site.btaУниБИТ издава специален брой на „За буквите – О писменехь“, посветен на 80 - годишнината от спасяването на българските евреи

Кирилометодиевският вестник на УниБИТ за прослава на буквите, духовността и святостта на България в световната летопис, издаде специален брой, посветен на 80 - годишнина от спасяването на българските евреи. Това съобщиха от висшето учебно заведение.

Специалното издание е под надслов „Ние помним“. 

Броят на вестника представя отношението на официалните власти в България към 80-годишнината от спасяването на евреите, живеещи по нашите земи по време на Втората световна война, от депортиране в  нацистките концлагери. На две страници е събрана почитта на държавната и духовната власт чрез думи на президента Румен Радев, вицепрезидента Илияна Йотова, и Тивериополски епископ Тихон, викарий на патриарх Неофит, и историка и общественик от Израел проф. Михаел Бар-Зоар, автор на книгата „Спасение“ за събитията през пролетта на 1943 г.

„България се гордее, че не допусна депортацията на българските евреи в един от най-мрачните периоди от човешката история. Спасяването на българската еврейска общност през Втората световна война е източник на национална гордост за всички българи, защото нито един български евреин не е бил депортиран в нацистките лагери на смъртта... Един малък народ, заедно със своето правителство, църква и интелигенция успя да спаси еврейските си сънародници в един от най-мрачните периоди от човешката история и за нас е задължение да продължим този завет, като не допускаме нови прояви на антисемитизъм“. Това са думи на държавния глава Румен Радев на среща с представители на организациите: Съюз на емигрантите от България в Израел „Ихуд Олей Булгария“, „Български културно-информационен център“ и Дружество за приятелство „Израел-България“, Федерацията на ционистите в България.  

Текстът е илюстриран със снимки от официалното откриване на документална изложба, посветена на годишнината, в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, в която са включени експонати от фонда на Националната библиотека, както и наградите, с които посмъртно е удостоен цар Борис III от международните еврейски организации, сред които Световният еврейски конгрес и Лигата против поругаването. 

Вицепрезидентът Илияна Йотова признава: „Недостатъчно се знае за светлия пример на България, която спаси своите евреи. Този безпрецедентен акт принадлежи не само на българската, а и на световната памет. Благодарение на съвместните усилия на Българската православна църква, на водещи политици и интелектуалци, на смелостта на обикновени българи преди 80 години моята страна спаси над 48 хил. евреи. За съжаление, не успяхме да защитим 11 343 евреи от територии, администрирани по това време от българските власти...Обща е целта ни – да знаем и помним уроците на историята. Задачата ни е още по-важна днес, когато в Европа, в света, в България обилно се лее реч на омразата, надигат се антисемитски настроения, следващите една след друга кризи подхранват вируса на отричането, а отвоювани от десетилетия човешки права днес се потъпкват без свян“. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова открива международната конференция „Ролята на юристите за спасяването на българските евреи“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Епископ Тихон говори за спасяването на българските евреи като християнски и човешки дълг. „Ако искаме да се преклоним пред паметта на спасителите, трябва да е заради това, че те са предпазили България и българите от големия позор, с който се покриха всички европейски народи, прегазени от нацистка Германия, като предадоха на унижение и смърт своите сънародници и съграждани. Някои дори безсрамно ги ограбиха и злостно хулиха. Ето от този срам и позор ни спасиха тези наши достойни предци. Ако искаме сега да посочим дедите си като пример за подражание на самите себе си и на нашите идни поколения, трябва отново да припомним, че делото им е само дълг като човеци, като християни, като българи, като бащи и майки. Било е въпрос на дълг да не посрамваме народа си, себе си и чедата си! А осъзнаването на нашия дълг и волята да доведем делото им докрай днес прави и нас достойни личности“, казва архиереят. 

Спас Ташев разказва за евреите, които България не можеше да спаси. „В началото на 1943 г. Германия иска да ѝ бъдат предадени 12-те хиляди евреи, живеещи в администрираните от София югославски и гръцки територии... България не може да се противопостави на германските планове за депортация на евреите с югославско и гръцко поданство. Германските власти официално поемат в Скопие 7140 евреи от Вардарска Македония и от там на 22, 25 и 29 март 1943 г. с три влака на „Дойче Райхсбан“ те са извозени към концлагера Треблинка, където всички са избити. Подобна е и съдбата на 4058 беломорски евреи. Тях германските власти поемат на дунавското пристанище Лом, където на 20 и 21 март 1943 г. са качени на три сръбски и един австрийски параходи и са изпратени за концлагера Треблинка. По това време властта в София не може открито да се противопостави на нацистка Германия, чието командване Югоизток поддържа на Балканите 600-хилядна армия, която бързо може да прехвърли във всяка проблемна точка в региона...“ Този разказ е илюстриран с архивна снимка на депортационен влак на гарата в Скопие. 

Съдбата на българските евреи по време на Холокоста като изключителен случай в Европа през погледа на учения е статията „Спасяването на българските евреи през Втората световна война“ на ст.н.с. проф. д-р Румяна Христиди, Ръководител на програмата за еврейски изследвания в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“, и Юлия Карадачка, представят колекцията от документални свидетелства за живота на еврейската общност у нас във фондовете на НБКМ, под надслов „Антисемитизмът никога не е имал почва у нас

Документални свидетелства за живота на еврейската общност у нас от фондовете на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. Те обръщат специално внимание на три свитъка на Естир от XV, XVI и XVII век, изписани ръчно на иврит върху пергамент и ползвани по време на празника Пурим, вероятен собственик Моше Халеви (име изписано в края на ръкописа от XVI век) - изключително ценни образци на писмената традиция на иврит. Във фонда на Националната библиотека сред старопечатните книги се открояват две библии на иврит съответно от 1705 и 1720 г. TORAH NEVI'IM U-KHETUVIM] =  BIBLIA HEBRAICA на Еверардо ван дер Хоот е първата печатна еврейска Библия. Отпечатана е в Амстердам и Утрехт през 1705. Тя е „Editio longe accuratissima [Най-точното издание]“, на което са базирани повечето следващи еврейски библии; с гравирана заглавна страница, гравиран издателски знак на двуцветната заглавна страница, 19 листа предговор от Ван дер Хоот, текст на иврит и с маргиналии на латински език. Еврейската библия на Йохан Михаелис, отпечатана в Хале, представлява първи опит за критично издание на Библията на иврит, осъществено от немския хебраист и теолог Йохан Х. Михаелис, става ясно от текста.  

Специално място в броя е отделено на приноса на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев и прекратяване на операцията за депортиране на българските евреи в лагерите на смъртта на територията на Полша.

Виктор Меламед, директор на офиса на Американския еврейски комитет за България, разсъждава за доброто, за което си заслужава борбата. „Защо преди 80 години България спаси своите евреи, а много други европейски държави не успяха? – Защото българските евреи винаги са били неразделна, напълно интегрирана част от българското общество. Освен по вяра, с нищо по-различни от всички останали българи. Били са занаятчии, работници, учители, лекари, адвокати, служили са в армията и са достигали високи армейски чинове благодарение на своите лични качества. Били са добри съседи и не са парадирали с различията си. Затова привнесеното антиеврейско законодателство в годините на Втората световна война не е прието от българското общество. Те така и не са разбирали защо трябва да се разделят със своите съседи, колеги и приятели, принудени да носят жълта звезда.“, разказва той.

В две фотографии е показано интервюто със Симеон Сакскобурготски, което CNN (водеща е тв легендата Кристиан Аманпур ) излъчва, за да разкаже съдбата му като син на Цар Борис III – монарх на България, който умира през 1943 г. 

Разказ от първо лице е историята на Николай Гълъбов, българин с еврейски произход, израснал в България, живял в Израел, който днес развива собствен бизнес с израелски технологии в България. Той казва: „Няма народ, който да се похвали с подобен феномен, но за самочувствието на България трябва и може да се работи“. 

На 1-ва страница на този брой е отредено специално място на ролята на Българската православна църква – със снимка на тримата висши духовници, които се застъпват за еврейските си съграждани тогава – Софийски митрополит Стефан, Пловдивски митрополит Кирил (по-късно Патриарх на България) и Видински митрополит Неофит. До тази фотография е запечатано тазгодишното отбелязване на годишнината пред паметника – символ, който напомня на българските граждани и международната общественост за корените на етническата толерантност и достойната позиция на българското общество по време на Втората световна война, поставен в градинката пред Галерия „Академия“ на Националната художествена академия.  

Последната страница на специалния брой е посветена на друга важна годишнина в международната история на България – 120 години дипломатически отношения между България и САЩ с фотографията на Джон Б. Джаксън – дипломатът, който през далечната 1903 г. връчва акредитивните си писма на българския княз Фердинанд като пълномощен министър на САЩ за Гърция, Румъния и Събрия и става първият дипломатически агент на САЩ за страната ни. 

УниБИТ като пазител на духовността и ценител на световната история като единно цяло на културите за пореден път оставя пример за писмена следа, документ за поколенията, който носи дивидент на съвремието ни като учени и българи, казва в заключение ректорът проф. дн Ирена Петева.

За нас е чест това специално издание на Кирилометодиевския вестник, защото той не е формална брошка на ревера на бутиковия университет на България, а осъзната историческа необходимост, заключава проф. д.ик.н. Стоян Денчев, председател на Съвета на настоятелите на висшето училище.