това, няма правно определение на това какво е дезинформацията. 

„Документи за дезинформацията съществуват отдавна, в които намираме едно определение на дезинформацията, която се разбира като умишлено разпространение на лъжлива или заблуждаваща информация с цел подкопаване доверието в институциите, общества или конкретни хора“, посочи Ангелов. Допълни, че някои национални законодателства също са дали собствени определения за това какво е дезинформация. Според адвоката се създава риск от фрагментация в борбата с дезинформацията в отделните държави.

Относно приложението на акта на национално ниво, Стефан Ангелов посочи, че е любопитно кой в България ще бъде контролния орган. Адвокатът разказа, че от няколко дни тече обществено обсъждане за проект на закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. „Той предвижда, че тези функции на контролни органи в България ще бъдат разпределени между три различни институции. Това са Комисията за регулиране на съобщенията, Съветът за електронни медии и Комисията за защита на личните данни“, каза Ангелов.

С тезата, че няма правно определение и точното дефиниране на дезинформацията е голямо предизвикателство, се съгласи и д-р Димитрина Петрова от Българска общност за либерална демокрация (БОЛД). Според нея една от  тематичните области, която засяга дезинформацията, е изкуственият интелект, който няма отношение към истината. 

„Тази есен се прие Декларацията от Блечли, в която ЕС е страна. Това е опит да се регулира изкуственият интелект. Моята основна загриженост е да не се позволи на никого, включително и на компаниите, регулациите да са повече от допустимото“, каза д-р Петрова. 

Тя съобщи, че в началото на 2024 година ще се подготви декларация по основните принципи за борбата с дезинформацията, която ще се публикува за обществено обсъждане. 

„Дезинформация е доказуемо невярна информация. Трябва да е свързана със заблуда“, каза председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев и обясни, че  възможностите за ограничаване на свободата на словото и дезинформацията се дава в Европейската конвенция по правата на човека. В тази конвенция са описани легитимните цели за това - да бъде свързана с националната, обществена сигурност или териториалната цялост на страната, да бъде за предотвратяване на безредици и престъпления,  за защитата на здравето и морала, репутациите и правата на другите, групово оклеветяване, за предотвратяване и разкриване на информация, получена доверително, за гарантиране на авторитета и безпристрастността на правосъдието. 

Ограничаването трябва да е законосъобразно и да бъде в рамките на тези легитимни цели, то трябва  да е в отговор на някаква обществена нужда, да има пропорционалност и да бъде относима, да бъде обоснована. Когато се ограничава едно слово, трябва да има относими цели“, каза Красимир Кънев.