През 2024 се навършват 90 години от рождението на големия български художник Петър Дочев (1934 – 2005). Резултатът от неговия съсредоточен, вътрешно озарен творчески труд е по-жив, по-значим и по-видим отвсякога, съобщават от Съюза на българските художници (СБХ). По този повод на 29 април в зала „Райко Алексиев“ на СБХ ще бъде открита изложба, отбелязват организаторите.
По време на изложбата е предвидено и официалното представяне на албум „Петър Дочев“, в чийто организационен екип са включени СБХ, Станислав Памукчиев, Любен Генов, Долорес Дилова, със съдействието на Десислава Дочева и Тотка Дочева, на Георги Георгиев и „Атера дизайн“.
„Петър Дочев със силата на своето духовно провиждане, творческо дръзновение и воля беляза новата българска живопис от края на ХХ и началото на ХХI век“, казва Станислав Памукчиев.
По думите му в житейската и творческа съдба на Петър Дочев металургичният комбинат „Кремиковци“ (където е художник от 1960 до 1975) има формиращо значение за мирогледното, личностно и творческо съзряване на художника. „Срещата с мрачната действителност изгражда творческата воля и устойчиви личностни характеристики. В този изключително продуктивен период Дочев създава най-значимите произведения на своя суров реализъм. Неговите „Фургони“, „Панели“, „Фундаменти“, „Подстанция“, „Кислороден цех“, „Жилищен комплекс“ с техния ясен вътрешен строеж, със строгостта на изчистената форма, с експресията на черното и ръждиво червеното, със студено „изчертаните“ линии и монументални силуети са най-категоричните, радикални артистични постижения в жанра „индустриален пейзаж“, казва той. Според Памукчиев, творческите прозрения на Дочев са основополагащи в развитието на съвременното абстрактно българско изкуство.
Петър Дочев е роден в село Лесидрен, Ловешка област. През 1956 завършва Художествената гимназия в София. Специализира при художника Иван Христов. В периода 1957 – 1959 учи в Художествената академия в София, специалност „Живопис“ при професорите Илия Петров и Ненко Балкански. От 1960 до 1975 г. работи като главен художник в Металургичния комбинат „Кремиковци“. Член на СБХ от 1967. От 1963 участва редовно в общите художествени изложби. От 1975 г. до края на живота си живее и работи в родното си село Лесидрен. Умира в София през 2005 г. За постиженията си получава следните отличия и награди: 1964 – Орден на труда, 1966 – награда от Втората национална младежка изложба, София, 1974 – Наградата на София за изобразително изкуство, 1980 – орден „Кирил и Методий“, І степен, 1984 – орден „Червено знаме на труда“, 1996 – награда от Международното триенале на живописта, София, Наградата на галерия „Ирида“ за 1999, Награда на СБХ за цялостно творчество за 1999, 2005 – Национална награда за живопис „Захари Зограф“.
/ВСР
