Днес венецуелската опозиционна лидерка, нобеловата лауреатка за мир за 2025 г. Мария Корина Мачадо, няма да може да пристигне навреме в Осло, за да получи лично престижното отличие. То ще бъде прието на церемонията от дъщеря й Ана Корина Соса Мачадо. По този повод Франс прес припомня кои са другите нобелови лауреати за мир, които са били възпрепятствани да присъстват през годините на това събитие по различни причини и които лауреати сами са се отказали да не пътуват до норвежката столица.
Наргес Мохамади (2023 г.)
Противничка на носенето на задължителното ислямско було в Иран и на смъртното наказание, Наргес Мохамади се намираше в затвора „Евин“ в Техеран в момента на нейното награждаване. Тя беше представена на церемонията в Осло от двете й деца, 17-годишни близнаци, които живеят от години в изгнание в Париж. На тях тя беше успяла да предаде тайно речта си, която те прочетоха на церемонията. Наргес Мохамади беше освободена временно от затвора от края на 2024 г. по здравословни причини, допълва Франс прес.
Алес Беляцки (2022)
Алес Беляцки, основал правозащитната организация „Вясна“ в Беларус, беше в затвора, когато получи Нобеловата си награда за мир. На следващата година той беше осъден на 10 години затвор по обвинения за финансиране на колективни действия, които накърняват обществения ред в страната. Беляцки беше представляван на церемонията в Осло от съпругата си.
Лю Сяобо (2010)
Китайският дисидент беше в затвора по времето, когато получи Нобеловата награда за мир. Столът му на церемонията в Осло остана символично празен. Той не можеше да бъде представляван на нея и от съпругата си Лю Ся, която беше задържана под стража у дома си в Китай, нито от тримата си братя, които нямаха право да напускат китайската територия. Водеща фигура от продемократичното движение на Тянанмън през 1989 г. и черна овца за комунистическия режим, Лю Сяобо, който беше писател и преподавател по литература беше освободен условно от затвора, след като беше диагностициран с рак през май 2017 г. Той почина два месеца по-късно.
Аун Сан Су Чжи (1991)
Мианмарската дисидентка живееше под домашен арест, когато получи престижната награда за мир. Тя обаче получи разрешение от хунтата в Мианма да отиде в Осло, за да приеме отличието си, но предпочете да остане в родината си, защото се опасяваше, че после няма да може да се върне там. На церемонията на сцената имаше празен стол, а наградата беше получена от нейния съпруг и от двамата й синове.
Лех Валенса (1983)
Той беше на свобода, когато получи отличието. По онова време той ръководеше в нелегалност полския синдикат „Солидарност“. Валенса реши да не присъства на церемонията в Осло, опасявайки се, че после няма да може да бъде допуснат да се върне в Полша. Той беше представен на събитието от съпругата и от синовете си.
Андрей Сахаров (1975)
Награден за действията си в подкрепа на човешките права, физикът и дисидент Андрей Сахаров не успя да се яви на церемонията, тъй като СССР му отказа разрешително за излизане от страната. Той беше представен на събитието от съпругата си Елена Бонер, също правозащитничка.
Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо (1973)
Нобеловата награда за мир през 1973 г. е една от най-оспорваните в историята на отличията. Тя е връчена тогава в отсъствието и на двамата реципиенти, наградени заради сключването на примирие във Виетнам. Ле Дък Тхо отказа наградата, като каза, че договореното примирие не се спазва. Кисинджър пък не посмя да отиде в Осло, опасявайки се, че там ще има протести.
Карл фон Осиетцки (1935)
Когато получава Нобеловата награда за мир, германският журналист и пацифист, задържан през 1933 г. по време на акция срещу опозиционери, последвала пожара в Райхстага, се намира в нацистки концентрационен лагер. Парите към Нобеловата награда са изплатени на корумпиран адвокат, който измамва семейството му и който заради тази измама е осъден на две години в каторга. Фон Осиецки умира в през 1938 г. в болница, където все още се намира под стража.
/ГГ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
