site.btaСлед обявяване на НезависимосттаБългария сключва междудържавни спогодби и договорикато равноправен партньор на европейските държави

BOBSTH 06:30:02 22-09-2020
DI1942BO.002 06:30
Независимост Ц историк Ц интервю

След обявяване на Независимостта
България сключва междудържавни спогодби и договори
като равноправен партньор на европейските държави


Велико Търново, 22 септември /Марина Петрова, БТА/
В първите три години след признаването на обявената на 22 септември 1908 година независимост от Османската империя България вече сключва самостоятелно международни спогодби и договори, каза в интервю за БТА историкът и преподавател във Великотърновския университет проф. Петко Ст. Петков.
Любопитен момент е, че България започва да се представя като самостоятелна държава на международната сцена още преди обявяването и признаването на Независимостта. Това става след Освобождението и ярко е демонстрирано още през 1879 г. в историческата столица Търново с приемането на Конституция, а не на Органически устав на Княжество България Ц ясен знак за неглижиране на васалната зависимост от Османската империя, наложена от Берлинския договор, припомни историкът.
Едни от първите международни контракти, които младата българска държава сключва, са финансовите заеми. Те са най-деликатната форма на международните отношения, защото почти винаги са свързани и с известни политически зависимости, каза той.
България получава първите си заеми чрез международни договори при управлението на Стефан Стамболов. След продължителни, но безрезултатни преговори на правителството, начело с Петко Каравелов, през есента на 1888 г. кабинетът на Стамболов успява да приключи сделката, сключвайки първия държавен заем от английски банки за над 45 млн. лева, с цел откупуване на жп линията Русе-Варна и покриване на разходи по строителството на други железопътни линии, уточни проф. Петков.
След това са сключени първите т.нар. търговски договори с някои от големите европейски държави, с които се повишават митата за вносните стоки. По този начин отново младата държава показва пренебрегване на Берлинския договор, в който има клауза, капитулационните договори на Османската империя с великите сили да се прилагат без изменения и в българското княжество, посочи Петков. Според него е важно това да се припомни, защото е доказателство за жаждата за независимост, обхванала обществото още преди официалното й обявяване.
Международното легитимиране на обявената в Търново независимост на българската държава от Османската империя става след няколко месеца. На 6/19 април 1909 г. е подписан българо-турски протокол, с който Османската империя Дпризнава новото политическо положение на БългарияУ, т.е. нейната държавна независимост от султана. До това задоволително за българската страна споразумение се стига трудно, то е предшествано от дълги преговори и няколко двустранни финансови спогодби, каза историкът.
За да се избегне нарастващото напрежение, заплашващо да прерасне във война, за която Европа още не е готова, Русия предлага да опрости на Турция дълга й от войната /1877-1878 г./, възлизащ на 125 млн. франка при условие, че тя ще се откаже от огромната си финансова претенция към България, възлизаща на 650 млн. франка. Срещу този компромис България се задължава да изплати 82 млн. франка на Русия в срок от 75 години, оформени като заем.
Според историка, може да се каже, че това е първият международен договор на независимата българска държава, който я обвързва със Северната империя, макар че с промените в Русия през 1917 г. българският дълг е заличен.
Чрез обявяването на независимостта си от Османската империя, България не променя съществено нито икономическата си мощ, нито военната си сила. Това е политически акт, целящ елиминирането на формалното неравенство на българската държава, дотогава васална на султана, и превръщането й в равноправен партньор в отношенията й с другите независими европейски държави, подчерта проф. Петков.
В името на историческата истина трябва да бъде отчетено, че въпреки признанието за независимост, българската държава и след 1908 година остава в известна степен зависима от своите трайни икономически и политически обвързаности, от ангажиментите, които държавните й ръководители поемат, включвайки страната в една или друга международна коалиция, посочи той.
Първите споразумения след като България, съгласно международното право вече може да сключва преки договори с други държави, са споразуменията на Царство България със Сърбия, Гърция и Черна Гора за общ съюз срещу Османската империя през 1912 г.
Целта е била четирите държави да се противопоставят на Турция, дори и с военни средства, за да постигнат или довършат националното си обединение, уточни Петков.
В тези преговори България се държи като независима държава, води разговорите със съседите си като с равни, подписва с тях явни и тайни споразумения. Положителният ефект от сключените равноправни двустранни договори, формиращи Балканския съюз през 1912 г., и грешките, допуснати волно или несъзнателно в тях от българска страна, са все прояви на толкова желаната и придобита вече държавна независимост, посочи историкът.
Той даде пример със сръбско-българският договор от 29 февруари 1912 година, в който има таен анекс за дележ на Македония на ДспорнаУ и ДбезспорнаУ зона. Съгласието на българските управляващи да приемат сръбското предложение за разделяне на Македония и още повече за разрешаване на евентуалните спорове чрез арбитража на руския император е по-скоро формална проява на независима държавна политика, смята той.
Според Петков подобно е положението и в навечерието на Първата световна война, когато българското държавно ръководство отново е изправено пред съдбовен и стратегически важен избор и макар да е независимо от османската държава, не се проявява като независимо спрямо някои от великите сили. Отново чрез таен договор страната е приела да участва в международната коалиция на Централните сили заедно с Германия и Австро-Унгария срещу Русия, Великобритания, Франция и балканските им съюзници.
В политически аспект това решение е проява на самостоятелно държавно управленско действие, но в същността си то изобщо не е независимо и показва зависимостта на тогавашното българско управление от редица политически, геополитически, икономически и субективни зависимости, подчерта Петков.
Историкът припомни тази важна подробност от историята на войните за национално обединение, защото тежките политически, военни, икономически и социално-психологически последици от тях рефлектират дълго време в българското общество, а в някои отношения тези драматични и трагични моменти от новата ни история се усещат по думите му и до днес.
След обявяването на Независимостта се променя и статутът на българските държавни задгранични представители. Дотогава те са били с най-ниската степен дипломатически агенти, а след 1909 година, с оглед признатата и от великите сили българска държавна независимост, се издигат в ранг на пълномощни министри със статут на посланици.



/АМ/
/ДИ/